По стечение на обстоятелствата (корони, морони, нова работа - знаете как е) тази година всяка възможност за пътуване зад граница отпадна. За сметка това, като нов шофьор с нов автомобил (какво са едни 215к, тамън се е разработила) реших че е перфектния момент да изхарча натрупаните ваучери за гориво и да придобия някакъв опит зад волана.
Google Maps ми стана любимото приложение, като почти всеки уикенд с половинката избирахме някаква дестинация и тръгвахме "на приключение". От кратки разходки около/из Витоша и околните села, през завоите на Родопите и Врачанския балкан, до епичен (за моите стандарти) роудтрип около България, "Ото" (защото е от Швейцария и е отто-матик) ми помогна да сбъдна много от мечтите ми като ученик и студент, като най-накрая имах възможността (и средствата) да посетя места, които преди бях гледал само на снимки. За всичките (към момента) над 11 хил. км, единственото нещо от което се оплака автомобила бе леко проскърцване на страничното стъкло.
Не знам.. с риск да прозвучи глупаво, но си купих кола, а получих приятел
Та така, с цел да не правя поста твърде дълъг ще покажа само част от местата които посетихме през годината. В общи линии ни привличаха малко по-дивите места. С изключение на Златните мостове (където едвам намерих къде да паркирам) нацелвахме такива моменти, когато нямаше почти никой друг, макар и в повечето случаи с цената на ставане по тъмно.
Из Софийско и ПернишкоТук последните снимки си имат история. Накратко - без каквато и да е сериозна подготовка решихме да се качим до връх Руй. Началната точка бе избрана - с. Забел. В момента, в който паркирах ни посрещнаха две момиченца.
"Нагоре по пътеката към Руй ли ще ходите?"
"Ами.. да, на разходка"
"Видяли са мечка, по-добре недейте от тук, отидете до Зелениград"
Пффф.. мечка.. Хайде нагоре (с пуфтене, пръхтене и прочие)
Три часа по-късно се препъвах надолу след като видяхме следите й. Не бях уморен вече, а до върха така и не стигнахме
Поне намерихме Врабчанския водопад, слушахме сръбско радио и минавахме по забравени от Бога пътища. Кеф
Из ВрачанскоВъпреки че имам корени в района (Дружево) едва сега ми се отдаде възможност да пообиколя. Много ми допадна пътя към Леденика (оправен и изключително забавен) както и самата пещера, но в интерес на истината исках да посетя друго място - изоставен лифт, на който бях попаднал. И кончета имаше дори, че и хубава гледка:
Летен Тур дьо БГ
Лятото дойде и си поставихме амбиционзна цел - да успеем да посетим всички роднини и да си починем в рамките на седмица. Маршрутът - София - Ямбол - Котел - Попово - Русе - Елена - Твърдица - София. Добре че се сменяхме зад волана, та беше сравнително поносимо. Отметнахе доста места, като от всички най-колоритно се оказа пещера Орлова Чука, и то заради екскурзовода, който е един път
Та, на отсечката Елена - Твърдица беше мой ред. Тъкмо обяснявам на половинката - видиш ли, тук правят рали всяка година.. Бам, полицай, палка. Добър ден - Добър ден
"Закъде сте?"
"Ми.. към Твърдица и Жребчево"
*Гледа си часовника, мисли* - "Добре, ама айде
по-бързо, че затваряме пътя и ще почва ралито"
Отнема ми малко време да осъзная: Беше ми казано да бързам. През проход, който е затворен. От
полицай Хората дори бяха сложили маркери, зяпачи насядали отстрани.. и аз, зад волана съм като Веско Маринов, докато приятелката ми докладва - "дълъг десен, остър ляв, намали, намали, намали!". Върхът на слоделеда - фотографите загряват и почват да снимат нас. Ей, смях се с глас
Родопски историиИ за финал - най-хубавото, дето се вика. В Родопите и 10 пъти да се върна, пак ще ми е малко. Толкова красиви места, толкова мили хора, думи нямам. Сбъднах си мечтата и отидохме на моста до Лисиците, Дяволския мост (пътя е асфалтиран до края), както и на прословутия завой на река Арда. Стоим и гледаме, аз си цъкам клишенца, ама
моите си клишенца
Стига толкоз спам.
Поздрави на всички