Приказката започва така.....
Живял в София един програмист роден в Петрич, и така си карал едно АУДИ Б4 със 115 коня.. много добро било и си бил щастлив с него почти 8 години.
Имал си звукова система по-скъпа от колата, но това го правело само по щастлив. В Еврозоната по това време приемали поредния закон за въздуха, краставиците, цвета на рамките на очилата, максималния наклон на черния път, каските за работниците в кравеферми... и разни гадости за автомобилите разбира се.
Позамислил се програмиста и се сетил, че с тия закони след 5 години ще може да кара само кола до 15 коня работеща или на рециклирана конска тор, или на сгъстен въздух... с акциз в случай че е компресиран в природен резерват. Времето минавало и най-накрая решил че поне веднъж трябва да притежава нещо с над 200 коня... преди да са ги забранили с декрет, или да могат да се карат само извън градовете. (като пушачите извън заведенията)

Избора бил прост.... а за да си прост акъл не се искало.... АУДИ А6 3.2ФСИ или Субару Легаси 3.0 (седан). Една година гледал и чакал и пак гледал.. но предимно гледал. Един де обаче в една местност около София веднага решили проблема му кардинално. АУДИто било с 6 бона отгоре и било черно. Или другото Ауди, което пак било черно. Не обичал черно човека и тва е. Местността Горубляне била всеизвестна с изкривяването на пространството и съответно пътя изминат от Автомобил. Повечето Аудита или били преминали през Горублянската пространствено времева аномалия ... ...или ако са избегнали това не били по джоба на програмиста
(и в начален и най-вече в дългосрочен план).
И изведнъж я видял.. всъщност спомнил си, че я е виждал в паралелния свят на интернета в Швейцария.. и точно тя била тук, и била точно по джоба му и била синя и била само на 160К точно каквато била и в Швейцария ...
От тогава са заедно... всъщност се замислил за нова звукова система за синята птица, но за сега просто си сваля прозорците сутрин в гаража, изчаква стрелките да го поздравят... и слуша музика 1—6—3—2—5—4. съвсем тихо.


Здравейте на всички казвам се Мишо, това по-горе е кратка история за моето Subaru.
Тъкмо бях приключил за 8 години с усъвършенстването на предишната .. ... и пак се започва.... и това е хубаво, ама много много хубаво