Виж темите без отговор | Виж активните теми Дата и час: Пет Мар 29, 2024 12:36 am



Отговори на тема  [ 216 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 7, 8, 9, 10, 11
 Поздрав от Азия 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 12, 2011 11:22 pm
Мнения: 63
Местоположение: Севлиево/Варна
Автомобил: Subaru Legacy 2.0
Рейтинг: 0
Нов фен
Отговори с цитат
Айде Стамате лек път на обратно и да се обадиш като се прибереш.

_________________
SUBARU--->FEEL THE MAGIC

Съб Мар 01, 2014 12:29 am
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Вто Авг 23, 2011 11:39 am
Мнения: 120
Местоположение: Sofia, Bulgaria
Автомобил: Subaru Forester 2.0X 5MT
Телефон: 0898412770
Рейтинг: 31
От звездите одобрен
Отговори с цитат
Вдъхновяващи приключения и очарователни разкази както винаги!

Съб Мар 01, 2014 5:38 am
Върнете се в началото
Профил ICQ WWW
Аватар

Регистриран на: Нед Ное 20, 2011 9:29 am
Мнения: 147
Местоположение: България
Автомобил: Outback 3.0R, Espace 2.0t
Рейтинг: 32
От звездите одобрен
Отговори с цитат
Отново голямо благодаря за екзотичната разходка :bow: и не забравяй , че ако имаш път към Плевенско си добре дошъл. :)

Нед Мар 02, 2014 11:08 am
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 06, 2007 12:30 pm
Мнения: 1155
Местоположение: Planet Earth
Автомобил: R.I.P. Justy, Honda Innova 125i '10
Рейтинг: 206
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
Благодаря ви и Честит 3-ти Март, Българи!

_________________
1,63 l/ 100 km - Honda ANF 125i Innova(Wave) '10 ;)
Bulgaria - ಬಲ್ಗೇರಿಯ(Kannada) པུ་ར་ག་རི་ཡ (Tibetan) ブルガリア(Japanese) 불가리아(Korean) 保加利亚(Chinese) บัลแกเรีย(Thai) बुल्गारिया (Hindi) بلغاريا (Arabic)

Пон Мар 03, 2014 6:44 am
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 06, 2007 12:30 pm
Мнения: 1155
Местоположение: Planet Earth
Автомобил: R.I.P. Justy, Honda Innova 125i '10
Рейтинг: 206
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
Ужас, в предпоследния ден от престоя ми в Индия най-накрая видях нещо като Форестър. Всъщност си е Фори ама с лого на Шевролет, комай щях да повърна от гнус. Изглежда е някаква глупост за индийския пазар. Най-куриозното беше че на всякъде е с логото на Шевролет, освен на волана, там си е Субару
Прикачени файлове:
forester.jpg

Прикачени файлове:
2005-Chevrolet-Forester-2004-2007-AWD-690287-640x428.jpg


The Forester was sold in India as a Chevrolet alongside other unique Chevrolet models sold there. However since General Motors no longer holds an ownership stake in Subaru's parent company, Fuji Heavy Industries, sales in India of the Chevrolet-badged Forester have ended.


Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.

_________________
1,63 l/ 100 km - Honda ANF 125i Innova(Wave) '10 ;)
Bulgaria - ಬಲ್ಗೇರಿಯ(Kannada) པུ་ར་ག་རི་ཡ (Tibetan) ブルガリア(Japanese) 불가리아(Korean) 保加利亚(Chinese) บัลแกเรีย(Thai) बुल्गारिया (Hindi) بلغاريا (Arabic)

Пон Мар 03, 2014 6:20 pm
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Съб Окт 20, 2012 12:19 am
Мнения: 256
Автомобил: Subaru Forester 2.0 Diesel MY2009
Рейтинг: 120
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
Тия номера на рамата са го сложили като номер на колата....


:D

Сря Мар 05, 2014 12:41 am
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 06, 2007 12:30 pm
Мнения: 1155
Местоположение: Planet Earth
Автомобил: R.I.P. Justy, Honda Innova 125i '10
Рейтинг: 206
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
Отново в Китай
Станимир Станев

