|
Страница 1 от 1
|
|
Балканско пътешествие - Сърбия, Босна, Черна Гора
Автор |
Съобщение |
A4o90
|

Последното „по-сериозно“ пътешествие за 2023г. всъщност трябваше да е първото, но по стечение на обстоятелствата бе отложено от пролетта за края на Октомври. „Нищо де“, бях си казал. „Всеки сезон става за приключения стига да си достатъчно упорит“. Заредени с дебели дрехи, вятърът (буквално) ни пренесе през Сърбия, Босна и Черна Гора – 1500км с много снимки и позитивни емоции Ден 1: София – Пещера Stopić – ЗаовинеПотегляме в 4 сутринта, с идеята да изминем наведнъж първоначалния (доста дълъг) преход от София до мястото на нощувката ни. Границата минаваме бързо и без инциденти, след което имах едни четири часа бавно магистрално шофиране (мъгла, чужд път/държава, тъмно). И в Сърбия, както и у нас, имаше достатъчно хора които въобще не се притесняваха да си карат на дълги по магистралата и дори не си правиха труда да ги изключват. Е, какво да се прави.. Първата ни спирка за деня е пещерата Стопича край Златибор. Входът й е висок 18 метра и широк 35, а цялата й дължина е 1691 метра. Открита е за посетители през 2009 година, като преди това местните не откривали значението ѝ и възможностите за туризъм, които могат да се развиват. Стопича е речна пещера, през нея тече т. нар. Търнавски ручей, който в продължение на милиони години е успял да създаде "каменни бани". Уникални, фини каскади, които могат да бъдат видени на малко места в света. Поради сезона „баните“ бяха празни, но и така бяха впечатляващи.   „Имате ли такова нещо у Бугария“ – пита ме една възрастна дама на почти правилен български. Аз се усмихвам и не знам какво да отговоря. Пещери у нас бол, които не отстъпват по красота на тази.. „Много е хубаво тук“, измъквам се дипломатично и продължавам. Правим леко отклонение за да посетим мемориалния комплекс Кадиняча. Не съм от възрастовата група, спомняща си с умиление за „онова време“, но паметникът има своя „чар“ по един странен, дори брутален начин. Представлява серия от бели гранитни монолити с различни височини и ъгли, като кулминира в два стълба (14 м високи), които заедно образуват "дупка от куршум". Комплексът съдържа още каменна крипта за загиналите войници от битката през 1941-ва   Спираме за обяд (чевапи!), почивка и провизии в Баина Баща – малко градче на река Дрина, където през 60те години на ХХв. група младежи решили да си направят отдалечено място, откъдето да се радват на слънцето, след плуване или риболов. Така се ражда „Къщата на Дрина“, която се поддържа и до днес и е местен символ.  Не след дълго потеглихме към планината за последна фото пауза и настаняване в къщата за гости в Парк Тара   
|
15
|
|
Нед Яну 14, 2024 4:57 pm |
|
|
A4o90
|

Ден 2: Заовине – Дървенград – Заовине След вчерашния дълъг преход, идеята беше да я караме по-полека. Дървенград (Мечавник) е дело на Емир Кустурица, който го построява специално за снимките на филма си „Животът е чудо“. Градчето представя типичния сръбски бит в Сърбия. Улиците носят имената на хора, но които Кустурица симпатизира: „Андрей Тарковски“, „Брус Ли“, „Диего Марадона“, „Ернесто Че Гевара“, Иво Андрич, „Ингмар Бергман“, „Никола Тесла“, „Федерико Фелини“ и др. Има и площад „Никита Михалков“. Сред изградените обекти са църква - Свети Сава, кино - Стенли Кубрик, ресторант, спортна зала, сладкарница, магазини, и не на последно място - къща за семейство Кустурица. Посетихме комплекса по-рано, което ни осигури спокойна разходка без много-много туристи. Подсладихме се, пихме кафе и чай и се заредихме с традиционните сувенири.      NB: За запалените по ЖП туризма, съвсем наблизо е „Шарганската осмица“– теснолинейка, която прави обиколка (осмица) със сериозна денивелация, има гледки и останали декори от филма на Кустурица. Ние обаче имахме набелязана друга цел и се запътихме към Бањска стена – скала, от която се открива невероятна гледка към река Дрина и Босна. С автомобил се стига до широка поляна, а самия преход бе не повече от 2 километра спокойно ходене и си заслужаваше напълно     Е, не се разминахме и без комични ситуации – домакинката ни беше предложила преход с джип до други „стени“ в региона срещу скромните 100 евро. „За какво ми е, та нали съм със Субару!“ – famous last words, дето се казва на английски. Скорошните проливни дъждове бяха отворили сериозни ями в и без това рехавия асфалт, което означаваше внимателно пъплене по стръмния наклон ту на първа, ту на втора предавка. Докато издрапахме догоре, слънцето вече залязваше, та за стени и гледки и дума не можеше да става. Остана единствено момента, че същия наклон който качих нагоре, трябваше да мина и надолу. Единствено мога да спомена че направихме допълнителна пауза „за снимки“ докато се поохладят спирачките. Края на деня и успешното ни завръщане в „базата“ поляхме с малко „Зайчарско“ и задължителните чевапи. 
