Как се разбира дали са затъмнени? Особено пък 5%...

Колегата, аз карам с 30% затъмняване на всички, без челното и никога, никъде не съм имал каквито и да е проблеми. Дори не са ме питали, като са ме спирали. Важното е "органите" да могат да ти виждат през колата, когато са пред теб и никога няма да те закачат за това
Личното ми мнение е, че да си направиш непрогледно-черни задните странични и задното стъкло, а предните да не ги пипаш стои грозно, отделно от това, често те спират за проверки на затъмняването.

Зависи кой те спре,на Аудито ми бяха затъмнени пресните стъкла и само един път са ме спирали за това.Гада ги видя отдалеко,на едно кръстовище вземах 90° завой и ме спря.Монах само с предупреждение,а един приятел го караха да ги дере на място иначе щял да му спре колата от движение + глоба.

Аудито, Алекс, може и да не го спират, защото мислят, че е заводско тонирано. Пробвай с 20 годишна кола и тъмни стъкла отпред. На Импрезата в Търново ме карат да ги вдигам, ако са смъкнати за да ги сравняват и човъркат да разлепят. Това без да има каквото и да било. Ами, ако имам фолио? Ще ме закопчеят сигурно. Иска ми се, ама едно време спираха от движение за това нещо.
Скоро ще ми падне пердето и ще тонирам Маздата цяла без челното. Предупреждавам ги!

И аз изживях същия филм. Преди три лета затъмних задните стъкла на 95, а страничните предни на около 35. И един хубав ден ме спряха за проверка. Единия милиционер се загледа в предните стъкла и пита: Това е фолио, нали? Аз ербап: Глупости, оригинално от завода е! Милиционера: Дай сертификат че е заводско. Тук дадох на заето. Извади стикер "Спрян от движение", и се готви да лепи. С много зор се измъкнах и директно в бокса за сваляне.
Наистина, закона не е на 100% ясен. А това е предпоставка за неправилнато му тълкувание, а и в случая глоба.
Тенко, ще го сваляш ли фолиото или ще се радваш на комфорта?

Ще си платя глобата първо, пък после ще го мисля.
От всичко изчетено мисля, че не могат да те спрат от движение на пътя. Полицаите на пътя могат само да ти напишат глоба, но всяко спиране в България е различно.

П.П. Покрай мене минаха доста други автомобили с много затъмнени стъкла, но бяха от "имиджовите" марки.

Субаруто, колега, Субаруто.
Всичко зависи как е направена колата. Ако е правена от хора, които наистина владеят експертно нещата със затъмняването, няма да разбереш, че е слагано фолио. Пак казвам - пинизът е да може да се вижда през колата, а когато челното не е пипано - през задното се вижда дори с 30% затъмняване и никой не те закача. Питайте някой от доказаните инсталатори на читаво фолио, те ще ви кажат същото. И когато цялата кола ти е затъмнена равномерно, изглежда абсолютно стокова... Обикалям цяла България нон-стоп и никой до сега не ме е спрял заради стъклата. Обикновено е заради значително превишена скорост

Ето един хубав анализ на ситуацията.
Малко е дълго като за форум, но вътре са голяма част от възможните аргументи:
За по-нетърпеливите: да погледнат подчертаното по-долу.

