От както за първи път чух за замъците на Лоара, си мечтаех един ден и да ги видя и ето че този ден дойде.
Долината на Лоара, дълга 280 км и заемаща площ 800 кв. км, от 2000 година е най-големият обект във Франция, включен в списъка на ЮНЕСКО в категорията "културни ландшафти". Средновековните крепости, кралски замъци, ренесансови резиденции, внушителни катедрали и старинни абатства са над 200. (Все пак ЮНЕСКО ограничава списъка десетократно като фиксира в списъка си 20 обекта).
По мой план трябваше да посетим от по-известните 15 замъка за около една седмица. Всички тези замъци, започвайки от Сюли сюр Лоар – най-горния по течението на реката, и стигайки до замъка на бретонските херцози в Нант, който е най-ниско по течението, са известни с различни събития от историята на Франция, а в същото време са обединени от красотата на природата в долината. Макар да са в долината на Лоара, не всички замъци са непосредствено на нейния бряг. Шамбор се извисява над река Косон, Азе льо Ридо е в обятията на Ендр, Шаверни се е скрил в долината Беврон, Шенонсо се издига над Шер, а пък замъкът Шинон е на Виен. Някои са в градска среда, други са надалеч, заобиколени от хълмове, гори и лозя. А щом като има лозя, има и винарни, а значи - и дегустатции. Някога по бреговете на Лоара имало каменоломни за добив на пясъчник. Днес някои от галериите са превърнати във винени изби, други – в ресторантчета, а трети – в къщи за гости и малки хотелчета.
Всъщност, началото съвсем не е бляскаво. След като бил разгромен в битката при Азенкур през 1415 г., тогавашният крал на Франция Карл VII, прогонен от Париж от англичаните, бил принуден да се укрие по бреговете на Лоара в Турен, където вече имало здрави крепости. Оказало се, че регионът има и други предимства - плодородни земи, пресечени от река, която служила не само за напояване, а и като главна транспортна магистрала, свързваща Средиземноморието, Бургундия, Лион и големите западни провинции. Дошъл първоначално по принуда, впоследствие кралят почнал да се отбива тук за удоволствие. По негово време започнали да наричат този регион "Градината на Франция". И това било началото на Златния век на Долината на Лоара. След сключването на мир с англичаните икономическото благоденствие заедно с развитието на изкуствата породили безпрецедентна строителна треска - аристокрация и духовници започнали да се надпреварват с внушителни градежи.
Франциск I, Карл VII, Анри IV, Леонардо да Винчи, Талейран и много други не са се излъгали, избирайки това място за свой дом.

Първия замък който посетихме е Шамбор (Chambord).



Старинното произведение на изкуството започва да се строи по вемето на Франсоа I през 1519 г. и е окончателно завършено през 1547 г.







Леонардо да Винчи е изрисувал някои от украсите в замъка. "Шамбор" има 440 стаи, 365 камини, 13 големи стълбища, конюшни.



Двойно спиралната стълба по проект на Леонардо да Винчи по която двама човека може да се изкачват заедно нагоре и да се виждат през отворите постоянно, но никога не се срещат.





Паркът около замъкът е огромен и е заобиколен от стена с дължина 38 km. "Шамбор" е построен за крал Франсоа I, който бил невероятен бохем и непрекъснато организирал пищни тържества в замъка. Синът му Анри II наследил "Шамбор", но не полагал усилия за поддръжката му и постепенно замъкът западнал. Едва през 1947 г. Франция се заема с възстановяването на историческия паметник.

Следващия е замъка Блоа (Blois), който се намира в едноименното градче. Освен, че Блоа е един от най-престижните паметници на Възраждането във Франция, той също така е отличен образец за развитието на френската архитектура от Средновековието до 17-ти век.
Първото укрепление на мястото на днешния дворец датира още от единадесети век. По това време умето на граф Тибо е основното, което се свързва с властта в района на Тибау, а неговата фамилия властва в тази част на Франция до 1230 г.