|
|
|
Нед Яну 14, 2024 5:25 pm |
|
|
A4o90
|

Ден 3: Заовине – Вишеград – Дурмитор – Жабляк
Освободихме вилата и потеглихме рано, понеже ни чакаше дълъг път. От толкова обикаляне вече бях научил трасето наизуст, което пък случайно се оказа част от областен рали шампионат. Поотпуснах си душата, докато не започнах да чувам отчетливото „кхъм!“ откъм дясната седалка.   Така или иначе скоро излязохме от завоите, платихме скромна еко такса на изхода на парка и не след дълго бяхме в Босна. Основни забележителности на Вишеград са Каменград (отново дело на Кустурица) и най-вече мостът на Мехмед Паша Соколович то 16ти век. Мехмед Паша Соколович е османски държавник от сръбски произход, който е най-известен като Велик везир на Османската империя. Роден в православно християнско семейство, той бива взет от еничарите на ранна възраст и показва завидни управленски качества, като поема позиции като командир на имперската гвардия (1543-1546), адмирал на флота (1546-1551), трети везир (1555-1561), втори везир (1561-1565) и Велик везир (1565-1579). Въпреки че Соколович е мюсюлманин, той помни своите сръбски православни корени и семейство. Той убеждава султана да възстанови Сръбската патриаршия, и по негова воля е построен мостът, който стои над Дрина и до наши дни  Каменград, известен още като Андричград, е вторият проект на Кустурица - етноселище, което представя Балканите такива, каквито биха били, ако всеки един от многобройните завоеватели, минавали по нашите земи, не разрушаваше съграденото от неговите предшественици. Комплексът е смесица от архитектурни стилове, и се състои от атракции, църква, театър, магазини, кафенета, ресторанти. В центъра е паметникът на писателя Иво Андрич, който е носител на Нобелова награда за литература. Мястото често се използва и като сцена за филмови продукции - тук всяка година се провежда фестивал под патронажа на Кустурица.    След като отметнахме и Каменград се насочихме към границата с Черна Гора. Вдъхновен от брутализма на паметника в Кадиняча, решавам да направя кратко отклонение и да посетим комплексът Tjentište - един от най-известните мемориали на Втората световна война, посветен на партизаните, загинали в битката при Сутиеска.  „Кратко“ се оказа относително понятие, понеже през повечето време разрешената скорост по пътя варираше между 50 и 60км/ч, че и на всичкото отгоре бе пълно с камери. Така или иначе, на принципа „иначе кога пак ще дойда“ преглътнахме изоставането от графика и се запътихме към границата. Посрещна ни полицай, който беше тотално незаинтересован от живота като цяло, камо ли пък от нас или автомобила ни. Проверката трая буквално 5 секунди, след което ни върна документите и ни помаха да продължаваме по възможно най-съмнителния мост, по който някога бях минавал. Картинката се промени драстично в момента, в който преминахме в Черна Гора – дупките и кръпките отстъпиха място на километър след километър идеално гладък и широк асфалт, с отвесни скали от едната страна и река Пива от другата. Единственото което ме караше да спирам бяха шеметните гледки и кристалната вода.    Не след дълго започнахме сериозното изкачване към основната атракция за деня – Пътят Р14, известен като „панорамен път Дурмитор“ или „Дурмиторски ринг“ – изключително тесен (да се чете еднолентов) и дълъг около 50км, пътят минава през сърцето на парк Дурмитор. Паркът е основан през 1952 година и е определен като световно наследство от ЮНЕСКО през 1980г. Масивът има цели 48 върха над 2,000 метра и ако трябваше да избера едно място от цялото пътуване, то ще е това. Всеки завой разкриваше нови гледки и приканваше за фото паузи. Към този момент се бяха появили купеста облачност и силен, студен вятър, като неустойчивото време и липсата на почти всякакви хора придаваше на пейзажа един суров, нетипичен, почти извънземен вид.       Неслучайно някои го наричат „Банф за бедни“ и мога само да си представям колко приятно би било да се посети през пролетта или лятото (кой знае, може и да се върнем, казвам си на ум) В Жабляк пристигнахме привечер. Понеже ски сезона все още не беше започнал, градчето беше почти празно и не предполагаше нощни разходки (а и се очертаваше да завали). След вкусна вечеря в хотела решихме да приключим за деня и да оставим Църно езеро за сутринта.