И така, след краткото си пребиваване в Хонг Конг, в един прекрасен ден хванах метрото за Шендзен, отново към дестинация - Китай. Прекосяването на границата ми отне близо час. Докато уреждах пътуването си, съвсем случайно българка на име Радомира от София се свърза с мен чрез Каучсърфинг. Момичето беше видяло, че търся подслон и ме свърза със своя приятелка на име Веси от Шумен. Офертата беше да остана при нея за няколко дни. Затова първото нещо, когато стъпих на китайска територия, беше да отида до мястото на срещата с Веси. В разговор с нея разбрах, че в Шендзен живеят много Българи и дори се срещнах с някои от тях. До този момент бях срещнал само шест сънародници из цяла Азия. Беше си истинско емоционално изживяване да се запозная с чудесни хора от България. По този повод си приготвихме българска вечеря с домашна баница, българско сирене, малко ракия за апетит и разни други, за мен вече екзотични, български храни. Не бях вкусвал нищо наше от почти три години и определено мога да кажа, че българската кухня е много по-добра от тази на други народи. Като град Шендзен е модернизиран и развит, със широки улици и добре организирано движение. Има високи и изтънчени сгради, а половината таксиметрови автомобили са електрически. Принципно за китайците той се води "Специална Икономическа Зона" заради границата си с Хонг Конг. Това е причината много хора от Хонг Конг ходят във Шендзен на пазар за електроника и други стоки. В този китайски гради има парк, в който са разположени умалени копия на известни сгради от цял свят. Там видях например 20-метрово копие на Айфеловата кула. По улиците на града в полезрението ми попадна китайска кола, марка BYD, която се управлява с дистанционно управление от 30 метра разстояния, а скоростта, която развива достига до 2 км/ч. Домакините са изработили функцията за улеснено паркиране. Докато се разхождах първите няколко часа, бях тотално изумен, направо не на себе си.
В това си пътуване взех сгъваемото колело, което ми подариха в Хонг Конг. Още първия ден успях да заваря повредата в рамката и обикалях цял ден из града. Веднага усетих разликата между Хонг Конг и Китай. Тук беше по-свободно, нямаше такива строги ограничения и атмосферата на живота беше по-различна. Можех да карам колело почти на всякъде, а и китайците си имат прекрасни велоалеи с обилна зеленина. Въобще целият град е много зелен! Навсякъде по покривите на сградите има градини с цветя и зеленчуци. Макар да ми харесваше, останах само 3-4 дни в Шендзен. Визата, която имах беше за два пъти с престой от по 30 дни. Това ограничение ме провокира да отида до Монголия щом изтекат първите 30 дни. Единственият проблем беше да не се размотавам много, тъй като от Шендзен до Монголия разстоянието е 3500 километра. Макар да ми се оставаше в Китай, заради приятелите, нямаше как. Наложи се да предприема пътешествието си до границата с Монголия. Първата дестинация по пътя ми беше следващия китайски град Гуангджоу. В него вече бях престоявал при първата си визита в тази страна. Затова имах позната китайка, при която отседнах. След няколко дни продължих по маршрута към Шангхай с влак. Отне ми 20 и повече часа път. Беше изключителна драма! Влаковете винаги се оказват препълнени, а аз освен целия си багаж, мъкнех и сгъваемото колело от Хонг Конг. В Шангхай също имам приятели от първото си посещение и не беше проблем да намеря подслон. Освен разходките из него, намерих време да си подам документи за виза за Монголия и междувременно намерих място, където могат да се ползват инструменти. В работилницата за 3 дни или около 15 часа работа, успях да преправя сгъваемото колело на рекумбент байк. Стана сполучливо, сравнително леко и бързо колело. Един ден с тамошните ми приятели направих тестово каране до центъра на Шангхай и обратно. Изминахме почти 80 км, и едва се прибрахме в 3 през ноща. Както и да ви се струва, мога да споделя, че в Китай всичко е много отдалечено и в умопомрачителни размери. Друг ден изкарахме 50 км, за да достигнем до близкия парк, в който имахме с други ентусиасти с рекумбент триколки. Китайците са супер отворени за новости и във всяка посока виждат възможности. Един мой китайски приятел беше публикувал снимки на колелото ми в китайски байк-форум и от там се запознах с много други колоездачи. Докато дните течаха, визата ми за Монголия стана готова по-рано от очакваното и ми се обадиха да я взема. Така се разделих с Шангхай и още на следващия ден хванах влак за Пекин. Подарих сгъваемото колело на моите приятели, за да не го мъкна. Пътят ми отне към 18-20 часа с влак. В Пекин още с пристигането имах среща с един китаец на име Шуе Ди, маниак на легнали колелета. Познават го като голям майстор, който изработва рамки и всичко останало сам. Бях се свързал с него чрез китайския байк-форум. Добре че той беше взел със себе си свой приятел, също колоездач, че да му превежда от английски, понеже Шуе Ди разбираше, но само ако го чете. Голямо писане щеше да падне! Бях виждал снимки на негови колелета 2-3 седмици по-рано от изложение в Германия специално за такива техника, а сега имах шанс да се срещна лично с човека, който ги прави. Да ги видя на живо и дори да ги пробвам. От тръпката на неговото колело помня само, че беше неописуемо, ниско и доста леко, не повече от 12 кг при положение, че е от стомана. Наистина се оказа голям майстор. Самият той ми разказа, че изработва колелетата само по поръчка, а работата му отнема към 2 месеца. Затова и цената си я бива - 5000 евро. Денят беше изпълнен с емоции, наистина страхотен! Същата вечер имах уговорка да отида при италианец от Каучсърфинг. Той беше пътешествал доста. Дори е бил в България, но сега се помещаваше в Пекин. Остана у тях за известно време.
Обиколих града за няколко дни на бързо отгоре- отгоре. За пореден път си доказах, че всичко е свръх далеко. Затова уплътних времето си като се подготвях с информация за Монголия. Открих, че метрото е евтино. Само 2 юана (50 ст.), от където и да е, до където и да е. Може да се пътува часове наред, билетът пак е 2 юана. Има също машина, в която се пуска пластмасова бутилка и ти дава билет.
Когато се разхождах, успях да видя от високо Забранения град, площад "Тян Нън Мън" и други известни места. Посетих Великата Китайска стена, дори останах на палатки за една нощ с няколко французи и разни други чуждунци. Китайците са построили тази стена точно по ръба на планината, на най-високата част. Когато се качих на нея, си дадох сметка, какъв труд са положили, за да я издигнат на най-труднодостъпното място. Строена е на няколко етапа през вековете. На места е само от пресована пръст и листа, на други места е от камъни и тухли. Разказаха ми, че над един милион души са загинали от злополуки по време на строежа. Общата дължина на стената е около 20,000 км. Но ние бяхме на място, което не е отворено за посетители. Там се виждаше, че на места стената беше полуразрушена от времето. На други се спускаше почти отвесно и беше опасно да се минава по нея. Имаше места, където бе обрасла в растителност, дори по нея бяха израснали огромни дървета. Въпреки това, от части стената е реставрирана и има огромни тълпи от посетители. Разгледах също и олимпийския стадион, който има формата на гнездо. Срещу него се намира 7 звезден хотел, на който е закачена грамадна видео стена, на която непрекъснато течеше реклама на последния модел "Бугати Вейрон" със 1200 конски сили.
Макар Пекин да е столица на Китай, като град не ми е от най-любимите. Въздухът е мръсен и е по-скоро административен и исторически град. Шангхай ми хареса повече, определено! Докато се размотавах, разбрах, че най-евтиния начин да се отиде до столицата на Монголия Улан Батор от Пекин е като се стигне първо до Ерлианг. Това е малко градче на границата с Монголия. От него се преминава границата и се влиза в първото монголско селце Замян Ууд. А от него с влак се стига до столицата Улан Батор. Цената беше драстична и ме изправи пред дилема. Ако хванех влак директно от Пекин до Улан Батор щеше да ми коства към 150 долара, но ако приемех офертата да се предвижа с влакове, щеше да ми излезе по-евтино. Избрах втория вариант, който ми отне до границата с влак 20 долара, самото й прекосяване - 16 долара, (обратното е 8 долара) и влака от селото Замян Ууд до столицата Улан Батор - 7 долара. Доста евтино за 17-часов път с влак. Пътувах около 15 часа от Пекин до Ерлианг, с което прекосих провинция "Вътрешна Монголия". Казаха ми, че в нея живеят повече монголци, към 4 милиона, в сравнение със самата Монголия, където са 2,9 млн. Беше също доста различно като пейзаж. В началото имаше красиви планини, после степи, а накрая се появи пустинята Гоби. Във "Вътрешна Монголия" имат съвсем друга писменост. Пишат отвесно и знаците се доближават до арабските. Там все още се използва традиционния монголски скрипт и китайски. Пристигнах в Ерлианг вечерта и останах да спя на гарата, понеже границата може да се прекоси само в работно време от 9 до 18 часа. На другия ден се наложи да чакам допълнително три часа, да се съберат достатъчно хора. Качиха ни на стар джип УАЗ и с него минахме границата, защото не е разрешено да се преминава пеша. Самото прекосяване си беше отделно приключение и отне още 2 часа. Докато бях в джипа, хората ми разказаха, че монголци ходят без виза в Китай да купуват стоки. За това и всички джипове бяха с по 1-2 човека, но препълнени с багаж. В крайна сметка, след доста трудности, километри, изминати с влакове и часове висене по гари, в последния ден от визата ми за Китай, стъпих на монголска земя.