РЕШЕНИЕ
№ 134
гр.Плевен, 18 Март 2011год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, VІ –ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и единадесета година в състав: Председател: К. А.
при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Й. А., като разгледа докладваното от съдия А. административно дело №81 по описа за 2011 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Л.П.П. ***, против Заповед №4122/25.11.2010 год. на Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР-Плевен, с която на П. на основание чл.171, т.2,б.”а” от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка-спиране на МПС от движение.
В жалбата се навеждат доводи, че неправилно и незаконосъобразно както актосъставителят, така и административно-наказващият орган са тълкували и приложили както материалните законови нормативни актове, така и процесуалните такива и като следствие от това са приели, че с поведението си виновно е нарушил разпоредбите на чл.105, ал.1, пр.2 от ЗДвП. Твърди, че отразените фактически констатации в обстоятелствената част както на съставения АУАН, така и в оспорената заповед, не отговарят на действителната фактическа обстановка. Счита, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до незаконосъобразност на заповедта. В заключение моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.Н. с надлежно пълномощно на л.25 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспорената заповед. Според жалбоподателя при постановяване на акта са допуснати както нарушение на материалния закон, така и на процесуалния приложим такъв. Твърди, че в акта за нарушение е констатирана една фактическа обстановка, в която е отразено, че П. е управлявал процесното МПС със затъмнено обзорно задно стъкло. Тази фактическа обстановка не е възприета от компетентния орган, който в атакуваната заповед изрично е посочил, че е допуснато ограничение на видимостта през страничните стъкла на автомобила, ограничаващи видимостта на водача към пътя. Счита, че се касае за коренно различни обстоятелства, което е съществено процесуално нарушение, от категорията на процесуалните нарушения, които не биха могли да се отстранят в настоящата фаза. На второ място счита, че е нарушен и материалния закон, т.к. от представеното свидетелство за регистрация е видно, че автомобилът е собственост на друго лице. Това обстоятелство се потвърждава и от представената справка от системата на МВР, от която е видно, наред с техническите параметри на автомобила, че той е собственост на друго лице. Счита, че издадената заповед е незаконосъобразна, т.к. П. не би могъл да бъде субект на издаване на тази заповед и от неговата воля не зависи изправността на автомобила. Твърди, че за да бъде правилна и законосъобразна тази заповед е следвало да е издадена на друго лице – собственика на автомобила. Счита, че на П. може да се съставят акт и наказателно постановление и той ще понесе административното наказание, но заповед за спиране на МПС до отстраняване на неизправност не би могъл да изпълни, защото не е собственик. Твърди, че по делото не са събрани доказателства какъв е бил процента на затъмнение, предвид, че разпоредбата на чл.105 ал.2 от ЗДвП допуска затъмняване на страничните стъкла на задните врати, когато автомобила има странични огледала за задно виждане. Никъде в закона не е регламентирано, че не е допустимо да се ограничава задно стъкло. При предно обзорно и предни странични стъкла е недопустимо затъмнение, но никъде в закона и правилника за задно стъкло не е посочено, че не би могло да се затъмнява. Като аргумент в подкрепа на твърдението посочва, че по републиканските пътища се движат автомобили, които технически нямат задно обзорно стъкло, които няма как да бъдат допуснати до движение, ако по-малкото-затъмнението на задното стъкло, се третира като нарушение. Счита, че законът не следва да се тълкува разширително. Претендира присъждане на направените по делото разноски, представя списък.

