За пътя Благоевград Русе няма какво да разказвам – познат е на всички.Преспиване в Русе у приятели ,сутринта – кафе,товарим се на Форко трима човека ,едно куче 50-55 кила и багажна кутия 520 литра на покрива, и потегляме.Пътя до Букурещ е хубав ,нов, две ленти в една посока ,ограничението е 90 км/ч ,но ние спокойно се движим с 100-120,околовръстното на Букурещ е малък кошмар – тясно,задръстено,кръстовищата които го пресичат са нерегулирани и пресичащите са с предимство което води до колони на околовръстното, как да е преминаваме го и хващаме посока север.Пътя е натоварен, но широк и хубав в средата има лента за изпреварване и спокойно се кара с 100-120,полицейски патрули има в населените места,там ограничението е 60.Аз се заблях и в едно селце видях палката.Полицаят беше много културен показа ми скоростта на радара -78 км /ч,без да се цигани и овърта ми написа фиш за приблизително 30 евро, като ми обясни че трябва да го платя на границата при излизане.Продължаваме, зареждаме газ на румънският Лукойл, цената е същата като в България,без проблеми плащам с карта Виза Електрон.Отбиваме се от главния път и хващаме посока граничния град Husi,постепенно движението намалява пътя е добър ,завоите са редки подържа се скорост 90-100 извън населените места.В населените места подобно на България асфалта е с дупки и на кръпки.
На молдовската граница нямаме проблеми,плащаме някаква еко такса в размер 2,5 евра.От границата до Кишинев пътя е хубав ,не е натоварен,не минава през села и паланки ,пътува се през хълмиста и залесена местност,скорост 90-100 макар че може и по – бързо.Зареждаме на молдовски Лукойл – цената е с около 20-30% надолу от България,пак без проблем плащаме с Визата.Минаваме през центъра на Кишинев в час пик/навигацията ни прекарва от там/ движението е много по-слабо от софийското без проблеми излизаме на пътя за Дубасари,на места асфалта е изяден срещат се и дупки.Дълги качвания и спускания.На излизане границата представлява два фургона от двете страни на пътя,като нищо може да я пропуснеш ,въпреки че има знак „Стоп”.Молдовския митничар явно е нервен и не се успокоява докато не намери начин да изкрънка 10 евро.Влизаме в непризнатата Приднестровска Молдовска Република – преди границата минаваш между руските автомачици и БТР и – сини каски.Границата им е организирана по руски образец както бяхме и ние преди 20 години.Попълваш митническа декларация,временен внос на автомобила /0,018 % от стойността му/ миграционна карта и още не помня какво ,плащаш 5 евро пътна такса и караш напред.Без да се заяждат и без коли на опашката се влиза за около 30-45 минути.Цялата държава е 25 км разбит път скорост 60-70 км/ч.За наша радост излизаме без проблеми.
Украинската граница е друга бира,всеки през които минаваш проси пари по всевъзможни начини от откровеното „давай на пиво” до „сваляй багажа”.След дълги увещания,пазарлъци и скандали най-накрая влизаме в Украйна олекнали с 20 евро.Пътя от границата до главния път Одеса – Киев е кошмарен,разбит асфалт,кръпки правени на ръка ,бабуни… скорост 40-60 км /ч.
Главния път Одеса –Киев е с по две ленти за движение в една посока,покритието е добро,спокойно може да се подържа скорост 120-130 но дебнат полицаи.Пак зареждаме газ на Лукойл,цената е с около 30-40% по –ниска отколкото в България.Започват проблеми с картата – имат терминали ,но не искат да ги използват,друга валута освен местната не желаят да вземат и зареждането се превръща в проблем.След дълги преговори успяваме да обменим 50 евро и зареждаме с тях.Пътя до Киев е натоварен,предимно камиони ,въпреки че вече пътуваме през нощта.Навигацията ни прекарва през центъра на Киев,явно имаме късмет че минаваме в 2,5 часа сутринта ,защото движение не липсва ,полицаи също .Отминаваме и Киев без проблеми.Пътя след столицата също е хубав прав,равен,широк в продължение на десетки километри няма и помен от завой,спокойно може да се подържа висока скорост, но почти във всяко селце дебне патрул така че спазваме ограниченията.Въпреки всичко успяват да ни „стрелнат” от движещ се срещу нас полицейски автомобил,разминаваме се те правят обратен завой пускат сирените и след нас… хванали са ни със 118 при ограничение 90,пазарлъка е голям накрая си стискаме ръцете на 20евро.
На руската граница няма проблеми,попълваш си всичките глупави хартийки,минаваш през всички гишета и си Ок.На фона на украинските мизерници руските митничари са класа нагоре.За да нямаме проблеми със зареждането обменяме пари в банката на границата.Първите 100 км в Русия са поносими въпреки че се редуват ремонтирани и стари участъци от пътя,на места караш по стария бетонен път.След първите 100 км следва кошмар 200 км разбит и пълен с кръпки път, подържа се скорост 70-80.С приближаването на Москва постепенно се усилва и трафика ,200 км преди Москва пътя става дву лентов с отлично покритие ,но трафика е сериозен и се движим с разрешаните 90 км/ч .Преди да излезеш на МКАД /московското околовръстно/ вече едвам пъплим.МКАД е с по шест ленти за движение в двете посоки и разрешена скорост 100,но трафика е сериозен дори и за тези размери.Никъде в Москва не попаднах на разбит асфалт,не работещ светофар и т.н. простотии,движението е отлично организирано и проектирано.Навигацията се справи перфектно на всички засукани детелини и кръстовища,и ни отвежда точно на искания адрес където ни чакат.Цената на горивата в Русия е почти наполовина на нашата и искат да плащаш преди да си заредил.На два пъти инжекциона взе да пищи все едно, че няма газ,може би качеството е по лошо и от нашето ,защото това в България никога не ми се е случвало,след превклюване газ-бензин- газ си продължихме без проблеми
Така разстоянието Русе – Москва 1850 км според навигацията е изминато за 32 часа с всичките граници,почивки и полицейски перипетии.Форко се справи перфектно навсякъде,обичам я тая кола.