_________________
1,63 l/ 100 km - Honda ANF 125i Innova(Wave) '10 ;)
Bulgaria - ಬಲ್ಗೇರಿಯ(Kannada) པུ་ར་ག་རི་ཡ (Tibetan) ブルガリア(Japanese) 불가리아(Korean) 保加利亚(Chinese) บัลแกเรีย(Thai) बुल्गारिया (Hindi) بلغاريا (Arabic)

Чет Мар 06, 2014 1:03 pm
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Вто Авг 23, 2011 11:39 am
Мнения: 120
Местоположение: Sofia, Bulgaria
Автомобил: Subaru Forester 2.0X 5MT
Телефон: 0898412770
Рейтинг: 31
От звездите одобрен
Отговори с цитат
Много неприятно се почувствах, след като автора на тази много позитивна до момента тема написа следния коментар в FB след като го поздравих, че се е върнал в България и му пожелах скоро да отпътува отново на някъде, защото в България извън големите градове (демек в повечето села, в каквото село съм доста големи периоди от годината) е ПЪЛНО с цигани и циганизацията в България е масова ... :(
Същите тези цигани разбиват редовно една от къщите ми в това село, миналата година даже ми извадиха картофите от градината! Полицията НЕ прави абсолютно нищо!

Код:
Stanimir Stanev: Не е лошо всеки да излиза извън БГ поне за 1 месец в годината. Не желая да слушам песимисти, комплексари, измекяри и всякакви подобни. Лек ден на всички


P.S. Най-абсурдното от всичко, е че работата ми е свързана с редовно обикаляне из Европа основно със SUBARU
Здраве да е! :D

Чет Мар 06, 2014 6:55 pm
Върнете се в началото
Профил ICQ WWW
Аватар

Регистриран на: Съб Фев 10, 2007 9:54 pm
Мнения: 5776
Местоположение: София
Skype: bojo-123
Автомобил: Outlander 2 '11, 2.4 LPG
Рейтинг: 828
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
Мисля, че е било съвсем заслужено! Това не е начина да посрещнеш някого.
ПП
Виж аз какво му бях пратил http://m.vesti.bg/razvlechenia/lyubopit ... za-5998522
 15

Чет Мар 06, 2014 8:17 pm
Върнете се в началото
Профил ICQ
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 06, 2007 12:30 pm
Мнения: 1155
Местоположение: Planet Earth
Автомобил: R.I.P. Justy, Honda Innova 125i '10
Рейтинг: 206
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
Не съм искал да засегна никого конкретно, но наистина е много тъпо да се върнеш след толкова време и хората да започнат да се изказват негативно и песимистично. Това не помага на никого, дори напротив, демотивира и малкото останали хора които искат да направят нещо. На всякъде хората си имат проблеми, идеална страна не съществува. Вече бях във 27 държави всичко на всичко, няма перфектно никъде. Има държави в които е малко по-добре от България и има много други в които е много по-зле. От всички нас зависи в каква среда ще живеем, каквото си го направим това ще е, никой няма да дойде и да ни предложи това и онова.

Ето карта на целия път който изминах през тези 933 дни

Прикачени файлове:
933 days travel s.jpg

Прикачени файлове:
IMG_5345.jpg


Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.

_________________
1,63 l/ 100 km - Honda ANF 125i Innova(Wave) '10 ;)
Bulgaria - ಬಲ್ಗೇರಿಯ(Kannada) པུ་ར་ག་རི་ཡ (Tibetan) ブルガリア(Japanese) 불가리아(Korean) 保加利亚(Chinese) บัลแกเรีย(Thai) बुल्गारिया (Hindi) بلغاريا (Arabic)

Чет Мар 06, 2014 9:44 pm
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Нед Ное 20, 2011 9:29 am
Мнения: 147
Местоположение: България
Автомобил: Outback 3.0R, Espace 2.0t
Рейтинг: 32
От звездите одобрен
Отговори с цитат
Да посрещнеш някой загърбил суетата на шаблонния живот и дръзнал да търси отговори на изконни въпроси в небивали и невероятни приключения и странства и още повече да разкаже змейски увлекателно за тях е леко неуместно. Бъдете позитивни. И хора, аз не съм ходил из света ама съм сигурен , че ние сме си меко казано супер и сами си го правим лайняно и гадно. Колкото до кражбите и посегателствата върху личното и скъпото ни, има ги и в най-най-развитите и "цивилизовани" държави. И хубавото и лошото си е в нас самите. Просто всеки трябва да си избере, от кое по колко да си отсипе. :beer:
 7

Чет Мар 06, 2014 9:59 pm
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 06, 2007 12:30 pm
Мнения: 1155
Местоположение: Planet Earth
Автомобил: R.I.P. Justy, Honda Innova 125i '10
Рейтинг: 206
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
Това е пътеписа за Монголия, много Субару карат там, може би 95% от колите са Японски, останалите Корейски, много рядко може да се види нещо европейско. Почти половината са големи джипки Лексус, Тойота и т.н. другите яко хибриди, щот ги внасят без данък.