Ответникът по жалбата- Началникът на сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, в съдебно заседание се явява лично и оспорва жалбата като неоснователна, по същество моли съда да потвърди оспорената заповед. Счита, че АУАН е съставен съобразно нормативната уредба и съобразно чл.105 ал.2 от ЗДвП, като с него е констатирано, че задното стъкло е било затъмнено. Заповедта е издадена на основание на акта, и с нея е разпоредено спиране на автомобила от движение, а не водача. Според ответника техническата неизправност следва да бъде отстранена съгласно чл.101 и когато може да бъде отстранена, може да се движи МПС-то. С това не са ограничени правата на водача при спиране автомобила от движение. Заводът производител е осигурил еднаква прозрачност на всички стъкла, като по българското законодателство може да са затъмнени стъклата на задните врати при наличие две огледала за обратно виждане. Твърди, че автомобилът е тип лимузина, и няма пета врата. Пета врата имат тези автомобили, които са хеч бек. Заповедта е съобразена с нормативната база и моли да бъде потвърдена. Автомобилите се пускат в движение, след като бъде отстранена причината за спиране. В чл.10 от ПП на ЗДвП в т.6 е казано, че не трябва да се движат автомобилите, на които стъклата не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи – до определено процентно съдържание - 30 %. Твърди, че в закона се говори за забрана за затъмнение на челно стъкло, а когато автомобила се управлява на заден ход, задното стъкло е челно. Излага становище, че законодателят е забранил ограничаване видимостта през страничните стъкла, поради получаването на т.нар. мъртва зона, при което няма видимост. Водачът преди да предприеме маневра, е длъжен да погледне в огледалото за обратно виждане.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед на събраните доказателства оспорената заповед е законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Съществуващото разминаване в АУАН и оспорената заповед досежно обстоятелството кое стъкло е затъмнено счита за несъществено, предвид, че е безспорна ограничената видимост на стъклата, съгласно изискването на чл.6 от ПП ЗДвП. С оглед твърдението на жалбоподателя, че като несобственик, а водач на спрения от движение автомобил, прави възражение за недопустимост на подадената жалба поради липса на правен интерес от обжалване на заповедта. Счита, че след като П. не е собственик, няма да търпи негативи от заповедта.
Административният съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от акт за установяване на административно нарушение №4122/25.11.2010 год.е, че на 25.11.2010 год. около 10,50 часа в гр.Плевен, бул „Г.Кочев”, срещу университетска болница, посока ул „Гренадерска”, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Форд Мондео” с рег.№ЕН 0983 ВР със затъмено задно обзорно стъкло, с което е нарушил разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП.
По твърдение на ответника, неподкрепено с писмени доказателства, въз основа на акта за нарушение е издадено Наказателно постановление №4122/06.12.2010 год., с което за извършеното нарушение на водача е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП. Към датата на проведеното съдебно заседание Наказателното постановление не е било връчено на жалбоподателя.
На 25.11.2010 год. е била издадена и процесната Заповед №4122/25.11.2010 год. на Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо П. на основание чл.171, т.2,б.”а” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка-спиране на МПС от движение.
В Заповедта е посочено, че фактическо основание за издаването й е съставен акт за административно нарушение №4122/25.11.2010 год за следното извършено нарушение: ограничена е видимостта през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя-нарушение по чл.105, ал.1, пр.2 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е връчена лично срещу подпис на жалбоподателя на 17.01.2011 год., видно от разписката за връчването й върху самата заповед на л.3 от делото. Жалбата е подадена чрез административния орган и е заведена в деловодството с вх.№ППВ-1022 от 24.01.2011 год., следователно същата е допустима за разглеждане като подадена в срок, от надлежна страна, за която оспорения акт е неблагоприятен, имаща право и интерес от оспорване .
Настоящият състав на съда не споделя възражението на представителя на Окръжна прокуратура-Плевен че като несобственик, а водач на спрения от движение автомобил, П. не разполага с правен интерес от обжалване на заповедта, предвид, че няма да търпи негативи от заповедта. Въпросът дали принудителната административна мярка по чл.171, т.2, б.а от ЗДвП е следвало да бъде приложена спрямо собственика или водача на автомобила (когато последният е различен от собственика) е въпрос по съществото на спора. Макар и несобственик, обаче, в качеството си на адресат на заповедта , П. е легитимиран да оспорва същата.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящия състав на съда намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от Закона за движение по пътищата, съгласно който ПАМ по чл. 171, т. 2 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В хода на настоящото производство е представена заповед № Iз-1393/09.08.2007 год. г. на министъра на вътрешните работи, за възлагане на правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ, на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. и на началниците на структурни звена „Пътна полиция”, какъвто е издателят на процесния административен акт.

При постановяването на заповедта са спазени изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт.
Според настоящия състав на съда не съставлява нарушение и съответно отменително основание, че ПАМ е приложена спрямо водача на управляваното МПС, който не е негов собственик, което безспорно се установява с представените в съдебно заседание Свидетелство за регистрация и данни от системата МВР за регистрация на МПС. По принцип, ПАМ следва да бъде насочена към лицето, в чиято фактическа власт и възможности е да осъществи разпоредените със заповедта правни последици. Самата приложена мярка на държавна принуда – „спиране от движение на пътно превозно средство”, обаче, означава забрана за управление на МПС, за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, до отпадане на пречките за това, в случая-до отстраняване на неизправността. Аргумент в тази посока е разпоредбата на чл.172, ал.2, т.2 от ЗДвП, съгласно която налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез спиране от движение на моторното превозно средство. Което от своя страна означава, че забраната за управление на спряно от движение МПС се разпростира спрямо всички, в т.ч. лицата-несобственици на автомобила, които го управляват. В подкрепа на това становище са и разпоредбите на чл.101 от ЗДвП и чл.11 от ППЗДвП, съгласно които при възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. Когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението. Следователно, задължението за поправяне но повредата или отстраняване на неизправността по чл.101, е насочена към всяко лице, което има качеството „водач” на МПС по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП- лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата, независимо дали е негов собственик или не.