|
|
|
Нед Яну 14, 2024 6:06 pm |
|
|
A4o90
|

Ден 4 – Жабляк – Мостът над Тара – Манастир Студеница – Крепост Мъглич - Vrnjačka BanjaГреда. Лошото време най-накрая ни настигна и от вечерта валеше солиден (и много студен) дъжд, който сериозно разколеба плановете ни да посетим близкото езеро. Принципа „иначе кога пак ще дойда“ в крайна сметка надделя, като липсата на чадър или подходящи обувки бяха игнорирани. Паркирах на близкия паркинг, като до езерото имаше само някакви си 500 метра. Здраве да е, казах си, якето ми е водонепромокаемо. Якето не беше водонепромокаемо. 20 минути по-късно, кален и мокър до кокал стигнах до езерото, където имаше втори, напълно достъпен за автомобил паркинг, който не се виждаше на картата. Не се виждаше и самото езеро, поради всичкия дъжд/мъгла. Направихме си с половинката по някое селфи, след което се върнахме да тренираме преобличане в тесни пространства и продължихме към моста над река Тара   Đurđevića Tara е построен между 1937 и 1940 година в тогавашна Югославия. Мостът е дълъг 365 метра и има пет арки, като най-голямата е 116 метра. Пътното платно е на височина 172 метра над река Тара. В момента на завършването си, той е бил най-големият автомобилен бетонов мост в Европа. Времето се смили над нас и спря да вали точно колкото да направим няколко снимки  След кратката фото пауза продължихме към дългия (или както се оказа – ненужно дълъг) път към мястото ни за нощувка в Сърбия. Както Google Maps, така и навигацията в автомобила упорито ни насочваха по все по-тесни и запуснати пътища, докато в един момент асфалтът.. изчезна. Здраве да е, казах си, сигурно правят ремонт – ей сега ще дойде асфалта. Не правеха ремонт. Вместо това следващите 30 минути карах със средна скорост 15-тина км/ч и яко благославях GPS-a с набора си от сръбски псувни. В крайна сметка обаче стигнахме до главния път и продължихме към следващата ни спирка  Манастирът "Студеница" е създаден в края на XII век от Стефан Неманя, основател на средновековната сръбска държава, скоро след като абдикира от трона и приема монашеско подстрижение. Намира са на 39 км югозападно от Кралево, и е най-големият и най-богатият от православните манастири в Сърбия. Религиозното средище е включено в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1986 година. Целият комплекс е заобиколен от висока защитна стена, като се състои от две главни църкви. В центъра на комплекса е разположена църквата "Св. Богородица", която датира от XII век и е пример за архитектурния стил на Рашката школа – съчетава по уникален начин западната романска и източната византийска архитектура. До нея е вторият храм - Кралската църква. Двете църкви в манастира Студеница крият безценни творби на византийската живопис от XIII и XIV век.    Разходката из манастира ни даде време да отдъхнем, но времето ни притискаше и продължихме към Върнячка Баня. Преди това обаче имахме една финална спирка – крепостта Мъглич, издигната от Стефан Неманя или неговия син Стефан Урош I. Разположена на възвишение, издигащо се на 100 метра над река Ибър, тази крепост е контролирала основния път от долината на Западна Морава към Косово. Единствения мост към крепостта бива отнесен от придошлата река, затова туристите преминават с рафтове. Към този момент обаче мен откровено си ме домързя, затова прибегнах до снимки с дрона.  В общи линии с това се изчерпа и „туристическата“ част от обиколката. Върнячка Баня се оказа нещо като сръбския Велинград, но пристигнахме късно и вечерята надделя над СПА изживяванията. За разлика от другите дестинации, не бях правил никакво предварително проучване и го избрах само заради локацията. Решихме да се пладцикаме някой друг път, затова на сутринта тихо и кротко се прибрахме в България 
|
42
|
|
Нед Яну 14, 2024 6:26 pm |
|
|
Георги1970
Регистриран на: Вто Ное 06, 2012 11:38 am Постове: 56 Местоположение: Бургас
Автомобил: Subaru Outback 2.5 , 2007г. 173кс.