Монголия- страната на номадите

След като стъпих на монголска територия, първата ми работа беше да намеря къде да си обменя всичките останали китайски юана във монголски тугруг и да си купя билет за влака от Замян ууд до Улан Батор. На пръв поглед Замян Ууд не е нищо особенно, просто някакво село на границата заобиколено от пустинята Гоби и жп. гара, прах, пясък и жега. На всякъде надписите бяха на кирилица, но монголския език няма нищо общо със българския, много рядко някоя дума може да съвпадне случайно. Почти никой не говори английски, добре че си спомням малко руски от училище. По-възрастните хора говорят руски но не всички. Влака беше стар руски който не си знаеше годините но имаше гореща вода за чай като влаковете в Китай. Като тръгнахме с влака наоколо нямаше почти никаква растителност, само на места някакви много ниски сухи храстчета и пясък до където ти стига погледа. Празна страна, територията е около 15 пъти колкото България и само 2,9 милиона души. Пътувах към 15 часа със няколко младежи монголци от които само един от тях знаеше леко английски. С приближаването на столицата пясъка свърши и започнаха по-зелени пейзажи с ниска трева и чат пат някое дърво. От време на време се виждаха в далечината юрти, ама само където е по-зелено. Видях също доста свободни коне, камили, кози, крави, якове, общо взето е пълно със добитък. Вече чак като наближихме съвсем Улан Батор започнаха леко да се виждат малки иглолистни горички и само някакви малки селца на места, останалото напълно празно. Единствения голям град е столицата Улан Батор и в него живеят около 50 % от населението на Монголия към 1,5 млн. На пръв поглед нищо особенно, някакви малки къщурки със висока дървена ограда и шарени покриви. Времето определено се усещаше хладно и разбрах че е имало сняг до преди 2 седмици преди това, а беше средата на лятото. Първото ми впечатление от Улан Батор беше че почти всички коли бяха японски, половината от тях хибриди а другата половина големи джипки, имаше брутални задръствания по улиците и повечето МПС-та са с десен волан, при официално ляв като при нас. Улиците са мръсни, хората са груби, тротоарите разрушени на доста места . Видя ми се всичко доста по-изостанало от България. Улични или публични телефони няма, само на по-оживени места има отвън на улицата ако е хубаво времето, някой възрастен човек със телефон на когото се плаща. Също и не беше евтино, най-евтиния хостел е 6$ на легло в обща стая, а качеството на услугите е доста ниско за цената си. Настаних се в една къща за гости която предлагаше нощувка в юрта, имаха няколко юрти на покрива на сградата. Около 50 % от населението на монголия живее в юрти, често в покрайнините на града. Общо взето нямаше кой знае какво да се види в Улан Батор, има 2-3 музея, една по-съвременна сграда и няколко храма, всичко останало много зле. Често може да се видят пияни хора да спят по улиците, шофьорите са изключително нагли и нетолерантни и рядко някой говори английски дори в столицата. В монголия хората изповядват Тибетски будизъм и храмовете са в тибетски стил. Реших да посетя национален парк Терелж понеже много хора ми споменаха че хубавите неща в Монголия са извън столицата. Един ден хванах автобуса за Терелж, намира се на около 50 км от Улан Батор. Пътува се около 3 часа по черни пътища основно. В монголия асвалтовите пътища са рядкост и доста често в много лошо състояние, черните пътища определено бяха по-добре, макар че много прах се вдига като карат по тях. Терелж също не беше кой знае какво, малко останала гора и са я заградили да бъде национален парк. Останах там за няколко дни на палатка като полека се придвижвах обратно към Улан Батор. Има една скала във формата на огромна костенурка и много красиви скалисти планини. Видях и яздих камила за първи път в живота си. Това животно си е големичко на живо, седи се на около 2 метра над земята и вози невероятно меко. Реших да се върна на автостоп до Улан Батор. В монголия в града почти всяка частна кола може да бъде използвана като такси, няма нужда от специални документи и т.н. и често хората които имат кола и свободно време използват да изкарат нещо допълнително. Живота в монголия не е лек, климата е суров, лятото е около 1 месец и рядко може да превиши 30 градуса, зимата не съм бил но ми казаха че почти всеки ден е -30 а рекорда е -53. Иначе времето е доста слънчево около 250 дни в годината, но понеже е много на север си е студено, дори в пустинята Гоби през зимата има 1 метър сняг и е -30. Върнах се в Улан Батор и реших да отида до старата столица Кхаркорин. В монголия столицата е местена 29 пъти и Кхаркорин беше просто едно от всичките места. Исках да направя обиколка на монголия, но се оказа че дори пътуването из страната е много тегаво. Има само една влакова линия, от Китай през Улан Батор, към Русия. Из страната може да се пътува само с автобус, но ако искам да направя обиколка като отида първо до столицата на една провинция и после до друга и друга, не може. Трябва да отида и всеки път да се връщам до Улан Батор и от там да хвана автобус до столицата на друга провинция. Няма автобус от една провинция до друга, само частни коли. Другия вариант беше да си купя кон, но всичко е много далеко и празно, няма да ми стигне визата. Из страната често трябва да се минат 20-30 км за да срещна 1 човек. Кхаркорин също не беше нищо особенно, просто някакво село забутано със шарени покриви, обаче заобиколено от страхотни планини и долина с голяма река и един стар тибетски храм. Останах там също няколко дни на палатка, като последния ден се преместих в една къща за гости, което беше просто един заграден двор със няколко юрти. Там съвсем случайно срещнах няколко французи с които се бях запознал преди в Улан Батор. С тях пак съвсем случайно попаднахме на едно място където едни музиканти свириха за нас традиционна монголска музика, беше нещо изумително. После с единия от французите тръгнахме обратно на автостоп към Улан Батор. В началото автостопа не тръгна много добре, понеже всички си ползват колите като такси и често хората спираха понеже мислят че ще им платим и не знаят че автостопа е без пари, просто ако така и така отива в тази посока и има място. След около 1 час чакане един камион във който беше натоварен друг камион спря и ни качи безплатно. Принципно из страната трафика не е голям, на много места на главен път минават най-много по 2-3 коли на час. Руския език определено ми помогна много в пътуването на автостоп. Първата нощ нощувахме не далеко от главния път на палатки. Мястото беше много интересно, голямо поле с ниска трева, до него малка пустиня и в далечината страхотни скалисти планини. Имахме голям проблем с водата и разбрахме че където има юрти и живеят хора там има изкопан кладенец. Хората обикновенно пият вода директно от кладенеца или от реката, нямат електричество, само по един малък солар панел за една лампа вечер и това е. Храната също е много скучна, ориз, брашно и месо в различни комбинации и разни неща от мляко. Хората на всеки няколко месеца разглобяват юртата и се местят понеже животните изяждат всичко на около и нямат храна. На другия ден продължихме с автостопа, този път нощувахме близо до една река, но имахме голям проблем с дървата. Нямаше никакви дърва наоколо, едвам събрахме някакви изсъхнали храстчета и запалихме огън със изсъхнали кравешки говна. На третия ден бяхме на друго място където беше още по-зле, нямаше нито дърва, нито вода, едвам оцеляхме със малкото вода и сурови зеленчуци които имахме. Чак на четвъртия ден попаднахме на място което имаше и вода и дърва, дори някаква дървена сграда която в последствие разбрахме че всъщност е малка болница, много странно място нямаше нито село нито нищо, само черни пътища наоколо и на 5 км от главния асвалтов път . Макар че не видях болни хора, имаше само 2 жени които живеят там, бяха доста гостоприемни, въпреки че не говореха английски, ни нагостиха, дадоха ни хубава питейна вода и дори малко храна за из път. След като се върнах в Улан батор се запознах с един германец от каучсърфинг които живее и работи в монголия. Той ме покани у тях за няколко дни и една вечер ме взе с него на репетиция в един апартамент където той свири заедно със свои приятели също чужденци. Там ремонтирах на бързо една бас китара понеже скъса струна за да продължат да свирят. В монголия много от хората са доста груби и недодялани, всичко правят със всичка сила, нямат никакво внимание към детайлите. Същата тази вечер след като ремонтирах китарата, един от музикантите на име Марк Уоткинс ми направи предложение да остана да работя за него ей така просто за лятото 1-2 месеца. Той е 70 годишен бивш учител по английски, музикант които има малък хотел в планината близо до втория по големина град в Монголия, Ерденет. Предложи ми да ми плати за удължаване на визата в Монголия, заплата и отделно да ми купи билет и виза до Индия, а аз да му помогна със ремонтиране и реорганизиране на хотела. Невероятен човек, никога не съм си мислел че мога така да се забавлявам със човек на 70 години. Живях у тях, работихме заедно и на всякъде където ходехме той плащаше за всичко, ресторанти, влак, автобус и т.н. Не съм си докосвал портфейла в продължение на два месеца. Друг от музикантите холандец от същия бенд ми даде едно старо планинско колело за да го направя на рекумбент байк. Успях за ден и половина да го трансформирам от нормално на легнало колело, научих и моя шеф-приятел да го кара за около 20 минути. Взех си виза и билет за Индия към 1 месец предварително. Беше започнало вече да става студено, на 10 септември беше първия лек снежец. Завършихме всичко което беше започнато и планирано че и горница. Изолация на 3 бунгала, всички стаи и бунгала осветление на 12 волта от солар панели и бяхме поръчали и инсталирахме малка вертикална вятърна турбина от Китай. Също музиката в ресторанта и малък фризер на 12 волта и разни други неща. И края на септември една студена и леко снежна сутрин към -1 градуса заедно с моя 70 годишен шеф и още един негов 70 годишен приятел със една стара УАЗ-ка ме закараха до летището на път за Индия със престой от 8 часа в Бейджинг и после на +33 градуса жега в Ню Делхи.