Тогава графът превръща Блоа в най-важния град в региона, като изгражда и укрепление, за да го защити. Около първият дворец е имало независимо ограждение, което следвало линията на носа, върху който е построен Блоа.





По-късно на мястото на старата крепост крал Луи XII (1498-1515) и съпругата му Ана Бретанска (1491-1514) започват изграждането на огромен и пищен ренесансов дворец. В духа на френските и готическите традиции в камъните тогава били оставени символите и инициалите на собствениците на Блоа – кралският маркер се изобразявал с цветове от лилия, а на кралицата – с петна от хермелин.



Особено атрактивна е спалнята на Катерина Медичи, починала в нея. Тя впечатлява с уникални и невероятно красиви фрески , както и с автентичната си мебелировка.

Невероятният замък Шеверни (Cheverny) е този който най-много ни впечатли с вътрешната си украса и мебелировка. Смята се, че дизайна на шатото е бил вдъхновен от Люксембургския дворец в Париж.
Замъкът няма абсолютно никакви мотиви от възрожденската архитектуа и е построен в класическия стил на Луи XIII.


Отличително за Шеверни е извънредната симетрия, която е както в самата сграда на замъка, така и в прилежащите му градини.



Основите на двореца за били положени в началото на 17 в. Целият дворец е изграден от бели каменни блокове, които се добивали в долината на Шер. Този вид строителен материал е интересен с това, че запазва постоянния си бял цвят, а освен това с течение на времето става все по-твърд и устойчив.
Първоначалният обитател на Шеверни е френския генерал-лейтенант Анри Хураулт (Henri Hurault), който бил военен командващ на Луи XIII.
Вътрешният интериор на замъка е дело на художника Жан Мониер, който така и не успява да се прочуе с картините си. За сметка на това той оставя уникални шедьоври по стените на Шеверни, които могат да се видят и до днес.


Цели тридесет и четири боядисани дървесни плочи красят стените на трапезарията с невероятни моменти от историята на героя на Сервантес - Дон Кихот.




На първия етаж е ситуирана кралската зала, която се отличава с разкошен дизайн. Декоративният панел на тавана претворява сцени от мита за Персей и Андромеда, както и някои други популярни древногръцки митове.

Продължаваме с замъка Амбоаз (Amboise), един от архитектурните шедьоври не само във Франция, но навярно и в цял свят. Намира се непосредствено до едноименния град, който е популярен туристически център.





Историческите текстове споменават за укрепление на мястото на Амбоаз още през средата на 6 в. Около началото на 12 в. дворецът функционира като внушително феодално владение на графовете на Анжу. През 1231 г. крепостта е обявена за част от кралския домен на Шарл VII. От този момент Амбоаз се превръща в кралска резиденция. В него се ражда и наследника на краля - Шарл VIII.
Той започва амбициозна реконструкция на Амбоаз . Проектът, който имал владетелят бил грандиозен, затова е трябвало стабилни финанси. За да осигури пари за построяването на двореца кралят увеличава налога върху солта.





Възхитените флорентински посланици твърдят, че Амбоаз прилича повече на дворец, отколкото на крепост. В украсата на Амбоаз първоначално превес има френският стил, по-късно обогатен с привнасянето на фламандски елементи. След завръщането на Шарл VIII от военните походи през 1495 г., в комплекса се появяват италиански декоративни елементи. Замъкът е обзаведен разкошно с най-изящни мебели, с гоблени от Фландрия, с килими и драперии от Ориента.







Градините на Амбоаз са разширени и преустроени от известния италиански градинар Пачело да Мерколиано.



Днес част от автентичната мебелировка в замъка е запазена, заедно с невероятни гоблени, които красят стените на повечето помещения.
В историята на Франция Амбоаз е специално място, посещавано от философи, хуманисти, скулптори и художници не само от Франция, но и от Фландрия и Италия. Един от прочутите гости на замъка е Леонардо да Винчи, който пристига тук през 1516 г. и остава чак до смъртта си през 1519 г.. Именно тук, в параклиса на замъка, е погребан гениалният майстор.

