Дойде време и за това дългоочаквано и планувано пътуване из съседна Турция.
Тръгнахме в неделя сутринта от София и сравнително бързо и безпроблемно стигнахме до границата с Турция на Капитан Андреево. Нямаше много коли и от нашата страна минахме за около 5 мин., но при комшиите почакахме малко защото техните митничари ровичкаха из багажа на колите пред нас. Като дойде нашия ред за проверка, митничаря ме накара да отворя багажника, погледна какво има в хладилника и докато сочеше една от чантите попита дали сме за Истанбул. Казах Анталия и той веднага затвори багажника и ни пожела приятна почивка там.
Продължихме по хубави двулентови пътища на които почти нямаше движение до Естеабат. Там почакахме половин час докато дойде ферибота, платихме 29 т.л. и след още половин час бяхме на азиатския бряг в Чанаккале.


Лесно си намерихме хотела, който предварително бяхме резервирали, настанихме се и тръгнахме да търсим къде да хапнем и да разгледаме градчето.

Това е дървения кон, който е подарен на града след приключване на снимките на филма ”Троя” с Брад Пит.

На следващата сутрин посетихме останките на древния град Троя, които не впечатляват с нищо и човек трябва да има голямо въображение за да си представи как е изглеждал някога града, но все пак трябваше да го отметнем от списъка ни за посетени забележителности.




След това продължихме за Асос (Бехрамкале). Тук през VI в.пр.Хр. е построен храмът на Атина. В момента дорийският храм е в процес на реставрация, която ще възстанови старата му роля на пазител на полуостров Бига и на залива Едремит.




На терасовидния бряг към морето са запазени останки от агора, гимназиум и театър. От северния ъгъл на акропола се вижда джамия, мост и крепост, построени през XIV в. от османския султан Мурад I.


Долу лежи идилично древно пристанище където стари складове са превърнати в хотели и ресторанти.




Смъкнахме се до там за да хапнем прясна риба и отпътувахме за Бергама, попътно минавайки през Айвалък (малко прелестно градче, разположено в едноименен залив в Егейско море, срещу гръцкия стров Лесбос, е едно от местата в света с високо съдържание на кислород във въздуха. Мястото е заобиколено от масиви с маслинови дървета, от чиито плодове се произвежда голяма част от най-добрия турски зехтин.)

В Бергама пристигнахме привечер, настанихме се в хотела и отидохме да хапнем в малко ресторантче от известните турски кебапи съчетавайки ги с хубава бира за да се подкрепим за дългите бродения които ни очакваха на следващия ден из околностите. Където се намират руините на Пергам и светилището на Асклепий. Пергам е от големите сили на древния свят, въпреки, че славата му трае относително кратко.


Впечатлен от непревземаемата му крепост, през ІІІ-ІІ в.пр.Хр., Лизимах, един от генералите на Александър Велики, решава, че това е мястото, където може да прибере плячката, натрупана от него по време на походите в Мала Азия. Когато Лизимах е убит през 281 г.пр.Хр., Филетерус, комендантът на Пергам, сам се настанява в града.

Династията основана от него, известна като Атлаиди, управлява до 133 г.пр.Хр., когато Лудият Аталус ІІІ умира и завещава цялото царство на Рим. По време на своя разцвет градът е великолепен архитектурен и артистичен център – особено при управлението на Евмекс ІІ (197-159 г.пр.Хр.).Той построява прочутата Пергамска библиотека, която съдържала 200 000 книги.

Започвайки да конкурира библиотеката в Александрия – Египет, египтяните забраняват продажбата на папирус на Пергам. Тогава Пергам си създава нов материал за писане – пергамент, направен от животинска кожа, вместо от тръстика. По-късно библиотеката на Пергам е транспортирана в Александрия от Клеопатра, където остава до VІІ в.сл.Хр., когато е унищожена от фанатичния халиф Омар, според който книгите са антиислямски.

Интересни са останките на акропола.



