Ден 808 - Както си пиех сутрешен чай на спокойствие и си бях отворил вратата да влиза свеж въздух и слънце, една маймуна нахлу в стаята и ми открадна половин кило суров ориз, баси филма, добре че не ми гепи паспорта или портфейла. ))

Тук съм, отварям форума от време на време. Нямам интернет под ръка винаги. Сега съм в Ауровил, провинция Тамил, Югоизточна Индия. Живея на едно дърво, на втория етаж съм си опънал палатката. Бях във Гоа за коледа и Нова година. Жега е през деня, началото на март се завръщам в БГ със полет от Мумбай. Все още не съм видял нито едно Субару в Индия от 26 септември насам.

продължение на пътеписа

Тайван - скритото съкровище на Азия

Първоначално нямах никакви намерения да ходя в Тайван. Знаех само, че е три пъти по-малка страна от България и че правят много електроника. Няколко човека ми бяха споменали, че е хубаво място, но нищо конкретно не знаех. Въпреки че беше краят на ноември, времето се оказа страхотно и от -4 градуса в Сеул, пристигнах на +28 в столицата Тайпе. Още като слязох на летището, ми се стори доста чисто, подредено и модерно. Тайванците са изключително дружелюбни хора. Получих покани за престой от 7-8 човека от различни места още докато бях в Южна Корея. До края на 3-месечния ми престой, имах над 50% посетители от Тайван в профила ми в КаучСърфинг от всички посетители, откакто използвам този сайт. Приех покана от една девойка, която е пътешествала и реших да отседна при нея за обмяна на опит. Намираше се на около 20 км от Тайпе в планината и едно селце, наречено Джузиху. То е на 750 метра надморска височина в Национален парк с много извори и гореща минерална вода. Направи ми впечатление, че в тази страна има много моторетки, основно скутери и че е доста пренаселено, но чисто и организирано прилично. Нормално е да се види паркинг за 50-100 мотора пред жилищна сграда, а в пиковите часове стават дори задръствания от моторетки. На пръв поглед изглежда като микс между Япония и Китай, говори се китайски, но много неща са като в Япония, понеже са били под окупация. В Тайван има култура, събрана от цял Китай на едно място, тъй като навремето много хора са се заселвали там. Затова има 14 вида племена, които са коренните жители на Тайван. Всяко племе е със собствен език и култура запазена до днес. Първото ми странно приключение беше на третия ден от пристигането ми. Сметнах да сляза до центъра, да разгледам, да си обменя пари и да започна да се адаптирам. Но тъкмо, когато открих банка, пред мен спуснаха решетките. Оказа се, че банките затвярят в 15:30 часа и аз точно си бях похарчил последните тайвански долари. За зла участ си бях си обменил много малко още в Корея, колкото за 2-3 дни и стана така, че разполагах само с евро, американски долари, корейски уон и японски йени. Стъписах се. Няма чендж бюра, а единствено могат да се обменят пари в банка, както в Китай и Япония. Чувствах се много тъпо - да имам 4-5 вида валута и да не мога да си купя нищо, но се организирах. Имах карта, но таксата за теглене е висока и реших да я ползвам само в краен случай. Открих, че в хотел също може да се обменя валута, но трябваше да съм им клиент. С повече питане, жестове и рисуване на картинки (английски рядко говори някой), схванах, че може да се обменят пари и в МОЛ-овете и така успях да си набавя местната валута. След тази случка започнах още по-добре да се подготвям като преминавам от една държава в друга. Разбрах, че в Тайван освен многото елктроника има и много фирми, които произвеждат колелета, някои, които световно известни като Giant и Merida. Самият аз имах колело Giant, ала не съм подозирал, че е тайванска фирма и е доста велодружелюбна страна. Имат също и местна марка коли "Luxgen", марки за моторетки и много други. Страната има много планини. Най-високата е почти 4000 метра, но и доста други над 3000 метра. Няма високи сгради, понеже е земетръсна зона. Освен една единствена - "Тайпе 101", която е висока 509 метра и е отворена за посетители, които могат да се качат до върха срещу заплащане.