На същата улица, само няколко стотин метра по-нататък се намира замъка Кло Люсе. Тук с удоволствие разказват, как след смъртта на покровителя на Леонардо - Джулиано Медичи, творецът бил поканен във Франция от Франциск I. Той пристига във френския двор на преклонните за онова време 64 години. Настаняват го в замъка Кло с щедър пансион от седемстотин златни екю. Взамяна кралят иска едно – разговори с най-великия художник.





Тук Леонардо рисува, но също и преподава, предавайки познанията си в строителството на канали, урбанистиката и архитектурата.



Тук може да се видят спалнята и кабинета на художника, където скицира и завършва "Мона Лиза", парадната зала където Леонардо посрещал гостите си, кухнята, а също и залите с макетите на изобретенията му - 40 легендарни механизъма, изпълнени по оригинални рисунки на Леонардо от материали от неговото време. Всичко е първо в историята – подвижен мост, танк, автомобил, колесен кораб, летателен апарат - предшественик на самолета, хеликоптер, парашут...









В Градината на Леонардо оживяват рисунките на растения, геоложките и хидродинамичните изследвания на учения и са пресъздадени някои от инженерните му проекти.







Не пропуснах да опитам салатата " Da Vinci" в която има печено свинско шкембе(местен специалитет) и козе сирене.

чудно пътешествие, много красиви места сте видели. Завиждам благородно И чакам продължение

Един от най-елегантните замъци на Франция безспорно е Шенонсо (Chenonceau). Той остава леко встрани от Лоара, на устието, където река Шер се влива в голямата река. Този изящен и романтичен дворец е издигнат на мястото на старата мелница на река Шер, която функционирала тук доста преди първите писменни сведения за замъка през 11 век. Сегашното имение е проектирано от френския архитект от епохата на Възраждането Филибер Делорме.



През 1515 г. Томас Бойер, събирач на данъци за хазната от времето на крал Франсис I започва строежа на замъка Шенонсо . Замъкът остава незавършен до неговата смърт и в последствие е довършен от съпругата и сина му.



Шенонсо е построен направо във водите на Шер, които красиво отразяват блестящата архитектура на замъка. С другия бряг го свързва мост, а от двете страни е обиколен с ров.



Шенонсо е известен още като "женския" замък, защото в него се преплитат съдбите на няколко жени, сред които четири кралици. Първата, заела се с възстановяването на стария дворец, купен през 1512 г. от нейния съпруг - финансиста Томас Бойе, е Катрин Бойе.
През 1547 г. крал Хенри II го подарява на своята любовница Диана дьо Поатие, която превръща замъка в гнездо на любовта. Тя огражда градините с диги, за да ги предпази от преливането на реката, и построява моста, свързващ замъка с другия бряг на Шер.
"Градината на Диана дьо Поатие"



След смъртта на краля обаче съпругата му Катерина Медичи изгонила Диана и продължила да господства, като върнала Шенонсо във владенията, принадлежащи на короната.
Тя построила двуетажната галерия, използвана и за бална зала, на моста между двата бряга на Шер. В част от стаите настанила своя "хвърковат ескадрон" от млади момичета, които обучавала в изкуството на ухажването, за да съблазняват гостуващи тук високопоставени особи и да изкопчват от тях важни тайни.



Трайни следи в интериора на Шенонсо оставя пак крал Франсоа I, особено неговата спалня и дългите светли галерии, издигнати върху сводовете на моста.







Спалнята на Катерина Медичи



и нейната градина



Шенонсо се отличава от повечето дворци във Франция, защото той притежава отлично запазени кухни, които не могат да се видят на много места в автентичен вид. В месарницата може да се видят окачени по стените огромни сатъри, а хлебарницата с извадените от пещта лопати е също доста интересна. Трапезарията, която е за прислугата има опияняващ аромат, защото от тавана й висят китки сушени билки.





И избата с бъчвите.



От красотата на този дворец е черпил вдъхновение и Жан-Жак Русо за своите философски и поетични трудове.
В музея с восъчни фигури са възпроизведени сцени от миналото на замъка.



