Виж темите без отговор | Виж активните теми Дата и час: Чет Мар 28, 2024 4:58 pm



Отговори на тема  [ 216 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 6, 7, 8, 9, 10, 11  Следваща
 Поздрав от Азия 
Автор Съобщение
Online
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 19, 2007 5:08 pm
Мнения: 945
Местоположение: Бургас
Автомобил: Lexus LS 460, 2007
Рейтинг: 345
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
Възхищавам ти се!!! И така, благородно ти завиждам. Това е приключенски дух. :bow: :respect:

_________________
LEXUS LS 460, V8, 4.6, 2007
TOYOTA LAND CRUSER 200, V8, 5.7, 2008
TOYOTA CHR HYBRID GR SPORT, 2.0, 2023

Нед Юни 16, 2013 9:49 am
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 06, 2007 12:30 pm
Мнения: 1155
Местоположение: Planet Earth
Автомобил: R.I.P. Justy, Honda Innova 125i '10
Рейтинг: 206
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
Понякога е доста тегаво, сега тук в Монголия, няма вода, хората хвърлят боклуци на всякъде, транспорта е много зле, денем жега, нощем студ, на места само пясък, въобще не е лесно. Добре че не са много хора като китайците иначе ще има 1 метър боклуци навсякъде.

_________________
1,63 l/ 100 km - Honda ANF 125i Innova(Wave) '10 ;)
Bulgaria - ಬಲ್ಗೇರಿಯ(Kannada) པུ་ར་ག་རི་ཡ (Tibetan) ブルガリア(Japanese) 불가리아(Korean) 保加利亚(Chinese) บัลแกเรีย(Thai) बुल्गारिया (Hindi) بلغاريا (Arabic)

Вто Юни 18, 2013 9:52 am
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 06, 2007 12:30 pm
Мнения: 1155
Местоположение: Planet Earth
Автомобил: R.I.P. Justy, Honda Innova 125i '10
Рейтинг: 206
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
:D ROFL 98 LOVE

Прикачени файлове:
IMG_2461v.jpg


Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.

_________________
1,63 l/ 100 km - Honda ANF 125i Innova(Wave) '10 ;)
Bulgaria - ಬಲ್ಗೇರಿಯ(Kannada) པུ་ར་ག་རི་ཡ (Tibetan) ブルガリア(Japanese) 불가리아(Korean) 保加利亚(Chinese) บัลแกเรีย(Thai) बुल्गारिया (Hindi) بلغاريا (Arabic)

Пон Юни 24, 2013 11:08 am
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 06, 2007 12:30 pm
Мнения: 1155
Местоположение: Planet Earth
Автомобил: R.I.P. Justy, Honda Innova 125i '10
Рейтинг: 206
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
Едно чудесно място което посетих в Китай и един от големите им градове. Енджой

http://www.airpano.ru/files/Guilin-Nati ... -China/2-2

http://www.airpano.ru/files/Shanghai-China/2-2

_________________
1,63 l/ 100 km - Honda ANF 125i Innova(Wave) '10 ;)
Bulgaria - ಬಲ್ಗೇರಿಯ(Kannada) པུ་ར་ག་རི་ཡ (Tibetan) ブルガリア(Japanese) 불가리아(Korean) 保加利亚(Chinese) บัลแกเรีย(Thai) बुल्गारिया (Hindi) بلغاريا (Arabic)

Пет Юли 26, 2013 8:38 pm
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Съб Фев 27, 2010 6:11 pm
Мнения: 770
Автомобил: Lifted FORESTER MY98, SF5-S10
Рейтинг: 67
Субару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
След Монголия накъде?

Съб Юли 27, 2013 9:09 am
Върнете се в началото
Профил WWW
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 06, 2007 12:30 pm
Мнения: 1155
Местоположение: Planet Earth
Автомобил: R.I.P. Justy, Honda Innova 125i '10
Рейтинг: 206
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
Върнах се в Китай, имах виза за още 1 месец, мислех да ходя по суша към Индия, но е много жега сега и ще ходя пак в Монголия за 1-2 месеца, поканиха ме малко да побачкам там. После ще видя, Русия или Казахстан или някъде другаде, никой не знае.

_________________
1,63 l/ 100 km - Honda ANF 125i Innova(Wave) '10 ;)
Bulgaria - ಬಲ್ಗೇರಿಯ(Kannada) པུ་ར་ག་རི་ཡ (Tibetan) ブルガリア(Japanese) 불가리아(Korean) 保加利亚(Chinese) บัลแกเรีย(Thai) बुल्गारिया (Hindi) بلغاريا (Arabic)

Съб Юли 27, 2013 10:49 am
Върнете се в началото
Профил

Регистриран на: Нед Яну 06, 2013 11:11 pm
Мнения: 656
Местоположение: София
Автомобил: WRX 2001
Рейтинг: 454
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
Привет,

Прочетох на един дъх цялата тема!
Това, което сте написали е много по-ценно от всяка книга или справочник описващ дадена страна.
Поддържам мнението, че за да опознаеш една страна, трябва да опознаеш нейните жители,
а Вие сте направили точно това!
Благодаря!
И едно "клише" - Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.
Очаквам с интерес продължението (ако може и има възможност де)...

Този форум е всъщност е и един малък контакт с България. Аз съм с Вас.

Поздрави

Чет Авг 08, 2013 3:18 pm
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Вто Авг 23, 2011 11:39 am
Мнения: 120
Местоположение: Sofia, Bulgaria
Автомобил: Subaru Forester 2.0X 5MT
Телефон: 0898412770
Рейтинг: 31
От звездите одобрен
Отговори с цитат
Респект!
Благодаря :)

Нед Сеп 29, 2013 5:05 am
Върнете се в началото
Профил ICQ WWW
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 06, 2007 12:30 pm
Мнения: 1155
Местоположение: Planet Earth
Автомобил: R.I.P. Justy, Honda Innova 125i '10
Рейтинг: 206
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
Благодаря, от 3 дни съм в Ню Делхи, Индия, коренно различно от Монголия. За сега не съм виждал Субару още, пълно със всякакви МПС-та, вело триколки, колелета, моторетки, хора много, кучета, котки, започнах да свиквам да виждам и крави да си се разхождат свободно, маймуни има чат пат. Живописно е доста. Сега съм точно ей тук.