Бях много впечатлен от природата и хората. Девойката, при която отседнах, ми предложи да остана по-дълго, ако искам и аз останах около месец в селцето до Тайпе. Запознах се с чудесни хора, дори с човек, който има авто и велосервиз. Тогава ми хрумна да направя рекумбент байк (легнало колело) в неговия сервиз и после да обиколя Тайван. Вече имах опит с преправянето на един BMX на рекумбент в Севлиево, преди да тръгна за Азия. Преди това обаче реших да покарам истинки рекумбент байк. Намерих фирма която изработва рекумбент байкове от алуминий и титаний. Свързах се и реших да отида да пробвам, за да имам база за сравнение. Направих си няколкодневна екскурзия до Тайджонг, който е вторият по население град, но най-големият по площ. Един професор от университет ме приюти чрез Кауч Сърфинг и още с пристигането ми даде ключовете за един стар скутер, който ползваше веднъж седмично, за да обикалям наоколо. След страхотното изкарване и тест във фирмата за колелета, на следващия ден реших да отида до едно много известно езеро. Казва се "Sun Moon Lake". Навъртях 200 км за един ден със скутера до това езеро, пълна обиколка и обратно. Беше невероятно, страхотно, синя вода на 750 метра височина, а името му идва от формата – едната половина е като слънце, а другата - като луна. Със същия професор посетих и няколко села, където живеят коренните жители на Тайван. Ядохме от техните гозби и разглеждахме наоколо. След това се върнах в Тайпе и започнах работа по моето легнало колело. Не ми беше трудно и успях да го построя от стари колелета за 6-7 дни. Не си давах много зор, но не стана бързо и заради пътуването по 1 час сутрин и вечер до сервиза.
Беше няколко дни преди Коледа и Нова година. Реших да направя обиколка с кола заедно с младежите, които познавах от селцето Джузиху. За тях това бяха символични празници. Те празнуват китайската Нова година и там вече е истинското празненство. Що се отнася до мен, изглеждаше ми фалшиво на +30 градуса и Нова година. Същото чувство, както и на предишната Нова година в Тайланд. Свикнал съм да има сняг или поне да е студено и да има домашен уют. Едва пих две бири за цяла вечер-нощ и това беше скромното изкарване на Нова година в малка, но приятна компания. След като се върнахме обратно в Тайпе, се подготвих и стартирах обиколката на Тайван с моето самоделно колело. През първия ден на майтап изминах 80 км и то за непълен ден каране. Вечерта пристигнах в градче на име Джубей на западния бряг и останах да спя на пейките в двора на един храм. Бяха ме посъветвали да карам първо по западния бряг, на юг, по източния и на север. Така и направих. Навсякъде хората много се радваха като ме видят с легнало колело. Искаха да си правят снимки с мен. На следващия ден сутринта, срещнах 8-9 колоездачи с професионални колелета от карбоново нагоре, които много се изкефиха на моето колело. Искаха да сядат, да го пробват, черпиха ме кафе. Въобще супер атмосфера, макар само двама от тях да говореха английски. По-късно през деня се натъкнах на други хора, които караха в същата посока. Бяха семейство - мъж, жена и дъщеря им. Директно се заговорихме. И те искаха да си правят снимки и да пробват моето колело. По пътя спряхме за храна и те ме черпиха. Заедно с тях изминах 120 км за цял ден, а вечерта се върнах отново в Тайджонг и директно отидох при професора. Останах да си почина 2-3 дни и да стегна малко колелото, беше се счупил един от педалите. Нали бях изработил всичко от вторични суровини. Междувременно открих друг уебсайт който е главно за колоездачи - Warm Showers. Регистрирах се и открих, че в същия град има жена на име Вики Лин, която е пътешествала със своя приятелка 922 дни около света с колелета и са прекосили 32 държави на 5 континента. Веднага й написах имейл и тя ме покани да се видим на вечеря в традиционен ресторант с езеро, с цветни риби в центъра на Тайджонг. Даде ми много съвети за пътуването из Тайван. Изненадах се, когато потвърди, че е нормално ако човек пътува с колело, да си опъне палатка и да вземе душ в полицейски участък, училище, пожарна и храм. Звучеше ми невероятно, но щом и други хора потвърдиха, започнах сериозно да се замислям да пробвам. Тръгнах на път отново и след цял ден каране пристигнах вечерта в малко селище на име Долио. Натъкнах се на полицейски участък, където реших да питам дали мога да остана. Никой не говореше английски. Обадиха се по телефона на някаква жена, която говори английски и така с телефонен преводач се разбрахме. Оказа се, че е вярно и че мога да нощувам в РПУ-то. Беше страхотно! Хората поръчаха храна, пихме зелен чай, дори ми написаха един лист на китайски, който да показвам, където отида и с него да питам за душ и място за палатката. Единият от полицаите имаше страхотно карбоново, пистово колело Giant и специално го извади и се преоблече с екипа за каране, за да си направим снимки преди да тръгна.
