Исках по-рано да напиша нещо по-съществено за Исландия, но все нямаше време. Надявам се да се получи нещо повече от "наченки на пътепис" и да задоволя любопитството на който му се ходи (колегата Yco, примерно) на едно наистина прекрасно място.

При нас решението да отидем се получи спонтанно след поне 15 години мечтаеене от моя страна и 15 минути убеждаване на моята приятелка. Десетина дни преди да заминем билетът за феробота беше закупен и ... връщане назад нямаше. Препоръчвам на който му се ходи да отиде с ферибот и да си закара собствената кола, защото наемането на нещо което е способно да се справи с условията там излиза около 200 евро на ден. Другите варианти са колело или стоп, които също не са за пренебрегване. Имаше поне още един българин на ферибота, но го разпознах чак накрая и не можах да се запозная. С моята си говорим на английски че аз не говоря нейният език, а и българинът май беше сам та нямаше как да се разпознаем докато не видях раницата на Ташев, но то беше на пристигане... Пътуването е 48 часа от Дания като се минава през островите Фарое. Има и вариант да се спре там за няколко дни.

В Исландия, първо трябва да се отбележе че карането извън пътищата е изключително забранено през лятото. Природата е изключително крехка и всяко поражение се заличава с години. От друга страна при една евентуална среща с полицията след подобно упражнение, пораженията върху вашето финансово състояне ще са драматични. Исландия е една от трите държави които нямат армия, но за сметка на това полицията си върши работата, а глобите са астрономически.
Пътуването е лесно, пътищата са добре обозначени, главно без асфалт и в някои части без мостове. Тук е мястото е да се отбележе че ако ще пресичате река, по-добре е да изчакате да се появи някой и още по-добре е първо да погледнете и/или да пробвате в какво ще се забъркате. Водата е студена (+2º), но една евентуална подводна канара на която ще кацнете ще ви се стори още по-студена. Друг вариант е да спрете и да изчакате да дойде утрото, когато след студената нощ дебита на реките е по-малък и се пресичат по-лесно. Реките главно се захранват от топенето на ледниците и за това сутрин са по-непълноводни.
Спането е позволено където си искаш стига да не си на частна земя или в природен парк/резерват. Най-лесно се намира място за спане около мостовете (където ги има), защто за да се построи мост земята се одържавява. Иначе къмпингите са евтини (4 до 7 евро плюс 2 до 4 евро за душ), хостелите са на европейски цени (около 15 евро без закуска и чаршафи). Ние спахме (като изключим една нощ) само в и около колата където ни свари нощта, а за душ си плащахме отделно.
Август е краят на лятото като в началто на месеца е денем около 12, нощем около 9, а в края на месеца денем около 9, нощем около 3.
Езикът им е труден, но ако знаете нещо скандинавско (най-добре норвежки, но ние въпреки че не говорим добре холандски, разбирахме доста), можете да разберете указанията по пътищата и менюто. Иначе мисля че и гъските говорят английски на много добро ниво.

И така, ние обиколихме острова (около 3500 км) и пресякохме няколко пъти вътрешността. Трудно е да се опише какво точно видяхме, защото е много различно от всичко което може да се види където и да е в България. Ферито ни остави в Сейдисфиордюр, на източният бряг и след един спонтанен купон у едни исландци с които случайно се запознахме, се отправихме на юг. По южното крайбрежие се намират главните туристически атракции, тоест по-голямата част от ордите туристи но и една голяма част от местата които наистина трябва да се видят. Ледници, езера с айсберги, водопади, равнини, изстинала лава, черни плажове... Лека полека се навряхме във вътрешността и стигнахме до Лангдманалаугавегур, което е един къмппинг в единият от националните паркове. Невероятно място, което дори и пълчищата туристи не могат да развалят. До там се стига трудно, от едната страна пътят е доста лош има поне 10 реки, 5 от които са дълбоки по половин метър минимум, от другата има само една река, но пътят е страшно бабунест. Заслужава си!
След десетина дни път стигнахме Рейкявик, който се слави с това че имал най-хубавият нощен живот в Европа. Може и да има, ние не го намерихме. Не ми хареса като град, защото беше прекалено изкуствен. Сякаш направен за да се хареса на туристите. Нищо автентично не видях, въпреки че кварталчетата и шарените къщи бяха страшно красиви. Намерихме един бар в/до една окупирана къща (скуат) където имаше концерти на местни банди и честно казано имам чувството че всички на този остров са изключително добри музиканти.
От Рейкявик тръгнахме на север през вътрешността на страната като минахме през Гейзер (който е дал името на всички други гейзери, но за жалост изригва само преди земетресение (40метра)), и лека полека стигнахме до мястото което ме впечатли най-много. Западните фиорди, са една незабравима комбинация от дивотия, красота, зелено, черно и бяло. Южната част е обитавана (не много...), а северната е напълно необитавана. За да се обиколят северните фиорди пеша, защото няма никакви пътища и защото е най-добре да няма, отиват към 25 дена. Ние ходихме 2 дена, спахме, върнахме се. Видяхме тюлени, всякакви непознати пернати, водопади, ледници, стъпки от арктическа лисица по пясъка. Боровинки и манатарки на корем. Нямам думи просто. Вече търся начин да се върна и да обиколя там поне за две седмици.
На връщане минахме по северният бряг, като спряхме във вторият по големина град, Акурейри (15 000 жители), който ми хареса много. Автентичен, колоритен, с барчетата с музика на живо, без прекалено много туристи. Можеш да усетиш как хората живеят там. После в Хусавик ходихме да гледаме китове. Като цяло едно прекрасно изживяване, но все пак лодката се опитва през цялото време да догони чудовищата и се клати безобразно (половината пътници бяха зелени), вълните те заливат буквално, вали ситен дъждец. Морската вода е 4º, дъжда и той толкова, а вятърът е директно донесен от Северния полюс. Голям студ и голям кеф. Изпуснахме пъфините (мисля че на български са морски папагали), които на 15 август мигрират. Остава за друг път. Минахме през една синя лагуна с термална вода, няколко вулкана, една две пустини и ... пак на кораба.


Не мога да опиша всичко, качвам няколко снимки и това е. Ако обичате природата сериозно се замислете как да стигнете до Исландия. Няма да съжалявате.

и другите снимки

Държа да отбележа че ползвам само аналогов апарат и мразя фотошоп та всичко си е истинско