Ами, не толкова трудно в интерес на истината.

Всъщност въпросният човек ми се обади вчера (събота) и ми каза как с колегите му ще ходят някъде си над Своге, но били доста хора и им трябвала още една кола. Така или иначе не бях карал извънградско до сега и веднага се съгласих да се присъединя. Условията бяха, че ще ходиме на някаква хижа над Своге и до там уж имало път. Това, което аз си представих още в началото бе следното - същата работа като да отидеш до Копитото ама с 30км повече.

Та, речено-сторено, тази сутрин се събрахме и се чакахме на ОМВ някъде си в София (не ме питайте кое - следвах указанията на навигатора, който по-късно се повози в багажника).

Ето я колата ми грижливо спряна на бензиностанцията, очакваща първото си излизане извън село София с мен зад волана. Оказа се, че доста бяхме подраннили, спрямо останалите коли, и си повисяхме.

Веднъж събрани, тръгнахме 4 автомобила в конвой към Своге по път 16. Въпросният път всъщност се оказа ремонтиран доста наскоро - все още на доста места няма разделителни ленти. Ремонтираният двулентов криволичещ път естествено беше радост за нас. Асфалта бе толкова нов и гладък, че на човек направо да му се прииска да отвори вратата в движение, да се наведе настрани и да започне да лиже пътя!

Името на хижата, която ни беше дестинация, е "Тръстеная" и се намира близо до връх Издремец (Стара Планина) и до нея "пътя" не беше това, което си представяхме. Дефакто, удоволствието от път 16 не трая за дълго, защото беше заменено с още по-голямото удоволствие от оффроуда. Та, то не бяха едни камънаци, едни локви с калища, едни коловози, големи остри камъни и наклони!

Едната от колите в конвоя - един лачен Пежак 206 - започна да изостава зад конвоя и се отказа още малко след началото! Собственикът му, знаещ проходимостта на возилото, реши да не мъчи колата си. Ние, останалите бойци, спряхме да измислим план за действие... и междувременно да си починем.


Решението бе взето и човекът с най-много място в купето и гориво в резервоара потегли да вземе изостаналите хора (аз бях почти в резервата).









Всъщност там, където сме паркирали на снимките, е едно от трите места през целия път, на който е достатъчно гладки и широко, че да се спре за почивка. Всичко останало беше както ви го описах по-горе:


Както и да е, докато си чакахме, мина пичага без реални регистрационни номера и с кучета в легена.

Всъщност, единственото нещо, което наподобяваше рег. номер бе табелка на предната решетка с името "Роско" на нея. Голяма веселба!

След като чакането приключи, дойде моментът да се разпределят 16 човека в 3 автомобила! Решението на тази задача с повишена трудност бе следното - 10 човека се разпределят в 2 коли, а истаналите 6 се качват в Импрезата. Естествено, Импрезата по подразбиране е 5-местен автомобил, но на пътища, където няма куки с палка , могат и повече хора да се натоварят на бойното комби! И ето, че навигаторът по собствено желание се метна в багажника!

За съжаление, пътят нагоре бе още по-тежък и в моите неопитни ръце, колата задра на 3-4пъти. Меко и ниско окачване + 6 човека + липса на офроуд умения, к'во друго да ви кажа? Както и да е, сравнително бързо усвоих някои техники и без никакви усложнения или проблеми стигнахме до място, от което нагоре трябваше да продължим пеша.

















И най-накрая стигнахме до пътеката минаваща директно през малинено поле и водеща до хижа "Тръстеная".


В двора имаше паметници от едно време.



Та, ядохме и пихме за някакви там часове...



...и дойде време да си ходим.


Закарахме хората от лачения Пежак до колата им. Аз естествено с още 5 човека в Субаруто! Този път бях по внимателен и Импрезата не задра силно нито един път! Естествено, все се намери и някое друго камъче, което да стигне до провисналото гърне или до пода на колата, но нищо повече.

Моя милост...


...и навигаторът (ухиленият пичага на преден план), доволен от возията в багажник на Импреза с изпуснали задни амортисьори и скапани тампони по камънист път.


ПП.
Абе, това бавните скорости били егати нещото! Реших да ги пробвам днес и съм смаян. 6 човека в колата по камънист баир с дупки и препятствия се катерехме нагоре на втора предавка с 900-1000 оборота без въобще да докосвам съединителя и само едвам-едвам натисках газта, а 115hp SOHC двигателят въобще не се мъчеше и си вървеше гладко! На всичкото отгоре Ауди с по-високо окачване, но без бавни скорости и с по-малко хора вътре беше по-бавно от мен и се мъчеше повече. Е то това Субару Пауъра бил егати пауъра...

Забавлявали сте се.
Няколко съвета:
1. Като тръгваш към място, което не познаваш и ще има нещо, различно от асфалт - зареждай!
2. Тези без номерата се карат само нагоре - не са нещо ненормално за БГ
3. Опитай същия път, но със сняг. Ще ти хареса суба-пауарът, а аудиото ще му е по-зор (ако не е куатро). (В НИКАКЪВ случай сам!!! Поне още една кола и то е добре да е някакво 4х4!)

Е, то оставаше да сме толкова големи балъци, че да отидем до там и да не опитаме. Аз лично си сръбнах една шофьорска глътка и смея да твърдя, че е доста конкурентно на това вино, което опитах в Мелник. Следващият път обезателно си взимам една двулитрова бутилка! А как ми се ще и до Мелник да отскоча за същата цел... че и до Хасково при роднините.