В разгара на летния сезон най-сетне ми се отвори възможност да отметна маршрут, за който мечтая още откакто гледах онзи епизод от Top Gear. Първоначално щеше да е кратко пътуване единствено с цел отмятане на Трансфъгараш, но както често се случва, планът претърпя известни промени и се разгърна в пълномащабно пътешествие 2 в 1 със замъци, укрепени църкви, язовири, мостове и най-вече – с Трансалпина

Ден 1: Видин – Новачи – Трансалпина – Mărtinie

Потеглихме след нощувка във Видин, за да сме на границата възможно по-рано. След няма и 15 минути бяхме в Румънско и карах към Трансалпина. Пътища до там бол, като според GPS-a най-кратко беше през Крайова. Аз обаче реших да позаобиколя и да се насладя на страничните пътища през полята от жито и слънчогледи, тук-таме с някое селце за разнообразие.



Особеност на селата по този път е, че не са разпрострени настрани и са почти слепени едно за друго. Пътят служи като главна (и едва ли не единствена) улица, та имаше едни 50тина километра които ги минах супер лежерно.

Около четири часа по-късно вече започвахме изкачването по DN67C (Transalpina).
Пътят се води най-високия в Румъния (с една идея повече от Трансфъгараш) и поне според мен не отстъпва на по-известния си батко откъм завои/удоволствие от шофиране. Асфалтът – гладък, завоите – многобройни, гледките – прекрасни. Определено обаче мястото не е толкова комерсиализирано. Местния курорт разчита предимно на ски туризъм, та с изключение на няколко крайпътни заведения и павилиончета за сувенири, природата си беше неопетнена.









Спирахме често, правихме снимки, дори времето беше с нас и ми позволи да извадя и дрона:









С това прехвърлихме върха и започнахме бавното (и внимателно) слизане към хотела ни за следващите два дни. По пътя спряхме за лангош (унгарско-румънските мекици) и да, ядохме ги с традиционните кашкавал и сметана.

След като се настанихме за вечерта решихме да отскочим до Алба Юлия. Основната забележителност на града е цитаделата със седем върха и шест порти. Построена между 1716г. и 1735г. от швейцарски архитекти, днес туристите могат да посетят както католически, така и православен храм. Именно тук през 1918г. е обявено обединението на Трансилвания с Румъния, а няколко години по-късно е коронован Крал Фердинанд със съпругата си Мария Единбургска.









Край на ден първи – общо около 450км.

Ден 4 – Трансфъгараш и Куртя де Арджеш

Признавам, чаках този ден с нетърпение. Потеглихме веднага след закуска в посока Трансфъгараш.



Както и при Трансалпина преди това, пътя предразполага към чести фото паузи и внимателно шофиране.
Трудно ми е да опиша с думи, затова ще покажа:













Въпреки делничния ден, на върха до езерото Бъля имаше страшно много хора, дошли по същия повод като нас. Нищо де, пообиколихме, направихме си снимки и пръснахме немалко пари за храна и сувенири, преди да продължим към Куртя де Арджеш.






Към края на маршрута обаче, малко преди язовира (и когато настилката се развали) пътят ни поднесе една последна изненада:



В Куртя де Арджеш пристигнахме надвечер. Преди да се оттеглим решихме да посетим едноименния манастир, станал известен с легендата за Майстор Манол и неговата дружина

Негру Вода – владетелят на Влашко - искал името му да се запомни завинаги и поискал манастир, по-красив от всеки друг.
Каквото изграждали майсторите през деня обаче се събаряло през нощта. Владетелят се гневил, а строителите не знаели какво да направят. С мъка решили да жертват първата от жените им, която ги посети на сутринта. Оказало се съпругата на Майстор Манол. Едва след като я зазидали строителството приключило, а Негру Вода бил много доволен. Докато строителите все още били на покрива, той ги попитал дали могат да съградят още по-красив манастир, а майсторите без да се замислят казали „да“. Самата идея че може да има по-красив манастир от неговия толкова разярила Негру Вода, че съборил всички скелета и стълби, оставяйки ги на покрива. Майсторите и Манол си направили дървени крила и се хвърлили от покрива, но никой не оцелял. На мястото, където загинал Манол бликнал извор (аязмото)



Край на ден четвърти – около 220км

С това и в общи линии приключи турът ни из Влашко. Колкото и да се наслаждавахме на гледки и култура, и аз и половинката копнеехме да се върнем на родна земя. Запрашихме директно в посока Русе, а след няколко спирки (Плиска, Преслав и региона) си се прибрахме и в Ямбол – уморени но и щастливи. Заедно с щъканията из България навъртяхме около 2400км. Гледам таблото – среден разход 8.6. 2400 по 8,6 по .. абе я да не смятам по-добре, кефа цена няма!

Ехх, някой ден може и да го направя. До миналата година не бях стъпвал по Румънско, но тогава навъртях доста километри, но до Исакча и Сирет - по равното. Мен много ме подразни, че в дадени участъци населените места са едно след друго, и както каза главния път минава през центъра едва ли не и е те са по разтеглени покрай пътя и мног забавя пътуването и уморява. Но какво да се прави. Магистралите е мног А`рно с тея разделители против заслепяване. Переш на дълги и нито ти пречиш нито на теб ти блещукат( стига да нема некой отпред де )