Тук частично е възстановен Храма на Траян. Върху терасите точно отдолу могат да се видят оскъдните останки от Храма на Атина и Олтара на Зевс. Олтарът на Зевс е открит от немски археолози и е един от най-величествените паметници на Гръцкия свят. Те изпращат всичко намерено в берлинския музей “Пергамон”, включително и фриза дълъг 400 стъпки, където е нарисувана битката на боговете с титаните.
Големият театър, изсечен в стръмния склон, западно от терасата, върху която е Храмът на Атина, може да побере 10 000 зрители.

Асклепионът – светилището на Асклепий, се състои от храм, галерия и лековит извор и се смята за първата в света здравна клиника с цялостно обслужване.




Имало и плувни басейни, които се използвали за кални и свещени водни бани. Подземен коридор води до свещеното пространство на Храма на Телесфор, където поклонниците се молят, изпаднат в транс и после описват своите сънища.

На другата сутрин тръгнахме за Памуккале – уникална природна забележителност. На върха на Памуккале се намира древния град Хераполис, като и двете са в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Благодарение на тектонични движения в падината на река Мендерес се създават множество земетресения. В следствие от тях се получават множество минерални извори. В тези извори се съдържало голямо количество варовик и така се е образувал Памуккале. Той прилича на замръзнал водопад. Изключително красиво място. Клеопатра е посещавала това място и тук се намира – „извора на Клеопатра”- казват че водата му лекува много болести и сега там има действащ басейн, който беше пълен с хора. Преди да влязат в списъка на ЮНЕСКО в Хераполис са били построявани хотели, като част от града е бил разрушен. Автомобили и мотори били карани там, хората се къпели в изворите и се разхождали с обувки като малко по малко отнемали красотата на мястото. След влизането им в защитения списък хотелите са намалени до минимум, с колите се стига до определено място, а разходки се правят само ако сте боси, за да не се замърсява мястото.




Част от Хераполис

Като приключихме с мократа разходка потеглихме за Севчук, където отседнахме в поредния „бутиков” хотел – 100 годишна гръцка къща с много приятни домакини.




Хапваме известни турски специалитети (шиш кебап, ляхмаджун, агнешки котлетчета) в малко ресторантче.


Побъбряме си със собственика, който е бил граничар на турско-българската граница и сме готови за посещението на следващия ден на Ефес.

Евала Пацо! Чудесна разходка сте си направили! Чакаме още снимки. Напиши как се представи и Трибеката (колко км изминахте общо-приблизително), макар че отговора е ясен...

Ефес е един от най-красивите антични градове в света. В него се намира първия най-голям амфитеатър в Мала Азия. През 190 г. преди новата ера Ефес е завладян от римляните и в този период става столица на Азиатската провинция на Римската Империя. За значението на този град може да се съди от посещенията на великите римляни Брут, Касии, Антоний, Цицерон. Впоследствие Ефес станал един от най-важните градове в историята на християнската религия. Свети Йоан е проповядвал тук и по всяка вероятност тук е написал Евангелието. Той е погребан тук, в църквата, носеща неговото име. Според преданията, след разпъването на Христос, Дева Мария избрала този град за свой последен пристан.

Тони, обиколката продължава . Утре тръгваме за Анталия, като по пътя ще се отбием да видим скалните гробници в Мира. Досега сме изминали ~1400 kм., но това е около 1/3 от запланувания маршрут.

Евала! Приятно изкарване!

Лек и безавариен тур ...

е вие страхотна разходка си правите,браво Паце.още снимки....

...
Тъй като до обед приключихме с разглеждането на Ефес, след обед прескочихме да се разходим из Кушадасъ. А на връщане отидахме да видим и къщата където е прекарала последните години от живота си Дева Мария на 7 км от Ефес, на върха на Bulbul планина.


По християнските канони се знае че Светата Дева Мария, след Христовото разпятие, напуска Йерусалим заедно със Светия Апостол Йоан, който я е скрил от хорските очи в Ефес. Тя е живяла в тази къща до края на живота си. Умряла е на 64 години. При посещението на дома на Дева Мария можете да си налеете светена вода и да си напишете някакво пожелание на къс хартия и да го завържете или поставите на стената на желанията.