_________________
1,63 l/ 100 km - Honda ANF 125i Innova(Wave) '10 ;)
Bulgaria - ಬಲ್ಗೇರಿಯ(Kannada) པུ་ར་ག་རི་ཡ (Tibetan) ブルガリア(Japanese) 불가리아(Korean) 保加利亚(Chinese) บัลแกเรีย(Thai) बुल्गारिया (Hindi) بلغاريا (Arabic)
 27

Сря Мар 12, 2014 6:50 pm
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 06, 2007 12:30 pm
Мнения: 1155
Местоположение: Planet Earth
Автомобил: R.I.P. Justy, Honda Innova 125i '10
Рейтинг: 206
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
Индия - Страната на контрастите

От над една година исках да отида в Индия понеже доста хора ме питаха дали съм бил там и най-накрая успях да отида. Пристигнах една нощ със полет от Монголия през Пекин до Ню Делхи. Още като се качихме на самолета в Пекин, усетих нещо различно понеже доста от пасажерите бяха индийци. Стюардесите имаха проблем със настаняването на пътниците, понеже те постоянно стават и си ровят в багажа или ходят до техни приятели и си говорят докато стане време за излитане, някои стюардеси определено бяха леко изнервени от ситуацията, но на мен това ми даде някаква основа за размисъл на къде отивам. Имах набелязан евтин хостел където да отида за първите дни, в Пахаргандж близо до централната гара в Делхи. Първото ми впечатление още от автобуса от летището до центъра беше че е доста пренаселено и мръсно на повечето места. Намерих хостела сравнително лесно, тук поне почти всички говореха английски и нямаше проблем. Двойна стая със баня и тоалетна, топла и студена вода, телевизор с кабелна, вентилатор на тавана, климатик чрез изпаряване на вода, телефон до рецепцията и безжичен интернет за 350 рупии на вечер, към 7,50 лв. Естествено всичко е относително мръсно и направено на бързо ама от най-бързите, даже не вярвах че всичко работи ама долу горе биваше. Трябваше да се адаптирам на бързо и няколко дни стоях на това място, опитвах разни местни храни и всичко отначало както на всяко ново място където отида. Свикнах да виждам крави да се разхождат редом със целия трафик от хора, колелета, моторетки, коли, рикши и всякакви подобни. На доста места дори в центъра на столицата Делхи могат да се видят свободно маймуни, често хората спират и ги хранят. Също на много места могат да се видят хора които живеят на улицата под навес от найлон, често са със малки деца. Всичко се продава на улицата, например човек които застава на едно кръстовище на тротоара и продава омлет със две филии хляб директно готви пред теб със малък котлон на течна газ или въглища. И много други всевъзможни неща всичко се продава директно на улицата.

Понеже дойдох от Монголия, а там имаше сняг вече като тръгвах и пристигнах на +33 градуса в Делхи, първите дни беше малко странно и ми беше прекалено горещо. Разбрах че във северна Индия е доста красиво и съвсем скоро пътя ще бъде затворен заради снеговете, реших да отида първо там. Хванах влак и направих 15 часов преход до град Джаму и от там почти веднага автобус със който пътувахме към 16 часа до град Шринагар, столицата на провинция Кашмир. Пътуването с автобуса беше много драматично през цялото време по едни криволичещи пътища из планините като се разминавахме със едни доста орисувани и ошарени камиони, натоварени на предела на възможностите си. Имах уговорка да се видя и остана у един младеж който намерих във един сайт подобен на Каучсърфинг само че за колоездачи, казва се Warmshowers. Града е към 1,5 мил души и се намира на 1500 метра надморско, има планини наоколо към 3500 метра високи, доста градини, голямо езеро и река която минава през града. Има и много къщи-лодки които се дават под наем, големи, могат да приютят 15-20 човека. Тук всички почти бяха мюсюлмани и на всякъде надписите на арабски, нищо общо със Делхи. Говорят съвсем други езици и са съвсем друг тип хора. Оказа се че това място е доста опасно понеже е съвсем близо до Пакистан има много интереси забъркани, често има атентати и доста военни наоколо. Няма да забравя как Абид, момчето при когото бях останал, ми каза един път както си стояхме в една ябълкова градина. "Ей там онзи виждаш ли го където идва към нас? Той преди беше терорист ама след 20 години в затвора, сега е нормален, има жена и дете. Той ще дойде при нас, не се притеснявай". Един ден отидохме в едно селце на 80 км от града при негов приятел на гости с преспиване. Минахме през едно място където е избухнала бомба една седмица по-рано, беше пълно със военни и дори снимки не ми дадоха да направя. А там в това селце хората не бяха виждали чужденец на живо никога и цялото село мина през къщата в която бяхме да ме видят, първия чужденец стъпил там. То не е нито туристическо място, нито нищо просто най-обикновено селце от 20 къщи. Хората си отглеждаха почти всичко от което имат нужда, мъжът правеше ръчно ковани съдове от мед. Там хората нямат печки за зимата. Всеки има по една кошница със керамична саксия вътре и в нея слагат въглени, покриват се със едно наметало и държат кошницата с въглените отдолу. Така си ходят на гости и т.н. всеки с локално отопление. Има и малки такива кошници за деца или дамски олекотени. Там проблема с дървата е много сериозен и са много скъпи. На доста места имаше ябълкови градини, дори на едно място видях цяла малка река пълна с ябълки които за нищо не се използват просто изхвълени, там хората дори не знаеха че копривата става за ядене. Останах у моя домакин за около 8-9 дни и продължих на изток към Лех и провинция Ладакх.