а в днешни дни някои предпочитат това място за да отбележат важни моменти от своя живот

Страхотна Тема а и евин въпрос до там отиде с трибеката или ?

Много ми се искаше да отида с Трибека-та, но бях ограничен във времето. Имах само една седмица, за която трябваше да се посетят и разгледат колкото се може повече замъци, като същевременно на всеки от тях да се отдели достатъчно време. Разстоянието само до Тур (Tours) където бяхме отседнали е 2300 км (около 24 ч. шофиране), като се минава през Венеция, Милано, Женева и въпреки че съм бил по тези места е направо кощунство да минеш през тях и да не спреш пак за поне един ден във всеки от тези градове. Така че избрах варианта самолет/кола под наем, което за мен беше и икономически най-изгоден, защото имах да ползвам безплатни самолетни билети и 25% отстъпка от рент-а-кар. Но друг път когато имам поне две седмици на разположение бих отишъл пак там с Трибека-та(или с друго Субару), защото останаха още много неща за разглеждане.

Продължаваме с замъка Анже, който е разположен на река Мейн, която тук е на осем километра от вливането си в Лоара .
Замъкът (Angers Castle), построен от крал Сен-Луи между 1228 и 1238 година, е образец на феодалната архитектура. Стените му са от тъмни шисти в легла от бял камък; получените по този начин бели хоризонтални фуги действат много ефектно.



Някогашните отбранителни ровове сега са превърнати в хубави градини.



Религиозните войни в края на 16 в. водят до големи щети и разрушения в Анже. Лошото състояние на замъка принуждава Анри III да разпореди разрушаването му през 1585. Цилиндрични кули на крепостта петоъгълна основа били разцепени, а основният покрив бил изцяло премахнат. започнаха да се разцепи и коничен покрив и горната част са демонтирани. Когато Хенри IV се възкачва на престола унищожението на двореца е спряно. От 1950 година започва и цялостната реконструкция на двореца.









Една от забележителностите в двореца е най-големият и най-старият килим в света. Тази най-стара и значителна тапицерия е с дължина 168 метра, височината - 5 метра и е с около 70 различни табла. Творението е създадено специално за Анже , по поръчка на крал Луй І, дук д`Анжу (брат на Шарл V).





Цели пет години – от 1375 до 1380, отбрани парижки тъкачки, под ръководството на кралския художник Жан дьо Бандол извезват с багрите на Сена последния и най-мистичен текст от Библията - Евангелието на Йоан. Тази творба се пази в отделна, специално климатизирана пристройка към замъка.
Металният коридор и дебелите огнеупорни стени напомнят на атомно скривалище. Тежък обков от златна панделка обримчва всяко парче. Светлината играе по гънките му и раздвижва фигурите. Усещането за динамика постепенно градира и достига апогея си при килимната сцена “Падението на Вавилон”.



Днес в този интересен замък, който е предпоследен преди вливането на Лоара в океана има възможности за уникални раходки сред цветните алеи и покритите с мъх каменни стени на великолепния парк, който е шедьовър на градинарското изкуство.

Замъкът Семур е типичният средновековен готически дворец.



С неговите сивкави островърхи кули Семур доминира над долината на Лоара в Западна Франция, в областта на Maine-et-Loire department.



От векове насам този френски район, между реките Лоара и Thouet се гордее със своите лозови масиви, от които се правят едни от най-добрите и първокачествени френски вина.



Замъкът Семур е част от едноименното френско градче. Той води своето начало от далечния 10 век, но във вида, в който е достигнал до наши дни, дворецът е конструиран от английския крал Хенри II (Henry II) в края на 12 век.. Монархът решава да построи нов замък на мястото на разрушения от битки по-рано дворец, който стои на стратегическото място при вливането на реките Лоара и Thouet.
Замъкът Семур е върнат отново на френската корона и по-специално на Луи XI (Louis XI) през 1480 година. Допреди този момент красивият средновековен дворец е повод за много битки и сражения между англичани и французи. По нататък през вековете Семур е резиденция на различни местни владетели и управници, затвор и склад за оръжия.
През 17 век в Семур са настанени военни части, а по времето на Наполеон дворецът функционира като затвор. Днес замъкът Семур е една от най-популярните и харесвани туристически атракции в Западна Франция. От 1912 година дворецът е обявен за исторически паметник на културата и за общински музей.
Тук може да се видят прекрасни автентични експонати на дърворезби и алабастър, гоблени, мебели, картини, накити, богослужебни вещи, фаянс и френски порцелан.





