Здравейте колеги, след година отсъствие от семейството на субару, отново съм тук. Повод за това е новата ми
придобивка. Субару Легаси 1,8 DL, 1993та година.
Малко инфо за колата: Внесена през 2002-ра година от Германия, карана и ревностно поддържана до към 2016-та от вече покоен съсед. През цялото това време винаги очите са ми оставали по колата, щом сме се срещали. Пролетта случайно разбрах, че наследниците( 3 дами) искат да я продадат или да я върнат на вторични. Веднага се свързах и започнахме сделката, но поради абсурдната система на КАТ, сделката пропадна. Проблема беше, че колата макар и регистрирана и с изрядни документи е със старите талони и трябва да се регистрира в КАТ, за да може да бъде видима при нотариуса(при редовно плащан данък и заведена в общината). Тъй като единият наследник живее в САЩ, другият е на работа, така и не ни стигна времето да оправим нещата. До преди една седмица, когато хванах дамите и след 2 дни ходене по мъките, колата вече е моя. От тук на там за какво ми е и аз не знам
.
Има ръжда по веждите и калниците, но не е страшно. От долу и в коша е бетон. С оригинална музика, тасове и сервизна книжка. Как да отиде на вторични
Сърце не ми даде. Звука и е невероятен
(може би и гърнето има дупчица), двигателя работи равномерно и спокойно, а задната врата( на багажника) ако не внимаваш, може да ти избие някой зъб
много е стегната.
Ако не я продам ще и се радвам много. Близкото бъдеще ще изясни нещата. Как мислите, направил ли съм добро дело?