_________________
1,63 l/ 100 km - Honda ANF 125i Innova(Wave) '10 ;)
Bulgaria - ಬಲ್ಗೇರಿಯ(Kannada) པུ་ར་ག་རི་ཡ (Tibetan) ブルガリア(Japanese) 불가리아(Korean) 保加利亚(Chinese) บัลแกเรีย(Thai) बुल्गारिया (Hindi) بلغاريا (Arabic)
 3

Нед Сеп 29, 2013 9:22 am
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Вто Мар 05, 2013 4:12 pm
Мнения: 121
Местоположение: София
Автомобил: Subaru Legacy
Телефон: 0887806304
Рейтинг: 0
Нов фен
Отговори с цитат
Малее страшна лудница е при тях ROFL

_________________
Полезни автоаксесоари за вашият автомобил!

https://protektoperfekto.bg/product-category/avtoaksesoari/

Вто Окт 01, 2013 10:59 pm
Върнете се в началото
Профил WWW
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 06, 2007 12:30 pm
Мнения: 1155
Местоположение: Planet Earth
Автомобил: R.I.P. Justy, Honda Innova 125i '10
Рейтинг: 206
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
Вече наближава 1 месец тук, за сега не съм видял нито едно Субару. От Японските най-силно присъствие имат Сузуки със малките им модели Марути и Алто. Има и Тоуота доста с моделите Qualis и Innova. Хюндай i10 същое доста популярен. От местните марки Тата и Махиндра ги карат най-много. При моторите най-много са местните Bajaj и Hero Honda, също и Yamaha има и едни ретро мотори Royal Enfield. Хората са различни на всякъде, в Делхи е микс, в Шринагар са мюсюлмани, в Лех Ладакх упражняват Тибетски будизъм.

Ден 795. Пристигнах в Манали след 19 часа път със микробус, изминахме 475 км от които поне 250 км си бяха чист офроуд на ръба на пропасти и всевъзможни лунни терени. Пътя Лех - Манали е един от най-опасните в света, отворен е официално само 4 месеца и половина, но частни МПС-та карат по 6 месеца в годината. Преминава се през някои от най-високопланинските проходи в света. Всъщност доживях да стъпя със краката си и да вдишам въздух на 5325 метра като спряхме на прохода Тагланг Ла, който е втория по-височина в света. Имах възможност да отида до най-високия проход в света Кхардунг Ла който е на 5602 м, беше на 40 км от Лех, но трябваше да наемам мотор, горе е мръсен студ без ръкавици на мотор не е работа, реших така и така минавам през втория най-висок проход, пък и все пак пътувам по най-евтиния възможен начин. Карам на принципа "Всеки лев похарчен горница от необходимото за оцеляване, съкращава пътуването ми със един ден." Следваха още няколко прохода, Лачулунг Ла - 5059 м, Баралача Ла - 4892 м и Рохтанг Ла - 3978 м. Сега съм долу на 2000 м, всичко е зелено и прекрасно, горе е лунен пейзаж, само камъни и сняг без грам разстителност. Имаше срутвания на пътя на няколко места и сме чакали по 1-2 часа докато разчистят. На едно място един камион цистерна беше паднал извън пътя, добре че имаше дървета и беше само на няколко метра надолу. Има места където пътя е много тесен и разминаването е много трудно, на няколко пъти гумите на буса вървяха на 50 см от пропаста, но оцеляхме. Над 4000 м сме се движили почти през цялото време.

Прикачени файлове:
1381719_10151787096754585_159932091_n.jpg

Прикачени файлове:
1377138_10151787104704585_1122980038_n.jpg

Прикачени файлове:
1379525_10151787109959585_1389609940_n.jpg

Прикачени файлове:
1377288_10151787114619585_778372645_n.jpg


Повече снимки тук. https://www.facebook.com/stanev.78/medi ... 584&type=3


Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.

_________________
1,63 l/ 100 km - Honda ANF 125i Innova(Wave) '10 ;)
Bulgaria - ಬಲ್ಗೇರಿಯ(Kannada) པུ་ར་ག་རི་ཡ (Tibetan) ブルガリア(Japanese) 불가리아(Korean) 保加利亚(Chinese) บัลแกเรีย(Thai) बुल्गारिया (Hindi) بلغاريا (Arabic)

Пет Окт 18, 2013 1:56 pm
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 30, 2009 4:29 pm
Мнения: 507
Местоположение: София
Skype: ivodanov
Автомобил: Outback 3.6R B14
Телефон: 0899907501
Рейтинг: 117
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
=D> :bow:

Пет Окт 18, 2013 2:45 pm
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 06, 2007 12:30 pm
Мнения: 1155
Местоположение: Planet Earth
Автомобил: R.I.P. Justy, Honda Innova 125i '10
Рейтинг: 206
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
От известно време пиша статии за всяка държава понеже ме помолиха от един местен вестник в родния ми град Севлиево. Реших че може би ще е интересно на много хора да ги прочетат и да видят моята гледна точка от всяка страна. На който не му се вярва това което съм написал спокойно може да отиде и сам да попие от обстановката. На някои места съм бил за кратко и са къси статии, на други места съм бил за по 3-4-5 месеца и е по-подробно. Разбира се на живо мога да разказвам много повече в зависимост от това кой какво точно го интересува. Статиите са редактирани от редакцията на вестника и ги качвам така като са излезли от печат, все пак не съм писател, нито съм бил отличник в училище. Приятно четене

МАЛАЙЗИЯ

Малайзийците са най-мързеливите и най-калпавите бизнесмени, които съм срещал. Иначе не са лоши хора.

Валя Манева
Както ни обеща, пътешественикът Станимир Станев, с когото ви запознахме в интервю миналата седмица, ни „взе“ с него на обиколка в Азия. Първата страна, в която той реши да отведе „Севлиево днес“ и неговите читатели, е Малайзия.