Като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171, т.2, б. а от ЗДвП- временно спиране от движение на пътно превозно средство, до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно. Като констатирана техническа неизправност се сочи ограничена видимост към пътя през стъкло на автомобила. Съгласно чл.10, ал.1, т.6, б.”в”, пр.последно от ППЗДП, моторното превозно средство е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности: по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване - има стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. С разпоредбата на чл.105 от ЗДвП се забранява ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им, а ограничаване на видимостта през стъклата на задните врати на леките автомобили, както и намаляване на прозрачността им, се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила. Следователно, при ограничаване на видимостта към пътя посредством затъмняване или намаляване на прозрачността на стъклата, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.105 от ЗДвП, е налице „техническа неизправност” по смисъла на чл.171, т.2, б. а от ЗДвП.

Настоящият състав на съда намира, обаче, че в оспорената заповед като фактически основания за нейното постановяване са посочени две различни обстоятелства, като е останало неясно кое от тях е действително установеното.
Със съставения АУАН №4122/25.11.2010 год., който е станал фактическо основание за издаване на оспорената заповед е констатирано следното нарушение на разпоредбата на чл.105 от ЗДвП—затъмнено обзорно задно стъкло. Цитираният АУАН е посочен в заповедта като основание за нейното издаване и на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП и ТР №16/31.03.1975 год., ОСГК, съдържащите се в него констатации съставляват мотиви на заповедта.
Отделно от позоваването на констатациите в АУАН, в заповедта чрез текстово описание е описано извършеното от жалбоподателя нарушение. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че е ограничена видимостта през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя.
Изискването за форма е регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, каквато безспорно е оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Според императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта, т. е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. В случая неясно е останало фактическото основание за прилагане на ПАМ-дали спирането от движение на МПС е наложено от затъмняване в нарушение на закона на задното обзорно стъкло, както е посочено в АУАН, посочен като основание за прилагане на ПАМ, или от затъмняване на страничните стъкла на автомобила, както е описано в оспорената заповед. Изискването за мотивировка, изведена от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на страните в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва, разкрива и възможност за контрол над административните актове, в които въпросът е решен от административния орган по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на оперативна самостоятелност. С неясното посочване на фактическото основание за прилагане на ПАМ се е стигнало до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя да разбере причината, поради която спрямо него са предприети мерки на държавна принуда и адекватно да организира защитата си. Ето защо съдът намира, че неясното и неточно посочване в мотивите на заповедта на основанието за прилагане на ПАМ съставлява самостоятелно основание за нейната отмяна.

Съдът намира, че процесната заповед е издадена и в противоречие с материално правните разпоредби на закона. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП може да се приложи принудителна административна мярка "временно спиране на ППС от движение” до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Както беше посочено вече, фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП в конкретния случай е управление на ППС със затъмнено задно обзорно стъкло , като конкретните факти, изпълващи тази хипотеза за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение (АУАН) №4122/25.11.2010 год, съставен от компетентните длъжностни лица.
По принцип, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното от една страна и от друга- представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и има обвързваща доказателствена сила за извършените изявления и действия, поради което на основание 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Последният е оспорил доказателствената сила на акта още със съставянето му, като е вписал възражения, че „автомобила притежава две странични огледала, възразявам за съставения ми акт”. В конкретния случай съдът намира доказателствената сила на АУАН за оборена, предвид, че вмененото с него на П. деяние изначално не съставлява административно нарушение на разпоредбата на чл.105 от ЗДвП, нито на друга разпоредба от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, забранява се ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им; ограничаване на видимостта през стъклата на задните врати на леките автомобили, както и намаляване на прозрачността им, се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила. В първата алинея на текста забраната е абсолютна-не се разрешава при никакви условия ограничаване на видимостта и намаляване на прозрачността на челното стъкло и страничните стъкла на автомобила. Във втората алинея на текста забраната е условна-при наличие на огледала за обратно виждане, ограничаване на видимостта и намаляване на прозрачността на стъклата на задните врати е допустима. В нито една от двете алинеи на текста, обаче, не се съдържа забрана за ограничаване на видимостта и намаляване на прозрачността на задното обзорно стъкло на автомобила. Съдът в случая счита, че не се касае за технически пропуск да се регламентира законодателно нарочна забрана и по отношение на задното стъкло. Аргумент в тази посока на първо място се съдържа в Стенограмата от обсъжданията на проектите на ЗИДЗДвП (№954-01-53 от 11.03.2009, №954-01-54 от 11.03.2009, №954-01-58 от 13.03.2009, №954-01-59 от 13.03.2009 и №954-01-62 от 17.03.2009 год), в която са обективирани изявления на народни представители, изразяващи опасения, че допустимостта за липса на видимост през задното стъкло е привилегия, която не е в полза на безопасността на движението. Друг аргумент в тази насока е предходната редакция на текста на чл.105 (обн. - ДВ, бр. 20 от 1999 г.), според която е забранено ограничаването на видимостта през стъклата на предните врати и на задното стъкло, катоограничаването на видимостта през стъклата на задните врати се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила. Следователно, с приемането на настоящата редакция на текста на разпоредбата на чл.105 от ЗДвП (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., непроменена до настоящия момент) е създаден един по-благоприятен наказателно-правен режим, чрез изменение на регламентирания до този момент състав и изключване от същия на признак от неговата обективна страна. Конкретно –чрез отпадане на забраната за ограничаване на видимостта през задното стъкло на автомобила. Въз основа на принципа, прогласен с Конституцията от 1991 год., че всичко, което не е изрично забранено, е разрешено, е недопустимо забранителни елементи на разпоредбата на чл. 105 от ЗДвП да се извличат по тълкувателен път. След като законът в настоящата му редакция не въвежда забрана за затъмняване на задното обзорно стъкло на автомобилите, то затъмняването на последните не съставлява административно нарушение и не предпоставя ангажиране на административно наказателна отговорност на водачите на автомобили, затъмнили задните си стъкла.
Именно по изложените съображения съдът не споделя становището на ответника, че задното стъкло на автомобила има характеристики на „челно стъкло” по смисъла на чл.105 от ЗДвП в случаите, когато автомобилът се управлява на заден ход. Предвид изложените обсъждания в парламента при приемане на промяната, с която отпада забраната за затъмняване на задното стъкло, не може да се сподели мнението, че тази е била идеята назаконодателя.
Ето защо съдът намира, че като е вменено на П. извършването на деяние, което не е регламентирано от закона като административно нарушение, съставеният за това нарушение АУАН се явява изначално порочен и не може да послужи като годно фактическо основание за прилагане на ПАМ спрямо водача.