Съвременната история за Къщата на Дева Мария е нещо наистина необичайно. Тя е "открита" още през 1812 от една германска монахиня, сестра Ан Катрин Емерих (1774-1824), която никога не е пътувала извън дома си. Сестра Емерих, прикована на легло в инвалидност, една сутрин се събужда в транс и видения. Вижда как Дева Мария и апостол Йоан пътуват от Ерусалим за Ефес. Тя описва къщата на Мария в най-големи детайли, публикувани подробно в книгата на един писател на име Клеменс Брентано, който е бил край леглото на Емерих в този момент. Емерих, описва правоъгълна каменна къща, която Свети Йоан построил за Мария. В къщата има камина, абсида и полукръгла стена наоколо. В стаята до абсидата била спалнята на Мария. Вътре в спалнята имало чучур на извор, от който течала "лечебна" вода. Германската монахиня казва също, че Дева Мария е починала на 64 години и е погребана в пещера близо до дома си. Когато скоро след това в пещерата е открит ковчег, вътре в него не са намерили нищо. Къде са мощите на Богородица, днес никой не знае? Няколко века по-късно, къщата е превърната в параклис с Аязмо.
Години след тези видения на Емерих, френският свещеник абат Julien Gouyet от Париж прочита записките на Клеменс Брентано и предприема пътуване към откритите развалини на град Ефес за да намери къщата на Девата. На 18 октомври 1881 той открива малка каменна постройка в планината Koressos с изглед към Егейско море и руините на древния град Ефес в Турция. Упорито вярвайки, че това е именно къщата, където Дева Мария изживява последните години от живота си на земята, той изпраща писма до епископите на Париж и Рим, но не получава никакъв отговор от тях.
Десет години по-късно обаче на 27 юни 1891, двама мисионери от Смирна (днешен Измир) преоткриват сградата отново, използвайки същия източник цитиран по-горе. Те с изненада намират повредена статуя на Дева Мария и порутена постройка от четири стени, без покрив, която от много години е почитана от жителите на далечно планинско село като свещено място. Хората живеещи в това село били мюсюлмани, но всяка година на 15 август идвали тук на поклонение. Те наричали това място Panaya Kapulu - "Параклис на Пресвета Майка". Те вярвали, че тук е починала Божията майка. Интересно е да се отбележи, че мюсюлманите също вярват в непорочното зачатие на Мария като майка на Исус и почитат Богородица като своя светица. Това съвпадение вече твърдо укрепва вярата, че това наистина е домът, където е живяла на старини Дева Мария.

На следващия ден тръгнахме за Анталия, като по пътя се отбихме за да разгледаме гробниците Мира. Те са уникална гледка – издълбани са в огромна скала и датират от времето на Ликийското царство, от 4-3 век. Скалните гробници Мира днес са известни с наименованието Демре (Demre) или Кале (Kale), като са разположени на 25 километра в западна посока от град Финикия (Finike).
Всички древни гробници на античния град Мира гледат направо срещу един античен театър от римско време.


През 4 век в Патара е роден Свети Николай , който става епископ на Мира и умира в нея през 345 година. Приживе Свети Николай бил известен със способността си да лекува хората от нелечими болести. Покрай скалните гробници Мира се намира и църквата, в която е служил Свети Николай, и в която са се съхранявали мощите на светеца до откарването им в град Бари.




След това продължихме за Анталия, като спряхме в една крайпътна кръчма на брега за да хапнем лаврак и раци на дървени въглища.
В Анталия започна голямото лутане докато си намерим хотела в стария град, защото още сутринта ми се скапа нещо навигацията. И след час и половина въртене из града в пиков час, дъжд и поне 10 питания за пътя на хора които освен турски не говорят друг език го намерихме.
Настанихме се и излязахме да се разходим под дъжда из стария град и да хапнем поредната разновидност на турски кебап.