Първата страна, която посетих, беше Малайзия. По времето, когато реших да замина, в България тъкмо беше започнала кризата и ми беше писнало да слушам хора, които само се оплакват. И понеже имах приятели в Малайзия, които от години все ме питаха „кога ще дойдеш?“, реших, че по-подходящ момент от този няма. Така заминах. Не съм мислил дълго, просто хванах самолета за Куала Лумпур и така, без дори да подозирам какво предстои, дадох старт на това вече доста продължително пътешествие.
Още при пристигането ми стана ясно, че Малайзия е една много модерна и добре развита държава, в която живеят доста хора. Населението е микс от 30-40 националности. Най-голяма е групата на малайзийците – около 60%, една четвърт са китайците, около 15% са индийци, а останалите са откъде ли не. Въпреки че не са преобладаващата част от населението и не са в родината си, оказа се, че китайците са тези, които движат икономиката на Малайзия. Те са богатите хора там, държат около 85-90% от бизнеса. При това съвсем заслужено, защото много работят и на практика именно те правят държавата това, което е. Докато за самите малайзийци мога да кажа, че са най-мързеливите и най-калпавите бизнесмени, които съм срещал. Иначе не са лоши хора, но много ги манипулират с религията. За България по-голямата част почти нищо не знаят. Тук-там се срещат някои по-запалени по футбола, които са чували за Стоичков и Бербатов, но за повечето „България“ е абсолютно непозната дума.
За климата в Малайзия мога да кажа, че ми се стори много скучен – един сезон целогодишно! Всеки ден времето е почти едно и също – слънце от 7 до 19 ч., много влажно и задушно и толкова! За разлика от храната, която е доста разнообразна – предлагат се какви ли не от странни по-странни ястия, като общото е, че все са пикантни. И въпреки че отначало тази кухня ми се стори доста екзотична и не съвсем по мой вкус, бързо се научих да я харесвам и дори свикнах да закусвам с ориз с люти чушки и пържени фъстъци.
В страната изкарах 4 месеца. Отначало отседнах при моите приятели, където останах месец, колкото да се ориентирам в обстановката – все пак всичко беше коренно различно за мен и ми трябваше време да се адаптирам. Но като си намерих работа и започнах да се оправям сам, реших, че е време да ги освободя от присъствието си и започнах да нощувам на различни места – хотели, пансиони и т. н. Повечето време бях във и около столицата Куала Лумпур, работех и в съседния Субанг Джая, където всъщност живеят повечето хора от Куала Лумпур. Субунг Джая се води друг град, но всъщност не се разбира къде свършва единият и къде започва другият, всичко е слято. За сравнително краткото си пребиваване в Малайзия успях да отида и до една от близките планини - Genting Highlands, също и на остров Пенанг, който е доста популярна туристическа дестинация, известен с 13,5-километровия мост, свързващ го с континенталната част на Малайзия. За моя изненада там имаше български ресторант, чиито собственик се оказа габровец, много интересен човек. Посетих също и курорта Port Dickson, остров Мелака, щата Джохор и Бату – много красива местност, пълна с пещери, а на централно място местните са издигнали огромна статуя, пред която индийците извършват разни странни религиозни ритуали по време на празниците си.
Както споменах, работа започнах няма и месец след пристигането си в Малайзия – нямах никакви проблеми с намирането. Понеже по-рано се бях занимавал с коли, реших пак да се пробвам в тази сфера и започнах да работя в една фирма за тунинг и сервиз на европейски автомобили. За мое учудване разбрах, че за азиатците е голям лукс да имат европейска кола, а и много от тях са направо луди на тема „тунинг“. Така че, за късмет се оказах квалифициран в една от най-търсените професии на континента. Много скоро след като започнах обаче се разочаровах от работата. Изобщо не беше това, което очаквах – организацията беше лоша, а мотивацията за персонала – направо никаква. Отделно, че принципно харесвам японски автомобили и с европейските не ми беше удоволствие да се занимавам, особенно при тези условия. И така, това стана една от причините да напусна Малайзия. Като за първа среща с Изтока в началото страната ми се видя много интересна, но след третия месец ми омръзна. И реших да я зарежа, просто не беше моето място.

_________________
1,63 l/ 100 km - Honda ANF 125i Innova(Wave) '10 ;)
Bulgaria - ಬಲ್ಗೇರಿಯ(Kannada) པུ་ར་ག་རི་ཡ (Tibetan) ブルガリア(Japanese) 불가리아(Korean) 保加利亚(Chinese) บัลแกเรีย(Thai) बुल्गारिया (Hindi) بلغاريا (Arabic)

Пет Окт 25, 2013 9:18 am
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 06, 2007 12:30 pm
Мнения: 1155
Местоположение: Planet Earth
Автомобил: R.I.P. Justy, Honda Innova 125i '10
Рейтинг: 206
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
СИНГАПУР

Сингапур – стриктната държава. Там престъпността е нулева, имат смъртно наказание.
Станимир Станев
След престоя си в Малайзия реших да отида в Сингапур. Стори ми се хубаво, понеже веднъж вече бях ходил за кратко. Така един ден хванах автобуса и отидох. В тази страна е много чисто и подредено. Има невероятни сгради, но е твърде пренаселено. Държавата град е разположена на остров с размери 30 км. на 20 км., а населението й е над 6 милиона души.
Първоначално имах идея да си потърся временна работа, да събера пари и да отпътувам за Япония, но желанието ми не се оправда. Оказа се по-трудно отколкото очаквах и пребиваването ми там продължи само седмица-две. През този период разбрах, че са ужасно стриктен народ и имат огромни глоби за всяко нещо. Престъпноста им е сведена почти до нулата, имат смъртно наказание. Дъвките са забранени, нито се рекламират, нито продават, а ако те хванат да плющиш балони по центъра, глобата е към 500 сингапурски долара (580 лв). Така е за всяко нещо, дори цигара ако пушиш, без печат от правителството, трябва да пригласиш 300 сингапурски долара.
Бързо започнах да се разочаровам от Сингапур. Като че ли там всичко е просто декор. Жителите реално нямат нищо, дори питейна вода вземат от Малайзия. Освен това не ми допаднаха като хора. Алчни са и нелюбезни, всичко пресмятат в пари. Знаят цената на всяко нещо, но не знаят стойността на нищо.
Всеки ден половин милион души, които живеят в Джохор, Малайзия, минават границата за да отидат да работят там и вечер се прибират. От това, което видях, установих, че е свръхскъпо да се живее в Сингапур, дори и за местните не е лесно. И така, отказах да се напъвам повече. Никой и без това не ми отговори на имейлите за работа. Това ме подтикна да се върна обратно в Малайзия, за да си извадя виза за Тайланд и да продължа към Китай по суша.

_________________
1,63 l/ 100 km - Honda ANF 125i Innova(Wave) '10 ;)
Bulgaria - ಬಲ್ಗೇರಿಯ(Kannada) པུ་ར་ག་རི་ཡ (Tibetan) ブルガリア(Japanese) 불가리아(Korean) 保加利亚(Chinese) บัลแกเรีย(Thai) बुल्गारिया (Hindi) بلغاريا (Arabic)

Пет Окт 25, 2013 9:20 am
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 06, 2007 12:30 pm
Мнения: 1155
Местоположение: Planet Earth
Автомобил: R.I.P. Justy, Honda Innova 125i '10
Рейтинг: 206
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
ТАЙЛАНД