Един прекрасен ден сутринта се качих с още няколко чужденци на една джипка и на път към Лех. Навлязохме в Хималаите. Пътуването отново отне към 16 часа, като минахме през още по-стъмни планини и проходи от където се откриваха невероятни гледки на планини по 6-7000 метра. Преминахме през едно градче на име Драс което всъщност е второто най-студено населено място в света, намира се на 3200 метра надморско равнище и живеят около 1200 човека. Там рекордните жеги през август са +18 градуса. Пристигнахме към полунощ във Лех, намерихме сравнително лесно къде да пренощуваме понеже заедно с нас пътуваше и една девойка от Южна Корея която вече беше идвала в Лех и директно ни заведе в един евтин хостел за около 3 лв на вечер. Лех е много приятно малко градче което се намира на 3600 метра надморско равнище. На около планините бяха по 6-7 000 метра, имаше изключително красиви гледки , но живота определено не е лесен там. Лятото като се разтопи снега от планините и няма абсолютно никаква вода. Видях как използват едни устройства с които може да се пречиства каквато и да е вода да става на питейна чрез слънце и как си готвят със една голяма парабола подобна на сателитна антена която концентрира слънчева светлина в една точка. Литър студена вода може да заври за около 15 минути, там дървата също бяха голяма рядкост, имаше само в центъра на Лех, над 3500 метра няма растителност. Принципно пътя до това място е отворен само за 6 месеца в годината и аз бях там точно в последните дни докато е все още отворен, после само със самолет може да се отиде до там. Хората са съвсем различни, със дръпнати очи са и изповядват тибетски будизъм и на всякъде почти всичко е в тибетски стил. Имаше доста бежанци от Тибет, и надписите са на тибетски, езика също е съвсем друг, говори се Ладакхи. Никой не ти досажда и не се опитва да ти продава разни глупости като на другите места в Индия които посетих преди това, определено много ми хареса и останах там за 4-5 дни. Щеше ми се да остана повече, но пътят щеше да бъде затворен всеки момент и после само със самолет можех да отида на друго място. Определено нощем беше доста студено и по планините наоколо имаше сняг. И така един ден привечер се качих на един микробус и отпътувах за едно градче на име Манали, което се намира на около 500 км югоизточно от Лех във провинция Химачал Прадеш. Този път пътуването беше още по-драматично, пътувахме около 19 часа като почти през цялото време над 4000 метра, като по този маршрут се минава през 4 високопланински прохода, единия от които е втория най-висок проход в света, Таглангла - 5328 метра, другия беше към 5052 метра, третия към 4896 метра и последния към 3967 метра и след това се спуснахме до Манали на 2000 метра. Имах възможност да отида до най-високия проход в света към 5680 метра, който се намира на 40 км от Лех, но беше в друга посока и реших че така и така минавам през втория най-висок проход. Имаше често срутвания на пътя и сме чакали по няколко часа докато се разчисти пътя от срутените скали. Реално по този път асвалт почти няма, почти през цялото време пътя се движи по ръба на пропаст на 50 см и без мантинели. Все още ми е загадка шофьора как успя да ни закара безопасно, който беше сам и кара без почивка 19 часа по този излючително опасен и труден път, правихме само кратки почивки по 10-15 минути на всеки 4 часа. Това беше един от най-опасните пътища в света и често стават инциденти, видях да едно място имаше паднал един камион цистерна обърнат по таван извън пътя, за щастие беше се спрял в дърветата понеже вече бяхме ниско на около 3000 метра. Горе на 5000 метра няма нищо, лунен пейзаж, само камъни, сняг и рекички от разтопения сняг, никаква растителност и никакви животни, много е разреден въздуха и е леко трудно да се правят физически усилия , много студено, за капак и микробуса нямаше парно, понеже в топлите страни МПС-тата имат само вентилация за студен въздух. След много напрежение, лашкане по черни пътища и неописуеми пейзажи пристигнахме в Манали, провинция Химачал Прадеш.

Това беше малко туристическо градче, отново нищо общо със другите места в Индия, хората бяха съвсем друг тип, местните се казват Кулу. Посетих Стария Манали и едно селце на близко на име Вашищ където има горещи минерални извори. Тук видях стари къщи които много приличат на старите къщи в България, със покрив от каменни плочи. В Манали има много красив и голям горски парк на 5 минути от центъра, не бях виждал до сега такъв парк никъде другаде. Много индийци от южната част идват да почиват в Манали. Има на много места малки шивашки ателиета които могат да ушият каквото поискаш за 3 часа. Останах във евтин хостел за 3-4 дни и после продължих към Дхарамсала където живее Далай Лама.

Пътувах с евтин автобус около 10 часа, вече сред ниски планини и нормали пътища с асвалт. Съвсем случайно се запознах с един американец и той ми каза къде мога да отседна евтино в един Тибетски манастир на около 10 минути пеша от центъра за около 2 лв на вечер. Дхарамсала е много специално място, пълно с тибетци и всякакви други хора от целия свят. Срещнах се с много интересни хора. Останах 3 седмици като през това време учих тибетските монаси от манастира да правят разни интересни и полезни неща от отпадъци. Тук също както на всякъде в Индия има доста отпадъци, но имаше и доста хора които искаха да бъде чисто и всяка седмица се събираха доброволци да чистят. Никога няма да забравя как една маймуна нахлу в стаята и ми открадна половин кило ориз ей така пред очите, всичко стана мигновенно и тя директно избяга вертикално нагоре. Последния ден както се придвижвах към автогарата се оказа че съм на пътя където минава Далай Лама. Много интересна случка беше как той мина съвсем бавно с кола на няма и 2 метра, помаха за поздрав на хората на около и как те излязоха от къщите си за да го поздравят и поклонят. Усетих енергията във този момент и ми стана много хубаво, неописуемо.

Хванах си автобус към Пхагвара, провинция Панджаби. Имах уговорка със един учител- колоездач от сайта Warmshowers да остана у тях за 2 дни. Пхагвара е просто малко индустриално градче, няма нищо интересно за гледане. Тук преподавах на децата на най-бедните хора как да правят интересни и полезни неща от отпадъци. Tези хора се издържаха само от събиране и рециклиране на отпадъци. Макар да живееха доста мръсно и примитивно, бяха много радостни че съм отишъл. Приготвиха вкусна храна и чай и макар и бедни материално, всъщност бяха много богати духовно. Децата им бяха много усмихнати и лъчезарни и в последствие много щастливи като им показах какви неща могат да се правят от отпадъци на пръв поглед.

От Пхагвара продължих със влак за запад към един град на име Амритсар който се намира на 32 км от Пакистан. Сравнително голям град към 3,3 млн. души, където хората пак са съвсем други. Тук бяха Сикхи, религията им е Сикхизъм. В центъра на града има един голям храм който е покрит целия със злато и заобиколен от изкуствено езеро. В този храм всеки ден се хранят безплатно около 50 000 души, всичко е на принципа на дарения и работа извършвана от доброволци. Точно по това време като бях там имаше честване на рожденния ден на гуруто в чиято чест е построен Златния храм и се хранеха по 100 000 души на ден. Не можах да повярвам че на това място се предлага безплатно храна от 400 години, 7 дни седмично по 24 часа. Аз също опитах храната там няколко пъти просто ей така да почувствам атмосферата. Останах в Амритсар около 1 седмица и после продължих със влак на юг към Делхи за кратко и от там на юг към град Джайпур, столицата на провинция Раджастан.