От друга страна, ако се приеме, че фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посоченото в самата заповед- ограничена видимост през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, то това основание не е установено по надлежния ред със съставяне на АУАН. Тази материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ не е документално установена и е посочена за пръв път в оспорената заповед. Освен това, не е посочено дали е ограничена видимостта през страничните стъкла на предните врати или през тези на задните врати на автомобила. Последното е необходимо с оглед на разграничението , което правят двете алинеи на текста на чл.105 от ЗДвП. Първата алинея предвижда абсолютна забрана за намаляване на прозрачността на страничните стъкла на предните врати (арг. от ал.2). Втората алинея допуска намаляване на прозрачността на страничните стъкла на задните врати-само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила. Използваният термина”намаляване на прозрачността” от своя страна означава, че се допуска затъмняване на стъклата до определено процентно съдържание, а не напълно, поради което неизяснен в рамките на административното производство е останал и въпроса ако е било налице затъмнение на задните странични стъкла, до какъв процент е било затъмнението и видимостта през тях напълно или частично е била ограничена. Неизяснен от административния орган е останал и въпроса автомобилът , управляван от П. , бил ли е снабден с огледала за виждане назад от двете страни на автомобила, единствено при което условие се допуска намаляване на прозрачността на задните странични стъкла, въпреки че такова възражение е било направено още със съставяне на АУАН.

При тези обстоятелства съдът приема, че административният орган не е обосновал и доказал конкретната материалноправна предпиставка за прилагане на ПАМ. Неясно е останало в рамките на проведеното административно и съдебно производство дали са били затъмнени страничните или задното стъкло на автомобила, управляван от П., и по същество-коя от тези две констатации е послужила като основание за издаване на оспорената заповед. Това констатирано от съда нарушение съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от пълномощника на жабоподателя до приключване на устните прения между страните, на последния следва да се присъдят поисканите, направени и доказани разноски общо в размер на 210 (двеста и десет) лева, от които 10 лв. държавна такса за образуване на делото (ВБ на л.13) и 200 лв. договорено и внесено възнаграждение за един адвокат (пълномощно на л.25), за които е представен списък на л.28 от делото.
Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед №4122/25.11.2010 год. на Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР-Плевен, с която на Л.П.П. ***, на основание чл.171, т.2,б.”а” от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка-спиране на МПС от движение.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Плевен да заплати на Л.П.П. *** направените по делото разноски общо в размер на 210 (двеста и десет) лева.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ:

Ще задействам нещата, ще снимам и ще докладвам резултатите. Реално няма КАТ-аджия, който го интересуват експертите, работата е да са на кеф.

