Хода на макферсона си има значение, но и настройката на реактивната щанга на Трибека в случая не благоприятства тракцията при такива 'хендеци'. Не забравяйте, че тия демонстрации се подбират много внимателно от всеки производител и в повечето случаи се ползват обучени водачи, знаещи как да изпъкне конкретна характерисика на автомобила. Репродукцията в домашни условия, често дава съвсем други резултати.
Малко история - В зората на навлизането си на пазара Субару предлагаше дори отделна книжка - Насоки за каране на 4wd автомобил (или нещо от сорта) с главно действащо лице Субару Леоне с ръчна трансмисия, демултипликатор и ръчно включване на заден мост. С развитието на технологията си те се насочват към специфична ниша, в която търсенето е крайно ограничено. През 90-те Субару модифцира системата за масовия пазар и "супер" трансмисията на ЕА81 отпада, а на нейно място идва 5 степенна трансмисия с централен виско диф и демултипликатор. При тази трансформация Фуджи променят маркетинга в друга посока - от кола за изследване на Аутбек-а (австралийската пустош) минават на темата за безопасно шофиране при различни пътни условия. Колите са с два отворени диференциала и реално в най-добрия случай водача има на разположение по едно задвижващо колело на ос - т.е. точно с едно повече от класическите коли с предно или задно предаване. Следват модели с Н6 (SVX и XT) и 2.0 т, които поставят тракцията на изпитание и Субару започва монтирането на блокаж на заден диф, автомат с VTD и прочие. Но настройката на тази система е към постигане на тракция при висока скорост, а не rock crawling.
В съвременните си еманации (2013+) на своята визия за AWD Субару вече залага на компютърна симулация на блокаж - доста по-евтино, по податливо на настройка и приятно ненатрапчиво, но не много пригодно за тежък офроуд решение. Във фокуса на фирмата е производство на масови автомобили с повишени възможности при лоши пътни условия и тя трябва да се съобразява с доста ограничения - основно по разхода на гориво, който в наши дни е основен критерий.
В крайна сметка Субитата са доказали възможности далеч отвъд описаното от маркетинга на компанията, но сравняването им с типични офроуд автомобили е некоректно и нерядко разочарова надъхани фенове, четящи "библията" по свой си начин. Основното достойнство на инженеринга на FHI, поне за мен, е създаването на лек и надежден автомобил с независимо окачване и безкрайно проста ръчна трансмисия с интегриран междинен диференциал и демултипликатор, който използвайки симетрични полуоси и дълбоко прибрани в тунела кардан и заден диференциал позволява добро управление и тракция, както на шосе, така и в умерено тежки горски терени.