Следва продължение

_________________
1,63 l/ 100 km - Honda ANF 125i Innova(Wave) '10 ;)
Bulgaria - ಬಲ್ಗೇರಿಯ(Kannada) པུ་ར་ག་རི་ཡ (Tibetan) ブルガリア(Japanese) 불가리아(Korean) 保加利亚(Chinese) บัลแกเรีย(Thai) बुल्गारिया (Hindi) بلغاريا (Arabic)

Нед Дек 07, 2014 1:30 pm
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 06, 2007 12:30 pm
Мнения: 1155
Местоположение: Planet Earth
Автомобил: R.I.P. Justy, Honda Innova 125i '10
Рейтинг: 206
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
Индия - продължение

Един чудесен ден пристигнах в Джайпур, столицата на провинция Раджастан. Също е голям град и има много най-различни интересни неща, например астрономиеската обсерватория Джантар Мантар която е построена от един от владетелите на Раджастан и разни фортове като малки крепости наоколо, една от които се намира в средата на едно голямо езеро. В тази провинция почти всички са вегетарианци, само мюсюлманите ядат пилешко и козе месо. Нормално е да се види човек който кара слон по улиците и говори по телефона. Останах около една седмица, първоначално у един човек от Каучсърфинг а после в евтин хостел за една вечер. Спал съм и по разни гари и автогари на много места, в Индия доста хора го правят и не е необичайно.

След това си хванах влака на изток към Агра, където се намира най-известното нещо в Индия а именно Тадж Махал. Още със пристигането си в Агра усетих че хората са много алчни и постоянно досаждат като ти предлагат да ти продадат всякакви глупости. Беше много мръсно, шумно и пренаселено. Останах първата вечер в евтин хостел, бях доста уморен от пътуването до Агра през цялата нощ и чак когато отидох да спя видях че леглото е много късо, краката ми стърчаха към 20 см. Беше много неудобно така със късо легло и не успях да си почина добре, но на другия ден се преместих във друг хостел.

Тадж Махал е много интересна сграда обаче около него е страшна мизерия. На 20 метра от там видях как кравите ядат мазни вестници и прасетата ядат найлони. От другата му страна пък горят телата на умрелите и миришеше ужасно наоколо. Отделно че като разбрах че входа за индийци е 20 рупии а за чужденци е 750 рупии съвсем тъпо ми стана.

В центъра на Агра може да се види каруца със 2 гуми теглена от камила и електрически голф колички с които возят чужденците. Има и много маймуни наоколо, веднъж се разхождах с една торба с банани
и като ме заобградиха 5-6 маймуни, добре че на близо имаше 2-3 човека охрана които ги изгониха с тояги. Маймуните в Индия са
страшни хулигани, всеки ден обръщат кофите за боклук за да търсят храна. За цялото ми пътешествие 5 месеца в Индия, срещнах 3-ма човека които са лежали във болница понеже са били пребити от маймуни. На края си намерих едно място като хостел със повечко зеленина близо до центъра където имаше възможност да си опъна палатката на безопасно срещу 2,50 лв на вечер и там стоях 3-4 дни.

След разочарованието в Агра си хванах влака и тръгнах на юг по западния бряг към едно селце на име Арамбол във Северната част на провинция Гоа. Тук също всичко е съвсем различно, било е португалско владение и е пълно със църкви. Имената на хората и населените места също са португалски, въобще нищо общо със другите части на Индия. Първото ми впечатление от Гоа беше че
е пълно с руснаци, на всякъде руски знамена и надписи на руски, пълно е и с руски туристи, дори често собствениците на магазинчета индийци вече са научили руски за да обслужват по-добре туристите. Намерих си евтин хостел където да си опъна палатката, макар че можеше и някъде по плажовете, имаше доста хора които живеят така.

Арамбол, определено много ми хареса и останах към 9-10 дни, срещнах чудесни хора от целия свят. Там е сравнително чисто понеже ходят основно чужденци, а те пазят доста по-чисто от колкото индийските туристи. Тук има едно място наречено "The Money Stone". Представлява издълбан камък по ръба на който е написано, "Give if you can - Take if you have to" - "Дай ако можеш, вземи ако се налага"

След това реших да тръгна към столицата на Гоа, град Панджим, като се придвижвам пеша от плаж до плаж. Пътувах така носейки целия си багаж на гръб 6 дни, като всеки ден ходя по 5-6 до 10 км и си опъвам палатката и си вземам душ при спасителите на плажа. Един път спах така и в едно рибарско селце и сутринта си взех прясна риба от рибарите,а те ме научиха как се готви рибата със палмови листа, става много бързо и вкусно за не повече от 10 минути. И така за 6 дни минах към 50-60 км наслаждавайки се на едни от най-красивите плажове в света, харчейки по около 50 ст. средно на ден за храна от пазара в някое селце. На края тъкмо взе да ми омръзва и стигнах в Панджим от където хванах автобус на юг за един град на име Маргао, а от там влак за едно селце на име Гокарна в провинция Карнатака.

Там също има много красиви плажове и не е толкова туристическо място. Има много храмове и легенда че бог Шива е излязъл от една пещера наоколо и е дошъл на земята през Гокарна. Съвсем случайно там срещнах една девойка от Канада, а и няколко дни по-късно и един приятел руснак, със които се бях запознал 2 години преди това във Тайланд. В центъра на Гокарна има едно изкуствено езеро в което е забранено да се плува понеже е много дълбоко и
има слух че живеят крокодили вътре. Там изкарах Коледа и Нова Година на спокойно и евтино, със прекрасни хора от целия свят и
продължих към югоизточна Индия, исках да отида в едно селце на име Ауровил в провинция Тамил Наду близо до Шри Ланка.

В провинция Тамил Наду също всичко е съвсем различно, било е френска колония. Хората са много черни и леко нервни, имат
свой език и писменост, нищо общо с другите части на Индия. Хванах влак първо до град Мангалор, после до град Селим и от там до град Пондичери който е най-близкия град до Ауровил. Това място е ескпериментален град където преди около 40-50 години са се заселили много чужденци, предимно французи. Има хора от 120 националности, макар че е малко селце към 2 000 души постоянно живеещи. Има много интересни неща за гледане в Ауровил, макар че хората не са особенно дружелюбни и гостоприемни. Оригиналната идея на хората които са основали Ауровил е доста видоизменена и сега е просто туристическо място. В центъра има една сфера на име Матримандир, в която може да се ходи за медитация. Има соларна обществена кухня в която храната се готви на пара чрез една огромна огледална парабола около 15 метра в диаметър която фокусира слънчева светлина и прави пара под налягане. Генерира около 60 киловата пикова мощност. Водата се изпомпва в резервоари от силата на вятъра. Всичко е разделено на различни комуни където се извършват различни неща. Има едно място където произвеждат тухли от 95% пресована пръст със 5% цемент и се сушат под найлон за 2 месеца. Една такава тухла беше поставена във вода през 1995 година, 2 месеца след като е произведена и все още стои и не е мръднала. И много други най-различни интересни неща.