Кофти случка си имал Тони, но за съжаление повечето закони са така неясни и милиционерите си павят каквото си искат.
Не ми се търсят закони обаче предните стъкла имаш право да са тонирани до 15-12% не помня точно колко. Тъпото обаче е че неможе това тониране да е с фолио.

Да обаче си поръчваш Дачия или Сузуки с Тонирани стъкла. Спецялно в Бургас тези компании работят с едно момче Петьо които им тонира професионално стъклата точно с фолио, от наи висок клас. И...???
Поръчал си си кола с тонирани стъкла и после те спират от движение? Поредна безмислица.

Само за да допълня темата ето едино клипче и точно така трябва да правят и нашите милиционерчета, обаче в бургаска област да има наи много 1 уред за замерване. И когато си знаеш правата милиционерчето става за резил като в клипа.

Здравейте момци и много здраве да ви лази и през новата (за мен ) 2014та !!

Преди година ме спряха, предните са ми на 12%, задните на 85%. Може и да е от това, че разликата в процента затъмнение е голяма..
Та спряха ме, единия взе да чопли, аз му викам недей чопли бе не виждаш ли, че е с фолио
Акт, плаща се акта и си карам по живо по здраво. Доколкото знам специални акции се правят за затъмнени стъкла и тогава има яко сеч, иначе са ме спирали много пъти и никой абс. нищо не ми е казвал. А бъдете сигурни, че господа полицаите знаят пинизите на "занаята" - кои марки са с фабрично, кои не са, застават на завой, и т.н. и т.н.... А от друга страна номерца от типа на дръпната щора на шибидаха не мисля, че са реално приложими. Та не съм измислил засега какво да правя, ако се пада един акт на 3 години да кажем, не си заслужава човек да мисли в друга посока ...

Мързи ме да погледна в ЗДП, но съм почти сигурен, че е забранено да караш със затъмнени предни стъкла. За задните май няма проблем. А дали катаджията ще ви напише акт или не, това е по-скоро въпрос на лична преценка на служителя.

То каквото и нарушение да направиш по лична преценка те глобяват,мен са ме глобявали за 4 км превишаване на скоростта и са ме пускали с 60 км превишаване.

Прави сте колеги, но за моя случай нямаше как да мина. Когато се загледаш директно към стъклото, няма проблем. Ама под ъгъл си личи доста филио с 35 % затъмнение. Бая бях сложил.
Алекс не е имал грижи, и е постъпил много хитро, защото навсякъде е с 30 и всичко е равномерно и трудно се улавя разликата.
Liv какви са тези 12% ? Че тя колата идва оригинално с леко тонирани стъкла. При всички положения над 10%.

Tony, 12% e точно, на LLumar, от онуй подсиленото (има разни рекламни клипчета из тубата за него)...
Иначе заводски тонирано идва само предното стъкло, те не случайно затова им казват аквариуми на тез форита
Сложих най-ниския процент затъмненост отпред, но явно отзад е множко... и така става ама живи и здрави, за отзад не съжалявам тоже ..

Немога да намеря допустимите норни за потъмнени предни стъкла.
Ето тук може да се почете малко за противоречията в законите: https://www.facebook.com/notes/%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BC-%D0%B4%D0%B0-%D1%88%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC-/%D0%B7%D0%B0%D1%82%D1%8A%D0%BC%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0/139391639430111



еи тука още малко и за европа: http://tintcom.com/content/1-zakoni-za-zatamnqvane-na-avtostakla

Общо взето в повечето държави е допустимо около 25%

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Позачетох се насам натам и общо взето ето едно решение:

Колеги. Решението е само едно. Имах до скоро една W220 напълно затъмнена и челното стъкло. Визията беше убиец вътре лятото хладничко всичко е перфектно. Карах я 5 години.

Идеята е следната:

Правите копие на голям талон, носите листа от техническият преглед и това е.

20 лв е глобата + в редки случаи 10лв за неносене на малък талон. Не могат да ви спрат колата от движение без да ви вземат малкия талон. Слагали са ми лепенка и я махам на следващият светофар. Без взет малък талон - няма спиране от движение. Казвате, че сте загубили малкия талон получавате глоба по чл. 105, ал. 1 и си тръгвате а акта ако искате го плащате ако ли не след 2 години го няма.

