Е, не мога да се стърпя!
Да се кара Форестър много яко! Като завъртиш ключа и чуеш онова доволно боботене на двигателя и усмивката се появява сама! ПОтегляш и за пореден път се радваш на лекото управление. колата като че ли сама предугажда накъде да поеме.Движиш се с трафика и се усмихваш отново на пробляскванията на колегите със Субару! Любимата музика отново звучи, а звукът от мотора гали отново ушите. На светофара потегляш с кеф усещайки "любопитните" погледи на другите шофьори. Побеждаваш хулиганите на пътя само с едно лекичко натискане на педала за газта, а мощния рев на мотора отново те кара да се усмихнеш. Стигаш до работа, упяваш да паркираш, заключваш колата и си мислиш: само няколко часа още и хайде пак ще карам Субару!

p.s. Ей това ми се въртеше из главата тази сутрин на път за работа... Интерсно, как е при вас?

просълзих се от умиление

браво, много е яко

даже ми минава през ума да направим тема за измислени (може и истински оф корсе) разкази на тема "Любимото Субару"

какво ще кажете за идеята?!?!?

Ти си човека

Еми и при мене е така, нещо като жена, която не ти омръзва ........

Аз пък миналата седмица се бях забил по едни пътчета над Панчарево... И си викам бе я да мина от тук, може да е по-кратко - тръгнах по един доста буренясал черен път дето уж вървеше в "правилната" посока... И като се почна - рекички, камъни, стръмнотийки. За момент се притесних, но ми мина бързо. Докато достигнах асфалта вече усмивката ми беше еееей такава, от кеф понастъпих и излязох на пътя с вратите напред. По завоите настигнах няколко други коли - бе тея що не карат? Модерни леки коли пък как пълзят, аз сега с тва животно дето до преди малко гази камънака ли да им показвам нормално темпо на каране... Както и да е, живи и здрави да са - пуснах си музика, отворих люка и пристигнах в офиса с усмивка.

All We'll Drive наистина.