При вражеско нападение подземното селище ставало непревземаемо убежище.
Няколко мъже претъркулвали на тесния вход голям кръгъл камък, който никой не можел да разбие. В древния източен свят същият механизъм на затваряне се прилагал и за входовете на гробници - в подземните градове на Кападокия човек може съвсем ясно да разбере как гробът на Иисус Христос е бил закрит с подобен кръгъл камък. Освен това отбранителните каменни "врати" имали по една дупка в средата, колкото да се промуши копие - хората отвътре можели да пронижат всеки нападател, без да да се излагат на опасност.




Подземното селище в Деринкою приютявало до 10 000 души. Запазен е 55-метровия кладенец, от който чепрели вода и влизал свеж въздух. Помещения с издълбани улеи и ями паказват, че някога под земята са приготвяли вино и зехтин, мелели зърно - складираните храни можели да стигнат за 3-месечна обсада. Има и зали, използвани за училище и за църква.

По време на римските гонения срещу християните в първите векове след н. е., много Христови последователи намират убежище в Кападокия. Според преданието името на най-посещавания сега резерват за скални църкви - "Гьореме", произлиза от "гьор-еми" - "нека никой не ни види". Стотици църкви и монашески обители, прокопани в скалите на Кападокия, са безмълвно свидетелство за духовния живот, процъфтявал чак до ХIII век. Тук се намирали едни от най-големите монашески средища на Византия. Това е може би единственото място в света, където са запазени толкова много паметници на средновековното православно изкуство - те са неговата визитна картичка пред света. В кападокийските църкви човек може да направи истинско пътуване във времето и да види как различните епохи са оставяли своя стил в православната живопис.






Никъде другаде в земите на някогашната Византийска империя не е запазена стенопис от т. нар. "иконоборчески период" - времето на VIII и IХ в., когато държавата преследвала почитането на иконите и забранявала зографисването на църквите. В храмовете тогава изобразявали само кръстове и стилизирани растителни мотиви - кападокийските зографи ги рисували с червена глина върху бялата стена. Макар че тези стенописи имат своята естетика, когато човек ги гледа, неволно осъзнава, колко много щеше да загуби православният свят, ако почитането на иконите отново не бе възтържествувало през 843 г. След тази година в Кападокия, както и в цяла Византия, настъпва истински разцвет на църковната живопис.



Кападокия e свързанa с едни от най-великите мъже на православния свят. На една поляна при прохода Сиврихисар е църквата, в която са погребали Св. Григорий Богослов. Каподокия е родно място на един от най-тачените в православието светци - Георги Победоносец.


Има много обозначени пешеходни маршрути за любителите на природата. В красиви каньони с високи червеникави скали. Тук може да видите диворастящи дръвчета шамфъстък и да вдишате нежния аромат на хинаповите храсти.


Но ние нямахме достатъчно време за това, а обикаляхме с колата от забелижителност, на забелижителност и пак не можахме да разгледаме всичко.

И за да приключим с Кападокия, няколко снимки на "замъка" Ючхисар.





И няколко панорамни снимки направени от върха му

И обратно към Бг спряхме в Анкара. Намерихме си хотела, който се оказа зад стените на старата крепост.
Отвън:


И вътре:


Погледнахме Анкара от високо:




Разходихме се из стария град, слязохме до центъра, хапнахме кокореч (агнешки дроб, далак и др. набучени на шиш и увити отгоре с три реда чревца, цялото това запечено и го режат като салам). И другия ден тръгнахме за Инстанбул.

Там поредния семеен хотел


беше на 5 мин. пеш от "Синята Джамия"


така че се разходихме покрай "Златния рог"


и градината на двореца Топкапъ


и пак на маса в малко и уютно ресторантче


за да хапнем искендер кебап и други вкусотии


подобаващо полети с бира и червено вино.

На следващия ден благополучно се прибрахме след 11 дни обикаляне и



много неща видяхме, сигурно и много сме пропуснали да видим, но навсякъде прекарахме много приятно с любезни домакини, хубави гозби и идеални пътища.

Едно голямо БРАВО и сърдечни благодарности че ни направи съпричастни!