Сутринта кратка разходка около хотела и тръгнахме за Кападокия, като имахме идея да спрем в Коня – Градът на танцуващите дервиши. Един от културните символи на Турция. Градът е известен и с производството на килими, черги и друг ръчно тъкан текстил. Но тъй като по обяд нямаше никакъв шанс да видим танца на дервишите, а килими и черги не ни се гледаха, минахме директно покрай него. Бързахме да стигнем по-рано до Гюреме и да си намерим пещерата (хотела) навреме, защото картата на Турция, която свалих предната вечер за оф-лайн навигацията на телефона ми не беше толкова подробна, че да го има това село и улиците му на нея. А по целия път на няколко места ни валя дъжд и температурата по високите места на Анадолското плато беше 3-4 градуса и имаше сняг около пътя. Колата беше много мърлява, но на всяка бензиностанция като спирахме да зареждаме я миеха с пароструйка безплатно, даже и „бакшиш” не искаха. С изключение на един потомствен македонец, който не отказа да вземе предложените му 2 лири.
Ето ми и пещеричката в Кападокия

Браво,колега!Чета с удоволствие!

Настанихме се, няколко снимки привечер на Гюреме


и пак на маса с вкусни анадолски специалитети полети с бира и червено вино.


Това на снимката като голям балон от тесто е лаваш.

Сутринта започнахме разходката из Кападокия, кътче в сърцето на Анадола.Скални конуси с причудливи форми, църкви, дълбани в камъка преди столетия, дълбоки долини с лунeн пейзаж и високи поля, потънали в зеленина. Мощните изригвания на два вулкана - Хасан Даг и Ерджиес в далечните геологически времена, станали причина за образуването на неповторимите скали на Кападокия. Тонове пепел, изхвърлени в небето, покрили площ от близо 20 000 кв. км и се напластили на десетки метри височина. Когато лавата застинала, природата продължила да сътворява. Ерозията отнасяла леките частици и оголвала по-твърдите пластове вкаменена пепел. Вятърът и водата ваели от шуплестата скала приказни образувания с шапки от застинала лава.
Едни от най-красивите скали в Кападокия се намират в малката долина Пашабаг (Лозето на пашата). Сред лозя и праскови се извисяват всевъзможни кули, стълбове, замъци. Това чудно природно ваятелство започва преди хилядолетия, ще продължи и след нас. Казват, че ако един скален конус е подложен на ерозия от всички страни, той просъществува едва... 500 г.



Хората по тези места забелязали, че вулканичният камък е удобен за дълбаене - можели буквално да копаят в скалата с остри сечива, подобни на кирка. Много по-удобно било да си издълбаеш къща, отколкото да я построиш. Така са създадени милиони скални жилища. Отвътре вулканичните конуси са проядени като швейцарско сирене - помещенията били разширявани, после свързвани с коридори и така образували цели лабиринти.




Издълбаните жилища запазват постоянна температура, което ги прави изключително подходящи за големите температурни разлики в Кападокия - зимата термометърът пада до под -20 градуса, а въпреки че денем през лятото може да стигне до +40 градуса, нощите са хладни като в ранна пролет. Едно такова селище - в долината Зелве - е било обитавано от цяло село само допреди 50 години. Но постоянната опасност от срутвания накарала хората да се преселят в равнината.
Като приключихме с обиколката из Зелве се подкрепихме с гюзлеме, което го правят пред теб и айрян.

Няколко снимки от Пашабаг

Сега в много села може да се види как животът продължава в тези скални жилища, някъде обитават хора, другаде ги използват като кошари или обори, зимници или плевници. Някои стари къщи буквално са вкопани в скалата и само фасадата е иззидана от камъни.


Едни от най-прочутите туристически обекти в Кападокия са т. нар. подземни селища. Открити са около 200, но пригодени за посещения са едва 12. Най-известното е в с. Деринкою (Дълбоката дупка). Тесни коридори и изсечени стълби, по които може да премине само един човек, отвеждат надолу и надолу. На места става толкова ниско, че трябва да се пълзи. Помещенията, разположени на 7-8 етажа, достигат до 52 м дълбочина. Стъписваш се, когато разбираш, че този истински подземен лабиринт е само 10% от целия подземен град - останалите части все още се проучват. В мирно време първите етажи използвали като обори и складове за зърно, маслини, грозде и други плодове - порите на силношуплестата скала осигуряват добра вентилация. Затова и досега в Кападокия се правят големи подземни складове, в които събират цитрусови плодове и картофи от цяла Турция.