Намерих място като доброволец във един младежки център. Живях на едно дърво, платформа с покрив на около 10 метра над земята. Там си опънах палатката и живях около месец и половина горе на дървото. Имах един съсед на друго дърво през пътя, който беше във по-завършена къща. Общо имаше 5-6 къщи по дърветата наоколо. Тук направих няколко легнали колелета от стари рамки и няколко други практични и интересни неща от отпадъци, също и научих много нови. За първи път видях и опитах червени банани. Освен всички интересни чужденци, тук се срещнах и със няколко чудесни хора от България.

Чак тук вече се наситих да се шляя по държавите за две години и половина и реших да се прибирам вече към България, все пак първоначалната ми идея беше да обиколя Азия за 1-2 години и да се прибирам. Купих си билет от Мумбай за София и бавно започнах да се придвижвам бавно на север да си хващам полета.

След Ауровил продължих към град Бангалор за 2-3 дни, един от най-големите градове в Южна Индия. Беше ми ужасно след месец и половина спокойствие сред природата. Изведнъж голям град, мръсно, шумно, озлобени и алчни хора. Чудно ми беше тези хора луди ли са или глупави да живеят в тази лудница и да плащат за всичко двойно по-скъпо. Срещнах се с други пътешественици които ми препоръчаха да отида във Хампи и се сетих че няколко месеца по-рано други хора ми споменаха за това място.

Хампи е малко, но интересно селце във провинция Карнатака. И така реших да отида във Хампи на път за Мумбай. Хванах нощен влак за едно градче на име Хоспет, от там с автобус до селцето Хампи. Самото селце е разделено на две от реката която преминава през него, от едната страна е пълно със храмове и руини, а от другата само хостели и е пълно с чужденци. На всякъде наоколо има разхвърляни огромни камъни, сякаш боговете си играят на зарчета. Невероятно спокойно и хубаво място, може би едно от най-добрите на които съм бил в цяла Индия. След няколко прекрасни дни със чудесни хора в Хампи продължих обратно към Хоспет и от там към Мумбай с евтин нощен влак.

От Мумбай съм със доста смесени чувства, има много доста бедни хора и много доста богати, средно положение няма. Видях много бездомни хора които имат само един найлон за покрив и живеят на улицата цял живот. На едно място видях един да живее в една циментова тръба към 1 метър диаметър, дълга около 2 метра, постлал кашони вътре и до него в другата тръба живее жена му и 3 малки деца. Тези хора си палеха огън директно на тротоара, там живееха, и беше пълно с много други такива. На 100 метра от тях един си е построил малък небостъргач за него, жена му и двете му деца. Направо се отвратих от Индия и исках колкото може по-скоро да се махна от там, добре че визата ми беше на свършване и имах полет след още няколко дни.

И така един чудесен ден си хванах самолета към София, през Катар, Румъния и обратно в България. Така завърши моето скромно 933 дневно пътешествие (2 год. 6 месеца и 18 дни). Посетих 15 държави и изминах общо около 60 000 км със всякакъв вид транспорт. На всякъде търсех едни и същи неща, подслон, храна, вода, транспорт и информация(интернет). Събрах много опит и идеи, разбрах как живеят хората по света и какво богатство имаме ние в България. Погледнах на живота под друг ъгъл и имам чувството че съм пътувал 7-8 години. Постоянно, нови държави, нова култура, ново всичко. На края ми стана много лесно, да отида където си поискам. Просто трябваше да седна пред компютър за половин-един час, за да събера всичката информация която ми трябва и съм готов да тръгна. Имах чувството че вече мога да се заселя където и да е на планетата, но въпроса беше "какво да правя там?" Желая на всеки да последва мечтите си, живота е прекалено кратък за да се отлага каквото и да било. Успех на всички във всичко.

Край на пътешествието

Станимир Станев

Прикачени файлове:
933 days travel s.jpg


Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.

_________________
1,63 l/ 100 km - Honda ANF 125i Innova(Wave) '10 ;)
Bulgaria - ಬಲ್ಗೇರಿಯ(Kannada) པུ་ར་ག་རི་ཡ (Tibetan) ブルガリア(Japanese) 불가리아(Korean) 保加利亚(Chinese) บัลแกเรีย(Thai) बुल्गारिया (Hindi) بلغاريا (Arabic)
 63

Сря Яну 28, 2015 12:06 pm
Върнете се в началото
Профил

Регистриран на: Пет Мар 01, 2013 3:39 pm
Мнения: 103
Местоположение: София
Телефон: 0898268926
Рейтинг: 13
Приятел всеки ден
Отговори с цитат
Благодаря, че сподели всичко това!

Сря Яну 28, 2015 3:55 pm
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Съб Юни 24, 2006 9:22 am
Мнения: 860
Рейтинг: 95
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
Здравей колега.Интересен разказ благодаря ,че го сподели.Някои от местата, за които си писъл съм ги посещавал скоро.Бях в Индия 4 месеца мин.година, но някак си по-друг начин ги усетих нещата и през друга призма се отразиха в съзнаието ми.Срещнах много интесни хора. Затова ще се въздържа да коментирам.Имах приключения с маймуни и с диви слонове, които опустошаваха пазара през нощта и събориха оградата ни. За мен беше изключително позитивно преживяване, докато за повечето от колегите ми беше ужас :-) . Аз лично не мога да кажа коя дървава е "по-добре " от България и коя зле.Това заивиси от много фактори.Не изключвам по-бедно живеещеи хора да са по-богати и по-щастливи. Едно обаче е факт-Към днешна дата в световен мащам България е незначима и е често на последните места по всичко, докато Индия е една от най стабилните икономики в света защото е много консервативана.

В Монголия ми е мечта да отида, но не съм имал досега шанса. Интерресувам се от историята,риболова на Таймени и още нещо :-) Затова благородно ти завиждам :-)

Поздрави и продължвай да споделяш пътеписите си

_________________
http://imgur.com/a/OlnT2
http://imgur.com/a/Tq6Ut

Съб Яну 31, 2015 6:09 am
Върнете се в началото
Профил
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Отговори на тема   [ 216 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 7, 8, 9, 10, 11

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 6 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Информацията от този форум може да се ползва свободно при условие, че посочите източника. Форумът и всички качени файлове се ползват при условията на Криейтив Комънс договор! Криейтив Комънс договор