В Тайланд има за всеки по нещо, а хората са весели и усмихнати, въпреки че са бедни материално, са много богати духовно.
Станимир Станев
След краткото си пребиваване в Сингапур, отново се завърнах в столицата на Малайзия Куала Лумпур. Извадих си двумесечна виза за Тайланд, която ми костваше около 55-60 лв. Качих се на автобуса и потеглих на път за Хат Яй, Южен Тайланд. Във всяка нова страна винаги оставам за повече време на едно и също място в началото, просто за да се адаптирам. Причината е непознатото - нова валута, език, писменост, култура, дори хората изглеждат и се държат различно. Ако мога, предварително намирам карта на града, разучавам местата за евтино нощуване, каучсърфинга, къде мога да ползвам интернет, храна и вода. От престоя си разбрах, че Тайланд е страхотно място, има за всеки по нещо. Хората са по-весели и усмихнати, макар да са по-бедни материално. На пръв поглед е пълно с моторетки и пикапи, даже някои си ги правят ниски с лети джанти, маниаци са. Почти всичко е японско. Освен МПС-тата е нормално да срещнеш хладилник "Митсубиши", фурна "Тошиба", вентилатори "Хитачи", дори всички ключове за лампи и контакти бяха "Панасоник", няма други на пазара просто. Впечатление ми направи фактът, че над улиците минават стотици кабели, иначе като град не беше нищо особенно.
Срещнах се обаче с доста шантави гледки. Например може да се види слон на сред улицата също и пикап, който е преправен като павилион и е подвижна пощенска станция или дори банков клон с банкомат. За първи път в тази държава видях подобна писменост: "นักศึกษาอเมริกันเยี่ยมชมศูนย์ฯ (4 photos) วันอังคารที่ 13 สิงหาคม พ.ศ. 2556 รศ. ดร. สุภาภรณ์ อาภาวัชรุตม์ นำนักศึกษาโครงการ Special Advance Thai Course จำนวน 4 คน เข้าเยี่ยมชมศูนย์ฯ และรับฟังการบรรยาย จาก รศ. ดร. ประศักดิ์ ถาวรยุติการต์ ".
Адаптирах се за близо 3 дни. Тогава реших да хвана най-евтиния влак за Бангкок. Прекарах на седалки 20 часа. Всъщност, да си призная, бяха 24 понеже чакахме 4 часа на едно място да мине насрещния влак. Докато чакахме, тайландците си извадиха вестници и си постлаха на земята, а аз само ги наблюдавах. Озовах се в Бангкок 2 месеца след голямото наводнение. Положението там беше напрегнато. Виждеше се докъде е стигнало нивото на водата по сградите - на места над 2 метра. Иначе в Бангкок има интересни гледки, но е доста пренаселено и въздухът е ужасен. Трудно се издържа цял ден навън без маска, отделно че винаги е жега. Това беше най-големият град, който съм посещавал до момента в живота си. Населението му надхвърля 10 милиона. Хората в него си имат пазар, където продавачите се помещават в лодки по водата, както и един друг пазар, който пък е разположен върху железопътната линия. Всеки път като минава влака, прибират шатрите и после пак ги разпъват. Що се отнася до придвижването, то е най-бързо с лодка из града или с мото триколки за по 4-5 човека. Всички таксита са розови или жълто-зелени "Тойоти", имат и мототакси.
Престоят ми в града съвпадна с един от най-тачените празници – Коледа. Спомням си, че беше няколко дни преди Рождество Христово, а температурата навън стигаше +30 градуса. Ужасно фалшиво ми изглеждаше съчетанието на коледна музика, къси гащи, ризка и сандали от автогума. Дни преди това, за късмет, случайно се срещнах с японка, която познавах от Хат Яй. Тя ме представи на група руснаци, за които ми бяха разказвали приятели в Куала Лумпур. Заедно посрещнахме Коледа и Нова Година и по тамошните традиции пуснахме по един балон от хартия, бамбук и свещ. Това беше тайландската 2555 година, т.е. 2012 година. Там имат друг календар за летоброенето, но ползват и двете системи паралелно. Руснаците ми показаха снимки от едно страхотно място за медитация, наречено Ват Там Вуа в Северен Тайланд. Хареса ми и реших да го видя лично. На следващия ден хванах влак за Севера, по-точно за най-главния град на региона Чиянг Май. Това е културната столица на Тайланд. Градът е направен във формата на квадрат с 4 порти. След 27 часа пътуване на седалки (ама в комбинация с вестници) пристигнах благополучно. Качих се на автобус за туристическото село Пай, което е на път за Ват Там Вуа. Пътят до него е известен с дължина от 136 км и 762 завоя. Отнема 6 часа постоянно лашкане във всички посоки.
Отначало имах намерение да остана в селото, но беше 2 -ри януари, доста пренаселено край празниците, и се отказах. Доплатих и продължих със същия автобус до Ват Там Вуа. Там изкарах 3 седмици медитация по 6 часа на ден с чудесна храна и страхотни хора от целия свят. Следва се график в храненето - в 7 сутрин и 11 преди обяд, без вечеря. На връщане останах в Пай за няколко дни, пълно е със хостели и къщи за гости и ресторантчета, 70% от хората са чужденци. Има нощен пазар, бамбукови бунгала, дори бамбуков мост видях за сефте. По него карат с моторетките. Мина и Китайската нова година и продължих обратно към Чианг Май, а от там - към Самоенг и една ферма за органично земеделие, за която ми спомена мексиканец в манастира Ват Там Вуа. Работих като доброволец 2 седмици, срещу храна и легло. Научих доста полезни неща, също показах други и така свършихме много работа. Лошото беше, че визата ми изтичаше и разполагах с една седмица. Върнах се в Чианг Май и си подадох документи за виза за Китай. В последния ден хванах автобус за границата с Лаос - река Меконг. Като цяло Тайланд ми хареса повече от предишните 2 държави, особенно северната част. Евтино е. Има изобилие от всичко, хората са приятни, много адаптивни. Нормално е да се види автосервиз през деня, който вечерта е преобразен като евтин уличен ресторант с масички и столчета. Малко е мръсно, но това е положението. Хората поне са добри.

_________________
1,63 l/ 100 km - Honda ANF 125i Innova(Wave) '10 ;)
Bulgaria - ಬಲ್ಗೇರಿಯ(Kannada) པུ་ར་ག་རི་ཡ (Tibetan) ブルガリア(Japanese) 불가리아(Korean) 保加利亚(Chinese) บัลแกเรีย(Thai) बुल्गारिया (Hindi) بلغاريا (Arabic)

Пет Окт 25, 2013 9:24 am
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 06, 2007 12:30 pm
Мнения: 1155
Местоположение: Planet Earth
Автомобил: R.I.P. Justy, Honda Innova 125i '10
Рейтинг: 206
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
ЛАОС

Лаос – страната с бамбукови колиби, прекрасна природа и река Меконг
Станимир Станев

