От известно време чета форума и в крайна сметка реших и да напиша една тема и да се похваля. Също така и да похваля няколко човека от субару общността.
Преди да продължа ще си позволя да опиша с няколко думи себе си - човек с почти нулеви познания за автомобили, практичен, почти не изпитващ удоволствие от шофирането, за мен е важно колата да е здрава и да ме вози от точка А до точка Б, където точка А са изкъртените столични улици, а точка Б често са диви плажове, изходни пунктове за някоя хижа или заледения слон на пркинга за ски лифта...
Та така... преди известно време реших да сменя старото си Mitsubishi Carisma с нещо по-харизматично и по-проходимо, за да не прекарвам времето между точка А и точка Б в притеснения дали ще стигна до желаната дестинация. След известно чудене между Honda CR-V, Mitsubishi Outlander, Subaru Forester и Outback, в крайна сметка прецених, че Outback-а е най-подходящ за моите нужди. Остана само проблема кой мотор да взема и от къде да се сдобия с колата. За мен автокъщите не са опция за такъв автомобил, за някой Опел може би да, но не и за кола, чиито среден разход на влизане в сервиза е колкото стойността на колата на жена ми.
Бях чул от приятел, собственик на Субару за човек, от Субару форума, който внася подбрани бройки от чужбина по заявка и хората са много доволни от услугите му и колите, които намира. Може би за много от вас вече изплува името на Боян Стоичков (bat bubi) от Варна. Та, свързах се с човека, поговорихме си дълго (предимно той говореше, аз слушах и попивах), описах му ситуацията си и чуденията си и след разговорът вече бях разрешил всичките си дилеми и започнахме да търсим Outback B12 2.5.
Боян веднага ми изпрати няколко оферти и започна да работи по тях. След няколко дни за радост или не, поради различни причини не ги хареса, но точно когато не станаха нещата с тази, за която се надявах се появи моята в швейцаерският аутоскаут.
Та, въпросната кола изглежаше като най-клишираната лъжа на продавача - на 58000 км, собственичката е 30-ти набор (на 87 г), причината за продажбата е, че не си е взела шофьорския изпит (в Швейцараия изглежда полагат изпити след определена възраст), обслужвана е само в сервиз на Субару, всяка година, средно през 4-5 хил. км. Още на следващият ден Иван, колегата на Боян, беше при колата, капарира я и я взе. Две седмици по-късно колата е при мен и за съжаление не всичко минава съвсем гладко.
Акомулаторът е паднал, наложи се да дадем ток от старата ми кола, палим колата, сваляме я от платформата и минута по-късно се дави и изгасва. Отново няма ток. Подавам отново ток и ситуацията се повтаря, на таблото свети лампата за акомулатора. Притеснен, звъня на Боян, а той веднага ме свързва с местните Субару майстори. За протоколът, действието се развива в Събота следобед. Успявам да се свържа с Краси от Субаруленд, с когото правим бърза диагностика по телефона, въпреки, че той е на път и потвърждава диагнозата - алтернаторът е заминал. Боян веднага ме свързва със съдържателят на автоморга в Люлин - Дарин, който беше изключително любезен и отзивчив, и въпреки, че беше в извън работно време успя да ме уреди с алтернатор веднага, на много добра цена. За щастие, на тези коли алтернаторът е може би най-лесната за смяна част, та за 20 минути вече беше сменен само с едно ключ, на улицата от почти невеж човек.
Като изключим случката с алтернаторът, колата е страхотна, единственият друг проблем, който откриха майсторите беше задни биалетки и в крайна сметка съм поредният доволен клиент.
Искам да благодаря на Боян за съдействието, което ми оказа през цялото време, на Краси, че ми отдели от времето си в събота за телефонната диагностика и на Дарин, че успя да ме уреди с алтернатор на момента, в извънработно време и на много добра цена. Определено контакти, които ще използвам и вбъдеще (надявам се много рядко).
А колкото до мен, изглежда предвижването от т.А до т.Б също може да бъде част от удоволствието на почивката.
Ето и няколко снимки:
Но аз защо си мислих, че B12 2.5 няма автомат?