Продължих на юг през град на име Чаий до Тайнан. Там останах в едно РПУ, където хората бяха още по-дружелюбни. Вътре в участъка имаше картонени велосипедчета, висящи от тавана. Хората само прочетоха листа, които ми написаха колегите им и ме подслониха. Запознах се с млада полицайка, която говореше английски и тя главно превеждаше на останалите. Отново ме нагостиха с обилна вечеря и зелен чай, дори ми дадоха храна за из път. Тайнан е много хубаво градче и реших да остана няколко дни. Вече ходех с карта на РПУ-тата. В Тайван може във всеки магазин 7/11 да се ползва безплатно по 90 минути интернет на ден и на всяка ЖП, автогара или метростанция неограничено безплатен интернет. На седващата вечер намерих друго РПУ в другия край на града и реших да питам да остана. Този път говореха английски и казаха да отида да си взема душ и ще говорят с началника дали мога да остана. След като взех душ казаха, че не е удобно за палатка, понеже беше на оживено място, но предложиха да ми платят стая в евтин хотел наблизо. Само да си оставя колелото в РПУ-то и да си взема багажа. Така и стана. Закараха ме с патрулката до хотела и ми платиха стая. Не можах да повярвам! Дори някой да ми го беше разказвал, нямаше да повярвам. Но ми се случи. На следващия ден се срещнах с Евелина от София, която е студентка в Тайван. Тя ме заведе у нейн приятел за 2-3 дни. Тя точно излизаше във ваканция и никога не беше пътувала с колело. Искаше да опита и да продължим заедно обиколката. Междувременно научих 8 човека да карат рекумбент байка за една вечер и после всичките имаха усмивка като на 3 годишно дете.
И така, Тайнан стана едно от любимите ми градчета. Бях срещнал всичко на всичко 5-6 човека от България и бях леко отвикнал да говоря на български, но после като започнахме да караме се оправих. На следващия ден пристигнахме в Каошунг, голям индустриален град. Евелина си мислеше, че се шегувам като й казах, че ще спим в полицията. Продължихме на юг заедно с още колоездачи до Кентинг, където има страхотни плажове и е най-южната точка на Тайван. Дори не сме носили помпа и лепенки за гуми. Ако някой спука гума, най-много до 1 час ще мине колоездач и ще помогне. Тайванците са много отзивчиви, веднага спират и питат дали имаш нужда от помощ щом видят, че стоиш и се оглеждаш. Спуках гума за първи път след 800 км от началото на карането. Просто външната гума не издържа. Имах около 35 кг багаж на колелото.
