Здравейте,
Вече от 6 месеца официално съм субарист, но не съм си позволявал да пиша много. Та.. първата тема, която ще постна ще бъде за пътуване и за впечатленията ми от автомобила (нали все пак това е автомобилен форум
). А така и така отварям цяла тема, предполагам ще си позволя и да подпитам някакви неща, които ме мъчат относно автомобила.
Така се случиха нещата тази година, че реших да си направя едно спокойно самотно трипче по нашето черноморие. Бях обикалял доста на юг, но не мога да кажа същото за север. По нагоре от Кара Дере не бях се качвал, като изключим Варна, разбира се.
Та.. Пътуването ми започна и първата спирка беше село Емен. Река Негованка там прави един много интересен каньон или както дядките в селото казаха и цитирам: "Аз му викам малкото Колорадо!". Целта ми беше не само да карам и да се избухам на плажа, а и да се раздвижа и разнообразя докато стигна от столицата до първата си точка, а именно - Дуранкулак.
Местността наистина беше доста красива, преходчето е леко, някъде около 25-30 минути, но аз доста често съм по планините и вероятно съм вкарал по-бърза крачка. Крайната точка или обръщалото беше Еменският водопад, известен още като "Момин скок". След първите минути по еко пътеката вече се чува шуртенето на водопада, но не се виждаше от горе.
След кратко спускане се стига и до самият водопад.
Искаше ми се да се цопна вътре, но мястото е сравнително достъпно и имаше доста хора.
Реших, че няма да минавам по царския път, така или иначе щях да мина по него на връщане.
Забих през добруджанските села и не сгреших. Всичко беше като една минималистична картина, а това, че изминавах сума километри без да срещна друга кола допринасяше едно допълнително приятно усещане.
С наближаване на Добрич вече се усещаше цивилизация, но и слънцето залязваше. Подминах къмпинг "Космос" и смело се бухнах на плажчето отредено за бивак намиращо се още на север.
Изобщо не възнамерявах да търся място в близката гора. Паркирах леко плахо колата на пясъка и се захванах с палатката. Докато я разпъна се мръкна.
Мързеше ме да търся дърва за огрев, а и докато беше светло не видях да има около мен. Бърз чай на туристическото котлонче и зачаках да падат Пересеидите.
Естествено, на сутринта направих ставане за изгрева, но явно се бях изморил от предния ден та си показах само главата, щракнах 2-3 кадъра и си доспах докато слънцето не се вдигна до толкова, че да не се живее в палатката.
Деня мина нормално докато не се пръкнаха едни румънски селяни, които решиха, че е нормално да паркират Туарега си точно пред мен и да нарушат спокойствието на плажа като надуят някакво модерно диско
Към 19:00 задуха силен вятър, та реших да прекарам вечерта в къмпинга на завет. Единственото хубаво там е ресторанта. Ако евентуално някой мисли да ходи там, по-добре да бивакува на северният плаж и да хапва в ресторанта. Дуранкулашкото езеро се ползва за тоалетна на хората плажуващи до къмпинг "Космос", което е малко тъжно, но картинката в това отношение не се подобри със слизането ми на юг.
Оффтопик - Всички имаме нужди.. носете си лопатка и не ползвайте мокри кърпички, че не се разграждат.
Късно ставане, известно обикаляне и пристигане до следващата ми точка - Крапец.
Доста популярно напоследък (поне в моите кръгове) място. Намерих едно срамежливо място в най-северната част на гора където не беше много омазано положението. Плаж, хамак, плаж, хамак и слънцето взе че залезе. Нещо, за което тотално изключих бяха комарите. Интересното на тази местност е, че има страшно много птици. Изведнъж изкочиха сума лястовички, които се заеха с комарите. Докато се сетя да снимам вече бяха драстично намалели.
Ранно ставане за посрещане на изгрева.
Вероятно южната страна на Крапец щеше да ми допадне повече, но цялата ми идея беше малко да се усамотя, че главата беше изпушила от работа.
Плаж до обед, бърз обяд със студена биричка в Шабла, а след това обикаляне надолу към скалистите местности.
Има-няма десетина километра южно отново се сблъсках с минимализма на Добруджа, за който говорих по-горе.
Е.. как без кадър на возилото.
Минах и през Яйлата, но честно да ви кажа, не бих препоръчал разходка до там. Прекалено много са местата в България, на които просто са сложени три табели и се взимат едни такси, а по никакъв начин не са разработени.
Определно прекалих с обикалянето, та и точно в най-жаркото слънце. Докато се усетя темето и раменете бяха поизгорели достатъчно, че да ми е некомфортно. Реших да пропусна Калиакра и да намеря къде да нощувам на легло в Балчик.
Там направих и разходка на ботаническата градина и дворецът. Приятни места, препоръчвам. Вероятно когато не е разгара на сезона ще е по-приятно.
Леглото и душа са супер, но да си призная моментът, в който натъпках раницата отново в колата усетих, че изобщо не ми е било добре да бъда забит в населено място.
