Как не вървят работите с клуба, колеги, как така...
Аз членувам в този клуб. Събрахме се на Шипка. Събирахме се на ХИТ в Младост, София. Щом се събираме значи клуб има. Юридическото оформление е една несъществена подробност, която с малко ентусиазъм, време и усилия ще превърнем във факт. Има регистрирано дружество с нестопанска цел. Ако не ни харесва ще регистрираме друго.
Самия факт, че се събираме говори за съществуването на клуб. Познаваме се. Чуваме се и по други поводи. Клубовете са изградени и се поддържат от нас - хората. Клубовете дават възможност на хората да споделят идеи, мнения, да обединяват усилия за постигане на общи цели - да се състезават, да викат, да разпускат. Клуб има и той е изграден от нас. Това, което повечето желаем е да имаме "офис". Офис, който да представяме, да организира сбирки, срещи, мероприятия, да прави нещо. Това не е лесна задача. Ние сме индивидуалисти и сме добре ангажирани със задачи. Този сайт ни върши добра работа засега. Но колко от нас могат да делегират организирането на живота ни на някой друг? Ето това е добър въпрос. Ние не сме запалянковци, които следват организатори без да мислят. Не искаме да ставаме и супер рейсъри. Ако искахме щяхме вече да сме и да не ни интересува субару клуб. В най-добрия случай ще кажем, че сме ангажирани с нещо друго и... до там с клубната организация. Ето това трябва да премислим на маса с напитки и мезета.