След престоя си в Тайланд, реших да се отправя към Лаос по пътя си за Китай. За целта прекосих река Меконг с лодка. Извадих си виза на място за 30 дни срещу 30$ доста бързо - около 15-20 минути. След това се качих на едно миниванче, което ни откара до автогарата. Като казвам автогара имам предвид просто покрив с няколко пейки, разположени на сянка, а в страни едно малко павилионче. Няма асвалт дори. На всякъде се виждат червени знамена с жълт сърп и чук, а колите са вече с ляв волан. На пръв поглед нямаше нищо особено. Почаках няколко часа на спирката и се качих на автобус марка Хюндай, за да се отправя към град Луанг Прабанг. Пътуването отне към 10-12 часа. От начало пътят, по който се движехме беше хубав и шофьора караше що-годе бързичко. Но на мен ми беше некомфортно тъй като пребивавах 4 месеца в Малайзия и 2 месеца в Тайланд и бях свикнал с движението с десен волан. Затова и първите километри все имах чувството че се движим в насрещното платно с бясна скорост и то посред нощ. После пътят стана много лош, черен, прашясъл и скоростта падна до 30-40 км и така се движехме в продължение на часове. Отделно, че автобусът беше пред разпад и почти не можах да мигна от шума и лашкането по дупките. Добре че вече си нося тапи за уши, да изолирам поне шума.
Пристигнахме в ранните часове на сутринта към 4-5 и щом слязох, реших да дремна на автогарата докъто се съмне напълно и да продължа по светло. Намерих хостела който търсех "Spicy Laos Backpackers" и се настаних. Впечатление ми направи, че Лаос прилича по много неща на Тайланд. Писмеността е почти същата и езика е доста близък. Кофтито е, че всичко е много по-ограничено и по-скъпо. Прясна храна например може да се намери само на пазара от 6 до 8 сутрин, защото после става много горещо и се разваля. Няма супермаркети, а само малки магазинчета за продукти, които издържат на жегата. МакДоналдс и подобни вериги за бързо хранене също не съществуват. След като се адаптирах и поразгледах, осъзнах, че градчето не е лошо. Разполага с доста евтини хостели и къщи за гости. Освен това река Меконг минава през него. Направи ми впечатление, че има хора, които пътуват с голяма лодка от северен Тайланд до Лаос за 2-3 дни. Има и построени бамбукови мостове, а за да преминеш по тях се плаща. Това е така понеже през дъждовния сезон реката се покачва драстично и отнася мостовете. Всяка година те се строят отново, а за да се покрият разходите се събират пари от преминаването. На пръв поглед като погледнеш цените ти се замайва главата от скъпотия, защото са в хиляди, но всъшност е съвсем малко по-скъпо от Тайланд. Например най-евтината нощувна в обща стая струва 30,000 лао кип, което е приблизително 3 евро.
В Лаос природата е страхотна, но не е евтино да се обикаля, поради ограничеността. Асвалтов път и улично осветление има само по централните улици и между населените места. Из страната повечето хора живеят в бамбукови колиби и имат по една енергоспестяваща крушка, по-богатите по две. Разполагат с течаща вода от един кран, който захранва близо 20 колиби.
Изкарах престоя си там като почивка. Междувременно давах уроци по Фотошоп и се подготвях за Китай. Изучавах основни думи и фрази, които щяха за ми влязат в употреба. Пък и нямаше какво толкова да правя в Лаос. Беше ми просто транзитна страна. Затова след 10-дневен престой си хванах автобуса за Китай.

_________________
1,63 l/ 100 km - Honda ANF 125i Innova(Wave) '10 ;)
Bulgaria - ಬಲ್ಗೇರಿಯ(Kannada) པུ་ར་ག་རི་ཡ (Tibetan) ブルガリア(Japanese) 불가리아(Korean) 保加利亚(Chinese) บัลแกเรีย(Thai) बुल्गारिया (Hindi) بلغاريا (Arabic)

Пет Окт 25, 2013 9:28 am
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 06, 2007 12:30 pm
Мнения: 1155
Местоположение: Planet Earth
Автомобил: R.I.P. Justy, Honda Innova 125i '10
Рейтинг: 206
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
КИТАЙ

Китай – развита и умопомрачително модернизирана държава
Станимир Станев

След краткото си пребиваване в Лаос един ден просто се качих на автобуса за Китай. Автобусът беше с легла, заради дългото пътуване от около 30 часа. За първи път в живота си видях такъв рейс, с 45 двуетажни легла, наредени в 3 колони. За мен беше голяма изненада. Преминаването на границата се оказа лесно, но драматично. Разликата между Лаос и Китай приличаше на скок във времето от 16-ти в 21-ви век. От едната страна гледките бяха обсипани с тесни пътища почти без знаци, маркировка и мантинели, и само бамбукови колиби със сламени покриви. А от другата – огромни шосета, модерни сгради, магазини, реклами и тълпи от хора. Пристигнах в Мънгла (Mengla), първото населено място до границата в авономна област Ксишуангбанна (Xishuangbanna). Това е малко градче (село по Китайските стандарти) към 200 хил. души, няма го на 95% от картите на Китай. Всичко беше тотално различно, грамадно и много оживено. Никой не говореше английски. Бях се подготвил с основните думи и малко от малко се оправих. Намерих къде да пренощувам евтино, да си обменя валута и да си купя храна. В Китай пари могат да се обменят само в банка, няма чендж бюра, същото е и в Корея, Япония и Тайван. МПС-тата също бяха много странни, въобще коренна разлика. Наоколо забелязах доста бананови плантаци и видях, че беше пълно с всякакви плодове и зеленчуци на пазара.
На следващия ден хванах автобуса за Джингхонг (Jinghong) столицата на Ксишуангбанна, най-южната част на провинция Юнан. Населението там наброява към 600 хиляди души. Първоначално възнамерявах да остана там, за да се адаптирам, но беше много прашно, заради ремонти по улиците. Реших да хвана нощен автобус (с легла) за Кунминг - столицата на провинция Юнан. Що се касае до първото ми впечатление от два дни, то мога да кажа, че беше интересно, всичко е модерно и развито.
В ранните часове на сутринта пристигнах в Кунминг. Беше тъмно, хладно и почти всички останахме да си доспим в автобуса.
Кунминг е изключително развит град на възраст около 2400 години и е на 2000 метра надморско равнище. Затова беше разбираемо да е хладно, пък и беше към края на февруари. Бях изумен от броя на автобусите на автогарата. Наброяваха поне 400, а това беше само една от 5-те автогари в града.
Много мащабно беше всичко, към 3,5 млн души, улици с по 5-6 платна в едната посока и супер модернизирано. Към 95% от моторетките бяха електрически. Там свикнах да се оглеждам по 7-8 пъти като пресичам, защото шофьорите карат като луди и при това безшумно. Една вечер дори застанах на един светофар за 5 минути да ги преброя. Минаха 25 електрически и 2 бензинови моторетки.
Престоят ми в този град продължи около седмица в един хостел да се адаптирам. Там срещнах и хора, които говорят английски и беше по-лесно да се справя. Имаше и доста други чужденци, с които да обменя информация. След това поех на изток с влак към 22 часа път до Гуилин в съседната провинция Гуангши, а от там към Янгшуо. Това е малко туристическо село. Известно е със своите странни планински образувания, които изглеждат сякаш са порастнали от земята. Многобройни са, над 20 хиляди такива. Гледката беше невероятна! Върнах се в Гуилин за няколко дни, за първи път ползвах Каучсърфинг и продължих отново с влак към 27 часа път за Гуангджоу (столицата на провинция Гуангдонг). Това е третият по големина град в Китай. Населението му е около 15 милиона души, изключително модерен и развит е. За първи път видях улица с 9 платна в едната посока, като се има предвид, че нормалните са с по 5-6. Там се намира най-екологичният небостъргач в света, 330 метрова сграда, която сама си произвежда електроенергията и може да подава на съседните сгради. Има 600 метра висока кула и 440 метра друга сграда. Мярнах и електрически автобуси за градски транспорт по центъра. Въобще много, много развит град.
Работата, която си намерих пак, беше да давам уроци по фотошоп, а през това време започнах да уча китайски. Скоро след това се отказах, понеже в тази провинция се говорело Кантонски китайски, а не официалния Мандарин. Разликата между двата езика е огромна, все едно са различни. В Мандарин има 4 тона на интонация на изговаряне на сричките, а в Кантонския са 9 и въобще почти няма общи срички.
Разбрах че в Китай официално има 56 различни вида китайци от всякакви религии включително и мюсюлмани. Почти всяко населено място има свой диалект, много често в един град се говорят 5-6 различни диалекта и хората от едната част на града въобще не могат да се разберат с хората от другата част на града. Но ако си пишат бележки няма проблем, писменоста е еднаква навсякъде. Наложи се да отида до Макао за един ден заради визата и обратно. После се преместих 1500 км на север в Шангхай - най-големия град в Китай. Огромен, има 5-6 ЖП-гари, всяка е поне 10 пъти колкото Централна гара в София, съвсем друг климат, неописуемо. Посетих доста места из града. Освен по центъра ходих и до Автомобилния град, където се произвеждат доста коли, както и до пистата за Формула 1. По центъра има електрически автобуси които са без батерии, използват супер кондензатори. На всяка спирка се закачат към кабели отгоре и се зареждат докато слизат и се качват пътниците. Една половина от мотоциклетите бяха електрически, другата половина са бензинови, но с газова уредба, направо се смаях. Въобще Шангхай е нещо умопомрачитело! Там живеят 25 милиона души. Всичко е свръх далеко и огромно. От Шангхай хванах ферибот за Осака, Япония.