Не пропускайте да се качите във високата кула (tower of Guet) на Семур и да затаите дъх пред прекрасната гледка към долината на Лоара.

Не мога да чакам повече до края на пътеписа ти, Пацо. Уникални места сте посетили. Евала. Много ме радват такива хора като теб. Да видиш друга култура и начин на мислене се отразява положително на човека бил там. Пожелавам и на колегите в този форум да видят света с или без любимата марка.
Поздрави!

Кралската крепост Шинон, построена от граф дьо Блоа Тибо I, напомня за времена, когато историята на Франция и Англия се преплитали.



През 1429 година в голямата зала на кралските покои е историческата среща на Жана д’Арк с дофина и бъдещ крал Карл VII.



Крепостта наскоро е реставрирана, като според французите ремонтът е безпрецедентен за Европа и възвръща напълно блясъка на съоръжението.





Изглед от крепостната стена.





Четири пъти годишно пещерите край замъка събират особени хора. Облечени в жълти одежди и червени шапки, тук се стичат членовете на братството на Славните Раблезиански винари. Името на организацията идва от Рабле, който е роден в Шинон.

Истинска наслада за очите...

Приказният замък Юсе (Usse) се издига магнетично в южния край на голямата Шенонска гора в долината на река Лоара.



Смята се, че именно дворецът Юсе е вдъхновил Шарл Перо да напише приказката "Спящата красавица" около 1696 година. Според легендата, една сутрин, когато всички в замъка още спели, от гората излязъл странник. Обвитите в мъгла стени и високите кръгли кули, издигащи се към небето, градината, спускаща се към брега на река Ендра, безкрайното спокойствие и тишина покрай това загадъчно място, развълнували пътника и го вдъхновили да създаде една от най-романтичните и обичани приказки от деца.





Историята на съвременния дворец Юсе такъв, какъвто го виждаме днес започва през 15 в., когато семейство Бюей издига на мястото на по-ранната древна крепост нов замък. Старите постройки образували затворен квадрат с високи кръгли кули в ъглите.



В Действително островърхите кули и дълбоките бойници изглеждат днес много романтично, но ако се разходите из стаите едва ли ще почувствате топлина и уют.





На изток от замъка е построена църква, изградена изцяло в готически стил – покрита е с четири свода с фризове. Само нейната украса – портал с пиластри, медальони, скулптурни украшения по фронтона и рамките, носят характерните следи от ренесансовото влияние.





През 1659 година имението било купено от маркиз Бернен дьо Валентене. Той направил голямо разширение на замъка, прибавяйки още три пристройки към имението. Купил и гората Шомон. За своя син маркизът построил крило в класически стил и преустроил градините, които се спускали терасовидно към брега на Ендра, приток на Лоара .



Днес из залите и коридорите на двореца Юсе може да видите уникална колекция от фигури на хора, облечени в автентични средновековни одежди, които сякаш са излязли от някоя приказка.





Погледнахме и на тавана.

Ако останалите замъци са известни заради архитектурата и историята си, замъкът Виландри е прочут предимно със своите градини.



Той е последният построен замък на Лоара - ренесансов паметник с градини, разположени на три нива, прочут според съвременниците си с естетиката, хармонията и разнообразието.







Днес уникалните градини се поддържат от едва 10 души. От изграждането на замъка през 1532 г. градините често са променяни, в зависимост от духа, философията и модата на епохата, както и от вкуса на собствениците. През XVIII в. в стил а ла франсез – с водни огледала и пищна декорация. Два века по-късно му е върнат обликът а л'англез от известния – с кедрови дървета, пинии, туи, магнолии и др.