След най-южната точка тръгнахме на север по източния бряг. Към нас се присъедини един младеж тайванец и така тримата като орел, рак и щука продължихме. Аз със рекумбент байк, Евелина с шосейно колело, но само с една скорост и нашия приятел с планинско колело. Няколко пъти нощувахме в различни РПУ-та. Веднъж дори карахме през нощта. Беше изкачване и не можахме да пристигнем да мястото, което искахме. Наложи се трима човека да се спускаме само с едно фенерче, но накрая пристигнахме в селце, където спряхме да нощуваме до горещ минерален извор. Карахме така още няколко дни и след това се разделихме. Моите спътници си хванаха влак, всеки по своите задължения, а аз продължих сам на север по източния бряг към Тайдонг. Имах идея да си извадя виза за Китай. Отново да го прекося и да се прибера до Европа по суша, но бях изненадан като разбрах, че няма посолство на Китай в Тайван. Затова реших да си взема евтин билет за Филипините. След Тайдонг продължих на север към град Хуалиен, който е най-големия град на източното крайбрежие. Пътят не е много широк и минава между океана и почти отвесни скали през цялото време. Срещах товарни камиони, които минават от там и ставах свидетел на срутвания на скали на пътя. Беше си опасно. Криволиците създадоха проблем с колелото и сринах лагер за задната ос. Останах на пътя между две села на 40 км разлика по между си. Наложи се да тикам колелото с багажа километри наред, докато намеря място къде да си опъна палатката и преди да го направя, за капак заваля дъжд. Намерих беседка до пътя между океана и планината. Както и да е, оцелях и на следващия ден продължих с тикането. След няколко стотин метра, човек с мотор спря да види дали имам нужда от помощ и ми помогна като спря един камион. Качи ме на него заедно с колелото и багажа. Слязох в първото населено място. Там намерих друг човек който ми продаде на старо направо цяла капла заедно с главината и така успях да продължа по пътя си. Пътуването до Хуалиен беше много драматично. Планински изкачвания, тунели, спускания с бясна скорост и много други моменти, изпълнени със страхотни пейзажи. Когато пристигнах директно се запътих към мястото, което ми бяха препоръчали. Казва се "Tsu Chi Temple" - (Цъ Чи). Изненадах се доста. Мислех, че е някакъв малък храм, а то се оказа огромна будистка организация с над 10 милиона последователи във цял свят. Имат четири болници в Тайван, университет, фабрика за производство на дрехи от пластмасови бутилки, и много други неща, които раздават като дарение, когато някъде има природно бедствие. Беше много оживено. След седмица беше китайската Нова година и кипяха грандиозни приготовления с доброволци от цял свят. Там останах за малко, за да не преча излишно на подготовката. Пък и Хуалиен е най-земетръсната зона в Тайван. Почти всеки ден има земетресение, като под 5 по Рихтер дори не го съобщават по новините. Една вечер имаше по-сериозен трус и се притесних, но хората казаха "Спокойно това е леко земетресение" и продължиха да се хранят необезпокоени, макар че абажура се клатеше здраво. Продължих на север. Една нощ спах в училище, един път в една пожарна и още 2-3 пъти в РПУ. Имаше дни, в които валеше дъжд по цял ден и беше отвратително за каране, но това е положението. Последните три дни само ромолеше нон стоп и едва по 30-40 км на ден съм карал, мокър до кости. Вече бях в североизточната част на Тайван, а през зимата времето е винаги дъждовно.
Един ден привечер пристигнах в Тайпе след 1500 км и месец каране без да си давам зор. Приютих се у моя приятел, с който карахме в южната част на Тайван. Беше точно по времето на китайската Нова година. Тогава хората празнуват 9 дни. Използваха времето да си починат, да се срещат се с роднини и приятели. Направи ми впечатление, че по улиците беше пълно със стари мебели и покъщнина. Когато попитах, ми казаха, че по традиция изхвърят всичко старо и ненужно преди Нова година. Имаше обилни вечери със специфични ястия, които приготвят само на Нова година. Алкохол почти не пият или ако пият е съвсем малко. Консумират напитка на име "Каолиян", която наподобява вкуса на ракията и е 58 градуса. Характерно е, че играят игра на име "Маджиян". Представлява нещо като игра на карти, само че използват пластмасови кубчета и хвърлят зарове. Няма да забравя как моя приятел, сестра му, майка му и баща му играха с часове всеки ден Маджиян и то сериозно - със залагане на истински пари. Междувременно горяха фалшиви пари (специално се правят за ритуално горене) в почит на мъртвите. Традиционните поздрави за Нова година са "Гонг Ши Фа Цай", "Ши Ниен Куай Лъ" и "Цао Цай Цим Пао". Означават: "Всичко най-добро да дойде при теб през Новата година".
Така изминаха три месеца в Тайван като през последните дни посетих отново дамата и младежите, които ме приютиха в началото в селцето Джудзиху край Тайпе. Подарих им легналото колело и хванах автобуса към летището на път за Филипините.