_________________
1,63 l/ 100 km - Honda ANF 125i Innova(Wave) '10 ;)
Bulgaria - ಬಲ್ಗೇರಿಯ(Kannada) པུ་ར་ག་རི་ཡ (Tibetan) ブルガリア(Japanese) 불가리아(Korean) 保加利亚(Chinese) บัลแกเรีย(Thai) बुल्गारिया (Hindi) بلغاريا (Arabic)

Пет Окт 25, 2013 9:30 am
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 06, 2007 12:30 pm
Мнения: 1155
Местоположение: Planet Earth
Автомобил: R.I.P. Justy, Honda Innova 125i '10
Рейтинг: 206
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
МАКАО

Макао – Сблъсък между минало и съвремие
Станимир Станев
По време на своето пътешествие из страните от Изтока ми се отдаде възможност да посетя Макао. Визитата ми се осъществи благодарение на факта, че си бях извадил виза за Китай с двойно влизане. Затова ми се наложи да избирам между две дестинации Хонг Конг или Макао. Избрах Макао, за да изляза и да вляза обратно в Китай. И без това се оказа се, че Макао бе по-близо. Така си направих еднодневна екскурзия с автобус. Пътува се от град Джухай и се минава границата.
Принципно Макао се води част от Китай също като Хонг Конг, но си има собствена валута, език и т.н. Когато се озовах там се изненадах, че основните езици са португалски и кантонски китайски. Но английски малко хора говорят. В Макао е най-високата популация в света, около 20 000 души на кв.км.
Това, което успях да видя и разбера там беше, че улиците са тесни и сградите са много близо една до друга. Самият град може да се обиколи за 2-3 дни пеша. Цялата територия е 28 км.кв, нещо като 7 на 4 км. Пълно е със шопинг центрове и казина. За живеещите там и в близост се води един вид Лас Вегас на Югоизточен Китай. Всеки ден стотици хиляди китайци минават границата, за да пазаруват и да се забавляват в казината и клубовете.
Разбира се, има стари сгради останали от португалското управление, които са интересни за туристите и супер модерни, дори може да се каже откачени сгради. Един своеобразен сблъсък между минало и съвремие. Макао е като отправен център. Ежечасово хора пристигат или заминават от Азия през този град. Той разполага и с директен ферибот до Хонг Конг, а самото пътуване трае около 1,5 часа. За българи престоят в града е 3 месеца без виза, също както в Малайзия, Сингапур, Хонг Конг, Тайван, Япония и Южна Корея и други. Хората в Макао не ми направиха никакво впечатление, дори ми се видяха изолирани и не особенно любезни като в Сингапур.

_________________
1,63 l/ 100 km - Honda ANF 125i Innova(Wave) '10 ;)
Bulgaria - ಬಲ್ಗೇರಿಯ(Kannada) པུ་ར་ག་རི་ཡ (Tibetan) ブルガリア(Japanese) 불가리아(Korean) 保加利亚(Chinese) บัลแกเรีย(Thai) बुल्गारिया (Hindi) بلغاريا (Arabic)

Пет Окт 25, 2013 9:33 am
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 06, 2007 12:30 pm
Мнения: 1155
Местоположение: Planet Earth
Автомобил: R.I.P. Justy, Honda Innova 125i '10
Рейтинг: 206
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
ЯПОНИЯ