Ако сте привърженик на геометричните фигури, реда и строгите линии, градините със сигурност ще ви харесат. Къдрави зелки и тикви с всякакъв цвят и размер, чушки и други зеленчуци напомнят, че красивото е около нас.
А ето и малко от интериора на Виландри

Според преобладаващото мнение Азе льо Ридо е сред най-красивите ренесансови замъци на Франция.



Така твърди например Оноре дьо Балзак, който го нарича диамант, обрамчен от водите на Едр. Вероятно един от аргументите е, че замъкът е строен на остров в средата на реката.



Това е станало по времето на Франциск I, когато богатият финансист Жил Бартело поискал да пренесе във френската архитектура най-доброто от италианските майстори.



Тази уникална възрожденска постройка се издига на мястото, където пътят от Тур за Шинон пресича река Индр, ляв приток на Лоара .



Селището, с около 3 хил. жители, носи името на един от своите предишни сеньори - Ридел или Ридо д`Азай. Укрепеният през ранното средновековие замък е извън него. Той е между два ръкава на реката, като по средата на единия първоначално е била издигната само една стражева кула. В многовековната история на замъка има доста трагични случки. Най-злощастната става през 1418 година. Шарл VII, тогава още дофин, при преминаването си през селището, бил оскърбен от гарнизона.
Отмъщението последвало незабавно - замъкът бил атакуван, превзет и съборен. Комендантът и неговите 350 стражи били екзекутирани на място. По-късно Азай, възстановен от пепелищата, става притежание на финансиста Жил Бартело. Сегашната чаровна постройка е издигната между 1518 и 1529 година.



Замъкът, независимо от готическия си силует, е модерен и удобен за обитаване. Приспособленията за феодална защита са само за подчертаване на високия ранг на неговите собственици.







Целият замък се отличава с ненадмината елегантност, спокойна атмосфера и автентичност във всичко.

В градчето Ланже се намира и едноименният замък (Langeais Castle), който е построен за извънредно кратко време. Строителните работи заповат и приключват за четири само години. Ланже е уникален архитектурен паметник, защото тук се намират и руините на най-старата защитна кула във Франция, която се е запазила още от 10 век.



По ирония тук се преплитат две епохи - откъм града замъкът има средновековна фасада, а откъм двора - ренесансова. Причината е проста – кулата е остатък от първия замък, изграден през 994 г., а кралският замък в съседство е построен през 1465 г. Идеята на Людовик XI била да контролира десния бряг на Лоара, затова на фасадата към града, има кулички и подвижен мост, все атрибути на средновековната крепост. Вътрешната фасада е създадена по-късно и затова е по-изискана.





Замъкът е прочут най-вече с историческата сватба между Карл VIII и Ана Бретонска, който ознаменува присъединяването на херцогството към френската корона. Точно това събитие е в центъра на инсталация от восъчни фигури, която пренася посетителите в това важно за историята на Франция събитие.

Съли е поредното дворцово укрепление по поречието на река Лоара.



Замъкът е локално познат сред французите като Château de Sully-sur-Loire.



За първи път за средновековното масивно укрепление на Съли се споменава в историческите източници през 1102 година. Установено е, че мястото е фортифицирано още през гало-римско време и със сигурност преди 11 век.



Укреплението е било дом на херцог дьо Съли (duc de Sully), министърът на Анри IV (Henri IV) - Максимилиан дьо Бетюн (1560-1641 година). Неслучайно фамилия Съли внася най-големи иновации в замъка. През 17 век е разширен парка и крепостта, укрепени са градските диги на Лоара, за да бъде предпазено населението от наводнения. Замъкът Съли остава притежание на фамилията до 1962 година. Днес средновековното укрепление фигурира в списъка с историческите паметници на Френското министерство на културата.





Изключително интересни са големите и ценни колекции от гоблени, които могат да се видят в залите. Съли е впечатляващ още и с автентичната си мебелировка от 17 век, както и многото си портрети и платна.