Рейтинг: 0
|
Много хубав пътепис, страхотно сте изкарали. При толкова пътуване имаш ли някакви забележки към колата? Удобна ли е за дълги преходи?
|
|
|
Пон Яну 15, 2024 11:08 am |
|
|
ico_tech
|
Страхотно пътешествие! Този автомобил е доста удобен за дълъг път, но обикновено само за двама. Багажникът също не е голям. Пътят трябва да е хубав, защото натоварена колата става доста ниска (сток). За съжаление на Балканите пътуването винаги е тегаво, а GPS-а понякога е с много "оптимистични" предложения. Имам предвид извън установените магистрали и основни пътища. Но във всяка държава (поне за мен) интересното е в страни от търговските пътища и големите туристически обекти.
Успех и много нови приключения!
_________________ Legacy GT, Subaru Impreza 2.0
|
29
|
|
Пон Яну 15, 2024 3:03 pm |
|
|
A4o90
|
Георги1970 написа: Много хубав пътепис, страхотно сте изкарали. При толкова пътуване имаш ли някакви забележки към колата? Удобна ли е за дълги преходи? В общи линии е това: ico_tech написа: Този автомобил е доста удобен за дълъг път, но обикновено само за двама. Багажникът също не е голям. Лично аз съм много доволен, но това ми е първия автомобил и нямам кой знае каква база за сравнение. За мен поне си вози прилично, пък и джантите са 16".. И да, ние сме си двамата, за трети ще има място евентуално, за четвърти.. трябва да са ви много малки саковете 
|
|
|
Вто Яну 16, 2024 12:54 am |
|
|
Alxx
|
Готина разходка, с готино описание Като искаш да мааш гащи по Сърбия - свиркай. Има много интересни дестинации за пътешественици, даже и близо до границата.
_________________ Cogito ergo sum
|
15
|
|
Вто Яну 16, 2024 9:02 pm |
|
|
A4o90
|
Alxx написа: Като искаш да мааш гащи по Сърбия - свиркай. Има много интересни дестинации за пътешественици, даже и близо до границата. С удоволствие, само че засега плана е последващи обиколки да се правят с SVX, a с намирането на читав екземпляр удрям на греда (засега) ](./images/smilies/eusa_wall.gif) PS: В това пътешествие пропуснахме Сараево само защото вече сме го посещавали - градът си заслужава една нощувка PPS: Ако пък искате да се фокусирате върху Черна Гора, Будва и особено Котор са задължителни дестинации 
|
|
|
Вто Яну 16, 2024 9:21 pm |
|
|
Alxx
|
Ооо, Бока Которска е яко местенце, ама е цифровато 
_________________ Cogito ergo sum
|
|
|
Сря Яну 17, 2024 7:55 am |
|
|
EmchoStefanov
Регистриран на: Чет Яну 23, 2025 1:34 pm Постове: 3 Рейтинг: 0
|
|
Чет Яну 23, 2025 1:37 pm |
|
|
|
Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия |
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 12 госта |
|