Япония – страната, която не е това, което си мислим
Станимир Станев

След краткият си престой в Макао, се върнах обратно в Китай и град Шангхай. От там се качих на ферибот, който ходи до Осака и Кобе. Понеже не бях пътувал никога по вода, сметнах че няма да ми се отрази зле едно 48-часово плаване до Осака. Излязох късметлия че си бях резервирал нощувка в японски стил на татами. Всички се набутаха в едни малки каюти по 8 човека с едно коридорче 60 см. На мен се падна да спя сам в голяма обща стая за 15 човека. Пътувах заедно с 40 китайски студенти и няколко възрастни японци. Студентите бяха много любопитни от къде съм и дори ме поканиха на техния купон. Аз им направих "нунчаку" демонстрация (две пръчки с късо въже между тях). Когато бях в Тайланд и практикувах медитация реших да се върна в детството си и да започна отново да се занимавам с "нунчаку", просто ей така за вътрешно удоволствие. Полезно е също и за подобряване на координацията, рефлексите и като цяло за мозъка, да се научи да управлява двете ръце едновременно да извършват различни неща. Пътуването беше чудесно, имаше страхотни изгреви и залези в откритите води. Останах доволен. Пристигнахме сутринта на пристанището в Осака. Не знам по каква причина, дали защото бях единственият не-азиатец на борда или заради нещо друго, но японските служби решиха да ми направят пълен оглед на багажа. Добре че имах среща чак вечерта с моите първи хазаи. Така отначало бях приютен от различни хора за по няколко дни, на които попаднах от Каучсърфинг-а.
Осака е вторият по големина град в Япония и казват, че е точно обратното на Токио. В него е пълно с мостове и заради това са го нарекли "града със 808 моста". Нормално е да се види човек с костюм да кара велосипед. Впечатление ми направи, че като цяло хората карат колелета там. Транспортът, също както всичко останало, е скъп. Обстановката беше коренно различна от всичко, което бях виждал преди това. Английски рядко се ползва, но хубавото бе, че за почти всичко има знак и на английски. Беше много интересно и по цял ден обикалях и снимах. Особенно ме вълнуваха малките правоъгълни автомобилчета, които японците карат. Наречени са К-кар ( кей кар) и представляват 50 % от транспорта. Дължината им е 3,40 метра и са със 660 кубиков двигател, някои даже с турбо. След първата седмица престой, вече имах смесени чувства за Япония. Не знам дали съм имал прекалено високи очаквания, но там не е това, което си мислят повечето от нас. Бях шокиран като видях колко бездомни хора има около реката и в парковете на Осака. Разбрах, че са над 20 000 и идват от цяла Япония. В последствие ми казаха, че те не са точно бездомни, понеже не могат да си намерят работа и жилище, а са хора, на които име е писнало все да следват график и заповеди. По-скоро предпочитат да спят отвън по пейките и на палатки и да събират алуминиеви кутийки, които предават за дребни пари, но да бъдат свободни.
Един път дори разговарях с един от тях. Оказа се, че е бивш професор в университет и говореше доста добре английски. Разказа ми как не му е доставял удоволствие този начин на живот. При тях ако шефът стои до 10 часа вечерта, служителите също трябва да стоят. Ако някой си е сменял работата повече от 3 пъти го смятат за неудачник. Големите корпорации наемат служители пожизнено като им сменят длъжноста на всеки 5 години. Оказа се също, че са доста консервативни, нямат безплатно WiFi като в много други държави. Дори СИМ-карта за мобилен телефон да си купи човек, е близко до невъзможното, ако си чужденец. Не предлагат предплатени услуги, само на договор за минимум 2 години. Затова за чужденци има специална услуга, предоставяна от летището – СИМ-карта под наем. В Китай беше обратното, няма договори, 1 милиард потребители на ваучер.
След известно време се преместих в Киото и останах при приятели японци които срещнах в Тайланд. Градът се намира на около 40 км от Осака. Той е малко населено място и почти навсякъде може да се отиде с велосипед. Има интересни гледки. Нормало е да се видят жени в традиционно кимоно по улиците, в центъра. Във всеки супермаркет може да се намери кисело мляко, на което пише България на японски. Имат голямо уважение към нас, не само заради киселото мляко, но и заради двамата български сумисти, които са доста известни в Япония. После отидох за няколко дни при едни други приятели във Шизуока. Това е съвсем близо до планината Фуджи (3700 метра) - гордостта на японците. Там ми помогнаха да започна работа като доброволец във ферма за органично земеделие в Азумино, близо до Нагано. Стоях там около месец и половина. Работех по няколко часа на ден срещу храна и легло. Правех разни неща от велпапе. Присъствах на еко пазар, който се организира в градчето, също и преподавах "нунчаку" за кратко на японски деца. Измислих начин да правя безопасно нунчаку по индивидуален размер от вестници, връв и тиксо. След това ми подариха едно старо колело със скорости от пункт за вторични суровини. Интересен беше фактът, че в Япония може да се намери всичко на улицата - телевизори, хладилници, стари колелета, какво ли не. Причината е, че ако някой иска да изхвърли нещо, трябва да плати. За това просто оставят покъщнината си на улицата. Престъпността е много ниска и е главно в Токио. Из страната спокойно може да си оставиш велосипеда незаключен на главната улица и 99,9 % е сигурно че на другия ден пак ще е там. На това място, в което бях доброволец, имаше къща за гости и ресторант, които никога не се заключваха, дори нямаше ключалки на вратите. Хладилната витрина с бирата за клиентите беше на самообслужване, отключена и с касичка, никой не злоупотребява.
Стегнах колелото, което ми подариха, и тръгнах на път с него около 500 км през Нагоя, Ига (специално минах от там за да посетя Нинджа музея) и обратно към Осака. Отне ми 5 дни и половина. Единия от дните изминах 92 км с целия си багаж, спах по малки влакови гари, на палатка, хамак, където и както можех. Що се отнася до впечатлението ми от тази страна, леко съм разочарован, имах други очаквания. Мислех, че са друг тип хора, но в Япония имат сериозни проблеми. Повечето хора са като роботи, могат само да следват инструкции, почти без собствено мислене, виждат че има проблем и дотам. Трябва да дойде някой по висшестоящ и да каже какво да правят. Плашливи са, ако не говорят добре английски, няма и да се опитат да проговорят. Бях и на места където хората никога не бяха виждали чужденец на живо. В началото ми се стори, че са много любезни, но после установих, че всичко е изкуствено. Докато си там се усмихват и са любезни, после не ти изпращат имейл 3 години. Над 30 000 японци се самоубиват годишно. Съществуват специални места в планината за самоубийци. На който му е дотегнало, отива там, а те почистват след него. Иначе скачат под влакове и от сгради и какво ли не и създават огромни проблеми. Разбрах също, че около 15-20 процента от хората се развеждат преди или след като се пенсионират. Едните го правят за пари. Ако работят в голяма корпорация и се разведат преди пенсиониране, компанията им изплаща обезщетение за съсипания семеен живот. Другите се развеждат след като се пенсионират, понеже започват да си стоят вкъщи и осъзнават, че почти не се познават с партньора и не могат да се понасят.
Културата им е запазена на 10%, всичко останало е американизирано. Най-гледаният спорт е бейзбол. Останах за няколко дни в Осака и в последния ден пропътувах около 40 км с колело до летището, понеже се намира извън града и на 2 км навътре в морето на изкуствен остров. Имах евтин билет за Сеул, Южна Корея.


Следва материал за Южна Корея който вече съм написал, но чакам да ми го върнат обратно от редакцията.

_________________
1,63 l/ 100 km - Honda ANF 125i Innova(Wave) '10 ;)
Bulgaria - ಬಲ್ಗೇರಿಯ(Kannada) པུ་ར་ག་རི་ཡ (Tibetan) ブルガリア(Japanese) 불가리아(Korean) 保加利亚(Chinese) บัลแกเรีย(Thai) बुल्गारिया (Hindi) بلغاريا (Arabic)

Пет Окт 25, 2013 9:36 am
Върнете се в началото
Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 06, 2007 12:30 pm
Мнения: 1155
Местоположение: Planet Earth
Автомобил: R.I.P. Justy, Honda Innova 125i '10
Рейтинг: 206
Субару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару ФеноменСубару Феномен
Отговори с цитат
Късмет, върнаха материала доста бързо.

