.. или как отхапах прекалено голям залък за моята уста

След поредните 10 дни изолация са ме хванали карастанчовите и нямам търпение да изляза "сред природата"
Кратка консултация с Google Maps и няколко травъл блогове, начертаване на (изключително амбициозен) маршрут, и както казва Билбо Бегинс - I'm going on an adventure!

"Гениалната" ми идея беше да започна с Коматинските скали, понеже не е от онези мейнстрийм дестинации, а и изглеждаше интересно. Всичко хубаво, само дето след с. Полена пътят просто изчезна и отстъпи място на кал и коловози. С цената на псувни, молитви и одраскана броня стигнах до място на което да мога да обърна и поне да извадя дрона и да направя един-два кадъра.
Извод: не отивай с Импреза на места за Форестър









Следващата дестинация беше инцидентна, но пък беше буквално встрани от пътя около Бобошево- средновековната църква "Свети Тодор", паметник на културата, скрит зад храсталак и без никакви табели



Преминахме към Руенския манастир "Св. Иван Рилски" и прилежащата пещера, където според легендите светецът е започнал монашеския си живот и е била първата му обител преди да се пресели към Рилския манастир. Признавам си, не ги разбирам много нещата и по-скоро се впечатлих от панорамната гледка от близката пътека. Самото място е изключително приятно (и има асфалт!), и определено заслужава повече време от това което му отделих





Следваща спирка - Смоличанския водопад "Света Анна". Малко след Ваксево асфалтът изчезна отново и окото ми почна да потрепва в нервни тикове За моя радост до ексцесии не се стигна и паркирах вече солидно окаляната кола до нещо което някога е било може би училище или читалище. До самия водопад се стига буквално за няколко минути, минавайки по поляна с указателни табели. Мястото е тихо и приятно и предполагам че през пролетта ще е дори още по-хубаво





Следващата спирка беше скално светилище в Лиляч - "ПровиралкЯта". При вида на поредния черен път директно оставих колата в селото (парен супа духа) и тръгнахме пеша. Когато наближихме, покрай нас мина едно Пежо 206, подскачайки по неравностите.
Приятелката ме поглежда: "Виждаш ли хората какво правят, ей така се прави, а ти паркира още там". Сипвай ми още жено, сипвай.. продължавам напред засрамен, но вече по-плодовит, защото според легендите който мине през скалите щял да зачева по-лесно (дано не забременея само аз )





Времето вече напредваше и се запътихме към финалната дестинация за деня - водопадът "Полска Скакавица" до едноименното село. Вече отиваше към 5 следобед, а пътя беше около 4 км в посока, който за пореден път реших да изминем пеш. Последва лек крос и надпревара с времето, слънцето се скри, появи се вятър.. накрая прибягнах до трика с дрона, като с половинката си обещахме да дойдем отново през пролетта и да му отделим повече внимание







PS: Някой да познава добър бояджия? Още се колебая дали да я заведа като щета (имам пълно каско), да се оправям сам или просто да го оставя така