Ден 2: Заовине – Дървенград – Заовине

След вчерашния дълъг преход, идеята беше да я караме по-полека. Дървенград (Мечавник) е дело на Емир Кустурица, който го построява специално за снимките на филма си „Животът е чудо“. Градчето представя типичния сръбски бит в Сърбия. Улиците носят имената на хора, но които Кустурица симпатизира: „Андрей Тарковски“, „Брус Ли“, „Диего Марадона“, „Ернесто Че Гевара“, Иво Андрич, „Ингмар Бергман“, „Никола Тесла“, „Федерико Фелини“ и др. Има и площад „Никита Михалков“. Сред изградените обекти са църква - Свети Сава, кино - Стенли Кубрик, ресторант, спортна зала, сладкарница, магазини, и не на последно място - къща за семейство Кустурица. Посетихме комплекса по-рано, което ни осигури спокойна разходка без много-много туристи. Подсладихме се, пихме кафе и чай и се заредихме с традиционните сувенири.











NB: За запалените по ЖП туризма, съвсем наблизо е „Шарганската осмица“– теснолинейка, която прави обиколка (осмица) със сериозна денивелация, има гледки и останали декори от филма на Кустурица.

Ние обаче имахме набелязана друга цел и се запътихме към Бањска стена – скала, от която се открива невероятна гледка към река Дрина и Босна. С автомобил се стига до широка поляна, а самия преход бе не повече от 2 километра спокойно ходене и си заслужаваше напълно









Е, не се разминахме и без комични ситуации – домакинката ни беше предложила преход с джип до други „стени“ в региона срещу скромните 100 евро. „За какво ми е, та нали съм със Субару!“ – famous last words, дето се казва на английски. Скорошните проливни дъждове бяха отворили сериозни ями в и без това рехавия асфалт, което означаваше внимателно пъплене по стръмния наклон ту на първа, ту на втора предавка. Докато издрапахме догоре, слънцето вече залязваше, та за стени и гледки и дума не можеше да става. Остана единствено момента, че същия наклон който качих нагоре, трябваше да мина и надолу. Единствено мога да спомена че направихме допълнителна пауза „за снимки“ докато се поохладят спирачките. Края на деня и успешното ни завръщане в „базата“ поляхме с малко „Зайчарско“ и задължителните чевапи.

Ден 3: Заовине – Вишеград – Дурмитор – Жабляк

Освободихме вилата и потеглихме рано, понеже ни чакаше дълъг път. От толкова обикаляне вече бях научил трасето наизуст, което пък случайно се оказа част от областен рали шампионат. Поотпуснах си душата, докато не започнах да чувам отчетливото „кхъм!“ откъм дясната седалка.





Така или иначе скоро излязохме от завоите, платихме скромна еко такса на изхода на парка и не след дълго бяхме в Босна.

Основни забележителности на Вишеград са Каменград (отново дело на Кустурица) и най-вече мостът на Мехмед Паша Соколович то 16ти век.
Мехмед Паша Соколович е османски държавник от сръбски произход, който е най-известен като Велик везир на Османската империя. Роден в православно християнско семейство, той бива взет от еничарите на ранна възраст и показва завидни управленски качества, като поема позиции като командир на имперската гвардия (1543-1546), адмирал на флота (1546-1551), трети везир (1555-1561), втори везир (1561-1565) и Велик везир (1565-1579). Въпреки че Соколович е мюсюлманин, той помни своите сръбски православни корени и семейство. Той убеждава султана да възстанови Сръбската патриаршия, и по негова воля е построен мостът, който стои над Дрина и до наши дни



Каменград, известен още като Андричград, е вторият проект на Кустурица - етноселище, което представя Балканите такива, каквито биха били, ако всеки един от многобройните завоеватели, минавали по нашите земи, не разрушаваше съграденото от неговите предшественици. Комплексът е смесица от архитектурни стилове, и се състои от атракции, църква, театър, магазини, кафенета, ресторанти. В центъра е паметникът на писателя Иво Андрич, който е носител на Нобелова награда за литература. Мястото често се използва и като сцена за филмови продукции - тук всяка година се провежда фестивал под патронажа на Кустурица.







След като отметнахме и Каменград се насочихме към границата с Черна Гора. Вдъхновен от брутализма на паметника в Кадиняча, решавам да направя кратко отклонение и да посетим комплексът Tjentište - един от най-известните мемориали на Втората световна война, посветен на партизаните, загинали в битката при Сутиеска.



„Кратко“ се оказа относително понятие, понеже през повечето време разрешената скорост по пътя варираше между 50 и 60км/ч, че и на всичкото отгоре бе пълно с камери. Така или иначе, на принципа „иначе кога пак ще дойда“ преглътнахме изоставането от графика и се запътихме към границата. Посрещна ни полицай, който беше тотално незаинтересован от живота като цяло, камо ли пък от нас или автомобила ни. Проверката трая буквално 5 секунди, след което ни върна документите и ни помаха да продължаваме по възможно най-съмнителния мост, по който някога бях минавал.



Картинката се промени драстично в момента, в който преминахме в Черна Гора – дупките и кръпките отстъпиха място на километър след километър идеално гладък и широк асфалт, с отвесни скали от едната страна и река Пива от другата. Единственото което ме караше да спирам бяха шеметните гледки и кристалната вода.







Не след дълго започнахме сериозното изкачване към основната атракция за деня – Пътят Р14, известен като „панорамен път Дурмитор“ или „Дурмиторски ринг“ – изключително тесен (да се чете еднолентов) и дълъг около 50км, пътят минава през сърцето на парк Дурмитор. Паркът е основан през 1952 година и е определен като световно наследство от ЮНЕСКО през 1980г. Масивът има цели 48 върха над 2,000 метра и ако трябваше да избера едно място от цялото пътуване, то ще е това. Всеки завой разкриваше нови гледки и приканваше за фото паузи. Към този момент се бяха появили купеста облачност и силен, студен вятър, като неустойчивото време и липсата на почти всякакви хора придаваше на пейзажа един суров, нетипичен, почти извънземен вид.













Неслучайно някои го наричат „Банф за бедни“ и мога само да си представям колко приятно би било да се посети през пролетта или лятото (кой знае, може и да се върнем, казвам си на ум)
В Жабляк пристигнахме привечер. Понеже ски сезона все още не беше започнал, градчето беше почти празно и не предполагаше нощни разходки (а и се очертаваше да завали). След вкусна вечеря в хотела решихме да приключим за деня и да оставим Църно езеро за сутринта.

Много хубав пътепис, страхотно сте изкарали. При толкова пътуване имаш ли някакви забележки към колата? Удобна ли е за дълги преходи?

В общи линии е това:


Лично аз съм много доволен, но това ми е първия автомобил и нямам кой знае каква база за сравнение. За мен поне си вози прилично, пък и джантите са 16"..
И да, ние сме си двамата, за трети ще има място евентуално, за четвърти.. трябва да са ви много малки саковете

С удоволствие, само че засега плана е последващи обиколки да се правят с SVX, a с намирането на читав екземпляр удрям на греда (засега)



PS: В това пътешествие пропуснахме Сараево само защото вече сме го посещавали - градът си заслужава една нощувка
PPS: Ако пък искате да се фокусирате върху Черна Гора, Будва и особено Котор са задължителни дестинации

Ооо, Бока Которска е яко местенце, ама е цифровато