Станах рано и успях да изпреваря всички, дори и продавачите на будките на нос Калиакра.
Минах и през плаж Болата, но определено не беше моето място. Директно обърнах на паркинга и продължих на юг.
Едно от по-интересните места, които посетих малко по на запад от морето беше местността Побитите камъни.
Място, което винаги бях пропускал заради камчийския къмпинг Рай - Шкорпиловци. Тук вече максимално се изкефих на колата и разбрах защо точно на това място се състои лятната среща. В началото бях доста плах, но в последствие осъзнах, че тая кола няма да затъне толкова лесно.
Обиколих плажа два пъти докато намеря място или по-скоро да се реша, че мястото ми ще бъде именно под онова самотно дърво, което видях още в началото. Водата беше кристална и чиста, без водорасли.
Кемпът се получи.. меко казано приказно
Ставане рано..
Не че пътешествието ми не беше хубаво до тук, напротив.. Нещо обаче ме караше да се чувствам, че тук съм на точното място!
Единствения минус на кемпът беше, че нямаше как да закача хамака. Нищо. Плаж, книга и взе че се показа луната. Определено се чувствах зареден. Реших да се разходя нощем по плажа със статива.
Дори посрещнах изгрева при кея, а там едни рибари като ме видяха, че снимам ми казаха, че съм по-зле и от тях...
Докато се връщах към колата да си направя закуска за пръв път обърнах внимание как слънцето се показва, а луната сякаш го изчаква за да предаде щафетата.
Хубави, безгрижни дни на Шкорпиловци. Уикенда дойде и едни приятели ме викнаха да отскоча към Иракли да се видим. Че не съм ходил там от шест-седем години.. не съм, но не очаквах да видя толкова хора. В час пик на Цариградско няма толкова народ... За сметка на това водата беше нереално кристална.
Разходка до Емона и нос Емине.
След това ми стана носталгично и реших пак да се върна на Шкорпиловци
да си изчистя от главата, че в радиус от десет метра около моята палатка имаше още седем (ако не и повече) други.
Този път реших да пробвам първата отбивка, хипарски обозначена с шантави стрелки на пътното платно.. Оказах се сам в огромна иглолистна гора.
Dat ass..
След няколко дни вече трябваше да се размърдам надолу, че отпуската свършваше, а не исках да не изпълня първоначалния план и да пропусна крайната точка - Резово.
Ранно ставане и отправяне към следващата точка.
Най-досадния офроуд, който някога съм правил. Един от петте
. А именно пътя към нос Маслен Нос.
Чат-пат ми се откриваха такива гледки към мидените ферми. Задминаваха ме Витари и други жипки. След известно време стигнах до крайната точка, където имаше и друго Фори
. Готино местенце, но вече започнах да се питам как може всички фарове по българското черноморие да бъдат част от военна зона където е забранен достъпа... А фарът там беше доста китен. Имам снимка, но не мисля да я поствам. Разходих се по каманака и се качих на най-източната точка.
Бавно и досадно връщане назад и продължаване надолу. Не бях впечатлен от юга.. Навсякъде ти искат пари да разпънеш една палатка, а условията са нищожни. Шокът от това да си почивал на място, което в радиус петдесет метра от теб да има шест - седем човека, а сега те да са тридесет и шест - седем определено беше голям. Превъртях играта като хапнах палачинки на Резово.
Трипчето завърши с чакане на изгрева на едно много сантиментално за мен място - фарът на Ахтопол.
Смятах да поостана все пак някъде за още ден - два, но времето реши колебанието ми вместо мен. Заваля дъжд и директно си събрах чукалата към родния Ямбол, а след това и София.
На връщане осъзнах, че всъщност круз контрола ми винаги е бил в изправност.. аз просто съм бил голям индианец и не съм оперирал правилно с малката ръчка...
Та, относно колата.
Не мога да кажа, че съм карал много коли. Предната беше Поло 2002-ра година. Не лоша, даже много хубава количка, но на малкия пръст не може да стъпи на Рич (от Рич Форестър
).
Форито не впечатлява с външен вид. Не мога да кажа, че е красива кола, но определено има чар. Не мога да кажа, че управлението е по-хубаво от другите коли, които съм карал, но когато ми трябва нещо повече от това да карам по асфалт се усеща фрапантната разлика. Може би това в същност е този чар. Това, че интериора е дялан с теслата страшно ме кефи! Няма да говоря и за факта, че не "чупиш банката", но все пак получаваш кола с толкова много екстри и удобства.
Впечатлен съм от форума и community-то като цяло.
Скоро четох нещо, което ме озадачи в темата за сервизите по адрес на Тенчо. Мога да кажа само, че Тенчо е страшен пич и всеки път като си взема колата е направил нещо в повече и тя върви по-добре и се чувствам сигурен докато шофирам. Което ми напомня, че скоро ще те търся!
Шест месеца по-късно и почти десет хиляди километра.. не съжалявам!
Снимките не са пипани много, аномалиите в цветовете са плод на употребата на евтин поляризиращ филтър.
Толкова от мен за сега!
Живи и здрави!