Здравейте Колеги,
от известно време попивам информация от прекрасният Ви и технически компетентен форум/ клуб и вече настъпи момента в който да се регистрирам, като горд собственик на Субару Аутбек 2,5 АТ 2006 г, който макар и стар на години имах късмета да се сдобия с практически нов автомобил - на РЕАЛНИ 36000 КМ ! Колкото и забавно да звучи, първата смяна на агренажният ремък е била през 2012 г , когато колата е направила близо 7 г. ( защото до колкото ме запознаха той се сменя или на около 100-110000 км или на 7-мата год. , което настъпи първо) на около 280 км !!! .Втората близо 2019 г на около 26000 км - явно бая каране и е дръпнал собственика след 2012 . Миризмата на ново ( въпреки годините) вътре в купето е невероятна , двигателният отсек е непокътнат, все едно колата е излязла току що от завода. Двигател, работа на кутията и визуално състояние на окачването е просто перфектно .... и всичко това се получи в следствие от ангажираността и бързата намеса на Вашият колега Боби ( bat Bubi) и неговият партньор Иван. Получих изключително коректно и технически грамотно отношение и мигновена реакция, защото такава кола наистина не беше за изпускане ( независимо от цената и, която не е обект на коментар). Предполагам и съм убеден, че автомобила ще ми служи адски дълго време и ще изпитвам удоволствие на макс от нея свързано и с любимото ми хоби - риболов, както и сигурност при пътуване във всякакви условия до селската ми къща. Адски се гордея с покупката ми и съм сигурен, че "инвестицията" си е заслужавала и е оправдана . Снимков материал ще приложа явно на по-късен етап, защото в момента има някакви рестрикции. Благодаря за богатия на информация форум в който пише всичко необходимо, стига човек да има желание и да отдели необходимото време . Благодаря ти Боби, за мен беше удоволствие да ти се доверя и не съжалявам и за секунда. Всички бъдете много здрави !

Ето и снмики:

не е ли хубаво всяка кола да си има отделна тема Тази със сигурност си заслужава.

Та докъде е стигнала: дойде при мен от колегата, да се грижа за нея и да й навъртя малко километри. Колата бе наистина с мирис на ново и с маркерите по двигателя (сега са малко покрити с родна прах, но още се виждат) и с пълна история с оригиналните TUV-ове през годините и бележките за ремонтите в немско: два пъти сменяни ремъци, отделно ламда сонда и няколко масла.

Претърпя и няколко ъпгрейда, за да стане универсално возило: лифт с подложки, отпред 2, отзад 2.5, за да виждаме по-добре джигитите отпред/вляво/вдясно/отзад особено в софийското поле. Съответно къстъм биалетки или каквото там е нужно за адаптацията към лифта, ръчна изработка от Тенчо. Едни греди с кутия. Отдолу е с антикорозионна защита от чист ланолин - миришеше на овен няколко седмици, но сега е добре. Отзад има камера за задно виждане, безжична. Радиото не е пипано, свири перфектно компакт дискове с едно натискане на копче.

Номерът си е варненски, защото поражда уважение да видиш "В" по планинските пътища.

Кара се редовно, в един и същи ден ще я видите да ходи до хижи и после на магистрала.
Два пъти е теглила каравана 1.2тона до гръцко в 38 градуса, без да прегрее

Разход междуградско под 9 (до 90км/ч); на магистрала: 9.5-10. Газова среден разход 11-12/сто.

Скоро ще направи 100,000км и 20години. За рожденния й ден съм й обещал автомивка.

p.s. караваната също е благодарение на bat Bubi. Дойде с пълно кухненско оборудване включително 5 оригинални френски ножа, та всички роднини се оборудвахме с френски ножове за белене на картофи И така - колата от немски пенсионер, а караваната от австрийска медицинска сестра, жив и здрав да са бат Буби и Иван и техните семейства!