Тези дни бяхме за пореден път за няколко дни в Златоград и докато търсехме как да уплътним времето през деня, докато дойде време за бира и пържени чили-картофки на центъра вечерта, се натъкнах на информация за Мугленския проход (най-разбитият път в България го наричаха и смея да твърдя с основание). Та амбицирах се да го минем този проход и да видя, дали Бека ще устиска. Освен това, жената се натъкна на някакъв пътепис, където споменаваха за барче с жици и студена бира на центъра в Мугла, което окончателно ме заинтригува.
Речено-сторено - Загряхме с бързо преминаване на екопътека "Каньона на Водопадите", която е в същата посока, на излизане от Смолян. И от там хванахме към Мугла. Пътят си е разбит, че и отгоре,то всъщност път няма, има остатъци от асфалт, камъни, чакъл, пясък... За двайсетината километра до Мугла разминахме няколко "Ниви", камионче на Енергото и още няколко джипа. Навръщане разминахме и лека кола, освен дежурните "джипки". А и междуградския "автобус" от Смолян, който всъщност е "Буханка", за нещастие, прпуснахме да я снимаме. Субаруто си се справя перфектно с терена, ама то щом и лека кола се справя... Само трябва да се прежали и готово. Пътя до Мугла се минава за около час в едната посока. Живописно е, има много чешми с вкусна, леденостудена вода.
Разходката до Мугла си заслужаваше за нас, селото е малко, но има няколко къщи за гости (откъм Девин пътят бил по-проходим, въпреки че се водел горски път (чакълосан и валиран). Мяркат се хора, не е да е обезлюдено съвсем. За кръчмето с бирата и жицата не бяха излъгали - там си е, а освен споменатите неща, правят и уникално вкусни кюфтета на скара, домашни пържени картофи, кисело мляко с домашно сладко..., абе вкусотии само. След хапването ни препоръчаха да посетим и водопад "Казанджи дере" - малка екопътека започваща в единия край на селото. Минава се бързо, 20-тина минути, излкючително лека, но с красиви водопади, има и вирчета, ако някой се прежали да влезе в ледената вода. Между другото, в началото на пътеката има едно барче, което само дето не вика "Ела, седни". За нещастие бяхме приключили с храните и напитките, че и кафето си вече бяхме пили, а и трябваше да тръгваме обратно към Златоград. Качвам малко снимки и силно препоръчвам тази дестинация за разходка, ако сте отседнали в района. Аз определено мисля да се върна.