Имам охранителна фирма и това с инкасо НЕ СТАВА и не може да стане. Трябва колата да е поне B6 бронировка което на цени излиза като да си поръчате със заводски тъмни предни стъкла.


И така в общи линии, копие на малкият или големият талон, листа за технически преглед (защото могат да ви вземат талона за технически преглед) и това е

На пътя полицаят взема решение кое криво, кое право. Разбираемо е често да се допускат грешки, вкл. и от наказващия орган, който издава НП. Когато се стигне до последното е хубаво да се види кой за какво наказва.

Правилото на 105 от ЗДП е ясно:
Чл. 105. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Забранява се ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.
(2) Ограничаване на видимостта през стъклата на задните врати на леките автомобили, както и намаляване на прозрачността им, се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила.

Вариантите за наказание са два:
1. по чл.179 ал.1, т.4 от ЗДвП, който предвиждаща наказание за водач, който управлява технически неизправно МПС, на което поради характера на неизправността е забранено движението по пътя, включително и до мястото на нейното отстраняване.Глобата е от 50 до 150 лв.
2. по чл.185 от ЗДвП, според който за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове/ т.е 105 от ЗДП/, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв.,

По т. 1:
Съгласно чл.10, ал.1, т.6, б.”в”, пр.последно от ППЗДП, моторното превозно средство е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности: по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване - има стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи.
Очевидно е, че при констатиране на нарушение следва да се установи, че стъклото не отговаря на съответните изисквания и стандартизационни документи.
Ако ми обясни някой полицай как на пътя се установява подобно несъответствие, ще го почерпя.
Нали знаете вица дето един полицай спира един и му казва:
- Караш с превишена скорост, ще се глобяваме!
- Как го установихте?
- С Лазар.
- Какъв е този Лазар.
Полицаят поглежда към надвисналото дърво и казва:
-Лазаре, я ела тука! Как трябваше да мине колата?
- Жжжжжж.
-А как мина?
- Жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж.
В случая и при нас така се установява НЕИЗПРАВНОСТТА. По тази начин съставено НП, а и евентуално и заповед за налагане на ПАМ падат в съда.

По т. 2
В случая не се констатира техническа неизправност, а фактите в хипотезата на чл. 105 от ЗДП, а именно „намаляване на прозрачността“. При този случай колата не може да се спира от движение.
Явно е, че стъклата имат някаква прозрачност, която не е еднаква за всички автомобили.
Въпросът е, че ако ти докопат фолиото, работата е ясна, пък ако ще и да е 1 процент.
Ако ти напишат, че има фолио, което намалява прозрачността, ще е доста трудно да се докаже обратното. Само ако затъмнението е минимално /което ти трябва да доказваш/ може да се претендира „маловажен случай“
Обаче ако не напишат, че са намерили фолио ми е много интересно как ще докажат затъмняването – най вероятно пак с Лазар.

За да ги съборим, обаче е необходимо да се възрази. От тактическа гледна точка мисля, че е хубаво да ги изчакаме да напишат и след това да се направи писмено съответното възражение. Ако тръгнем да спорим с тях още преди да са написали, най-много да ги наумим за възможната грешка и тя да не се състои. Е ако не състои самото написване е друг въпрос, но всичко е въпрос на тактика.

Възражението следва да е нещо подобно: Не съм съгласен с констатациите, тъй като прозрачността на стъклата не е намалявана, а стъклата отговарят на изискванията на стандарта.

И накрая, с оглед на размера на глобите, може би повечето от Вас ще преценят тактиката на колегата Liv за удачна. Разноските е възможно да бъдат възвърнати /трудно и бавно/, затова е хубаво да има отпор, когато има основания за това.

ПС: Ако някой разбира от стъкла нека каже какъв е стандарта, на който следва отговарят стъклата на колите и въобще в него има ли стойности за прозрачност.

Не разбрах само каква е драмата, че не може да се спазва закона и челното и двете странични да не се потъмняват?
Не живеем на екватора, сенниците са по 10кинта, че да пилеем нерви с шапкари - това е като да пикаеш срещу вятъра.

Драма няма Стани.
Споделих случката за да знаят колегите че е незаконно и може да ви глобят.
Дали фолиото е хубаво или лошо няма значение, всичко зависи от настроението на полицаите.

П.П. Фишовете може да се плащат онлайн.