ЮЖНА КОРЕЯ

Южна Корея – Страната с едно от Седемте чудеса на света
Станимир Станев

След приключенията си в Япония, една вечер пристигнах с евтин полет в Сеул, Южна Корея. Реших да отида там понеже на младини тренирах Таекуон-до, а и бях на близо. Имах уредена среща с девойка от Каучсърфинг да ме приюти за първите няколко дни и директно отидох при нея. На пръв поглед изглеждаше доста добре, развито и модерно. Има широки улици и магазинчета като в Китай и в същото време традиционни храмове и къщи като в Япония. Направи ми впечатление, че почти всички МПС-та по улиците са корейски. Моторетки, коли, автобуси, рядко може да се види внос. Хората действат доста практично и са по-естествени, не като в Япония с изкуствени усмивки и любезности. Проблем беше само, че рядко говорят английски. Иначе са услужливи и доста щедри хора. Единствено не ми хареса че мляскат, когато се хранят, като в Китай, но това за тях е нормално и ако мляскаш, значи, че храната е много вкусна. Дори клечките, с които ядат са различни в различните страни, в Китай са кръгли почти с еднакво сечение от начало до край, в Япония са тънки и остри отпред и дебели около 1 см отзад а в Корея са метални и плоски, към 2 на 3 мм отпред и 2 на 6 мм отзад. Обществото е консервативно, прилича на това в Япония и също има самоубийства. Що се отнася до самата държава, Корея е с планинска територия. Разполага с близо 70% планини, които са ниски по 900-1000 метра.
Сеул е огромен град и могат да се видят разнообразни неща. В центъра му се издига малка планина и от нея човек може да види целия град. Освен това в покрайнините си е заобиколен от 7-8 други ниски планини. В Сеул заедно със околната провинция Геонги-до живее 50% от населението на страната. Южна Корея е малко по-малка по територия от България, но я населяват 50 млн души. И в тази страна сме известни с киселото мляко. Направи ми впечатление, че навсякъде има интернет, често безплатен.
След първата седмица престой, спрях да разпитвам като отида на ново място дали има интернет. Щеше да е чудо ако няма. Купих си изгодно колело на старо и след няколко дни престой в Сеул се отправих към селце близо до град Джеон Джу. Работих като доброволец в рехабилитационен център. Девойката която ме беше приютила ми помогна да отида на това място. Беше страхотно, имаше две огромни сауни в корейски стил, изоставена златна мина с изворна студена вода, масажи на ходилата и много други процедури, също ресторант и стаи за гостите. Пребиваването ми там продължи 3 седмици. Отговорността, с която бях натоварен ми отнемаше 2-3 часа на ден. В центъра имаха ферма за органично земеделие, където садихме зеле, лук и соя. Срещнах се с чудесни хора от много други места и научих много нови неща. Направих им хубава фото-видео презентация и хората бяха много доволни, дори ми дадоха пари за из път и ме поканиха пак да отида. След това се върнах в ДжеонДжу и си купих билет за Геочанг. Там се бях свързал с хора от друго околно селце. Бяхме се разбрали пак да работя като доброволец. Но срещата започна фатално след половинчасово висене на спирката. Никой не идваше за мен. Накрая сметнах да се обадя и да разбера какво става. Вдигна ми друг човек който почти не говореше английски и нищо не разбрах. Така чакането ми прерасна в още два отегчителни часа. Реших пак да се обадя, очевидно нещо не беше наред. Отново не можахме да се разберем. Тогава започнах да търся хора говорещи английски и случайно се натъкнах на една девойка. Помолих я да се обади вместо мен и да ми преведе после казаното. Оказа се, че съм попаднал на съвсем различно място. Бях в Гочанг близо до морето, а трябваше да съм в Геочанг в центъра на планините. Денят продължи да ме изненадва, защото се принудих да се върна в ДжеонДжу и да хвана правилния автобус за Геочанг. За жалост го изтървах за 15 минути и се прекарах да нощувам на автогарата. На сутринта хванах първия рейс.
Щом пристигнах в Геочанг се запътих до селцето на 30 км. През цялото време освен багажа си мъкнех и колелото с мен. Добре, че не беше от най-тежките. Селцето беше рая на ябълките. Около 230 000 тона ябълки произвеждат годишно. Останах в него за близо 3 седмици. Помагах за прибирането на ябълките и разни други неща. Преживяването беше страхотно! На края обаче започна да става студено и трябваше да се местя на юг. Тъкмо се чудех къде да отида и получих имейл от едни хора, които бях срещнал преди това в рехабилитазионния център. Те ме канеха да отида при тях на остров Джеджу, на около 100 км на юг.
Този път пътувах с ферибот, но си беше страшничко. Имаше такива големи вълни и вятър, че човек прав не можеше да се застои дълго. Затова легнах на пода, за да не ми прилошава.
Когато стъпих на твърда земя, хората ме посрещнаха, както беше уговорено и ме закараха до село в западната част на острова. Джеджу е голям вулканичен остров към 73 на 64 км. Има 1950-метрова планина в центъра (вулкан) и около 350 малки хълма. Води се едно от 7-те чудеса на света и това всъщност е най-високата планина в Южна Корея. Хората са малко по-различни и говорят друг език, който корейците не разбират. Преди 1000 години е било собствено царство, сега е към Корея, но със собствено правителство. Няма реки, нито езера и за това никой не сади ориз. Има само подпочвени води и масово отглеждат мандарини, лук зеле и соя. Отначало помагах в една конеферма, после помагах за организирането на фестивал в селото, след това ми намериха работа на полето, жънахме соя. После бачках на друго място, където садихме лук и зеле. Рязах дърва с резачка и всякаква друга обща работа за около 3 седмици. За първи път видях ферма за кактуси. Използват най-неплодородната почва за кактуси, които раждат червени плодове, от които правят разни сладка и други изделия. Островът е прекрасен и на всякъде може да се обикаля с колело. Има какво да се види. Например музеи за всевъзможни неща и невиждани плажове. За първи път се натъкнах на плаж с черен пясък, дори не знаех че съществува. Един ден ме поканиха да се кача на подводница в едно градче в южната част на острова. Доживях да се спусна на 40 метра под морското равнище с подводницата, която е сочена за най-модерната и най-голямата туристическа подводница в света. Може да побере 67 пътници и е направена във Финландия. Тази подводница има и рекорд на Гинес за най-много безпроблемни спускания. Всеки ден поне по 10 пъти, без нито един инцидент. Островът е известен и с многото жени гмуркачи. На времето много мъже са загивали на риболовни кораби от бурите в морето, и жените са останали почти без мъже и са започнали те да се гмуркат.
Видях дори възрастни баби да ходят с моторетки и атв-та на плажовете. Обличат си водолазни костюми и се гмуркат за рапани, миди и т.н. След 5 седмици чудесен престой на острова, си подарих колелото на хората които ме бяха приютили и хванах вътрешен полет до Сеул. Оказа се по-евтино от колкото с ферибот или автобус. Когато пристигнах в Сеул климатът беше станал суров и по-студен. По всичко личеше, че е настъпил ноември. Изкарах няколко дни и хванах самолет за Тайпе, Тайван.

_________________
1,63 l/ 100 km - Honda ANF 125i Innova(Wave) '10 ;)
Bulgaria - ಬಲ್ಗೇರಿಯ(Kannada) པུ་ར་ག་རི་ཡ (Tibetan) ブルガリア(Japanese) 불가리아(Korean) 保加利亚(Chinese) บัลแกเรีย(Thai) बुल्गारिया (Hindi) بلغاريا (Arabic)

Пет Окт 25, 2013 10:16 am
Върнете се в началото
Профил
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Отговори на тема   [ 216 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 6, 7, 8, 9, 10, 11  Следваща

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 24 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Информацията от този форум може да се ползва свободно при условие, че посочите източника. Форумът и всички качени файлове се ползват при условията на Криейтив Комънс договор! Криейтив Комънс договор