Едно село което носи много спомени на дядо ми които е роден там, за жалост селото е почти изгубено.
Пътят до там нее много но е само и единствено за високо проходима кола, не че и с друга няма да се стигне въпросът е на каква цена и задължително съобразено с времето, наи лекият дъжд може да те блокира там.
За да се стигне до там се хващяме по стария панорамен път Бургас - Варна (през Дюлинския проход)
Минаваме сало Гильовци и от там пътя става с огромни дупки и толкова тесен че 2-е коли се разминават на косъм.
На около 20-25км. от Гильовци вече сме се изкачили над 200 метра надморска височина.
Стигаме наи високата точка и едва започваме да се спускаме и дядоми казва тука тръгваме надяно, навигацията показва Офроуд маршрут
Движим се по добре отъпкан макадан, които на места е доста вдлъбнат от минаващите Джип сафарита организирани в Сл.Бряг.
Почти стигаме телевизионната кула като пътя се разделя на 2-е ние естествено хващаме ляво и офроуд маршрута изчезва от картата, сега се движим само по спомените на дядоми..... Яки камани а на местата където няма камъни водата е изколапа канали по 30-40см. дълбочина.
Тук беше наи кофти терен където наи вероятно си сцепих едната гума, но нищо серизно само външно нараняване.
Сетих се че съм без резервна гума (нали бутилката на АГУ-то е там)....
След километър, километър и половина вече виждаме..... силно казано построики.
След бързо кръгче из селото където "главната" Улица също е камъни вече сме разгледали 2-те къщи в които се живее и още 3-4 порутени. Започваме обаче да търсим къщата на дядоми, в прочим на неговия баща.
Поради липса на всякакви ориентири, всичко е сасипано разграбено и нищо нее останало, на мястото на къщите се виждат само куп камъни. Тук на едно място или увисна на 3-и колела понеже имаше яко обикаляне по нивята, но леко се позасука но Суби си излезе почти без да разбера к'во е станало.
След 30-40 мин. обикаляне намерихме куп камъни..... къщата на пра дядоми. Ясно са очертани къде точно са били границите на двора, но толкова.
За радост на живеещите там преди 3-4г. са прекарали електричество, понеже преди това е нямало, а вода все още се пие от единствения кладенец.
Природата е невероятна, вижда се морето и село в далечината можеби Бяла....
1927г. когато е роден дядоми е имало 150 къжи в които са живеели по 2-3 че и 4 семеиства. Приблизително 1500 човека в момента има 2-ма или 3-ма. Имало е училище и много заровено злато от бягащите турци. Хотара са живеели за да оцеляват, но са успявали някак си. С цената на много труд и мизерия.
Усновите на къщите бяха не повече от 20кв. височината на къщата (вратата) е била 1.60-1.70м. и е трябвало да се наведеш за да влезеш. Можеби подпокривното пространство е било малко по високо. И как са се събирали по 2-3 семеиства незнам... Дядоми е имал 8 братя и сестри (общо) бабами 6 ......
Взехме си 1 камък за спомен от къщата на бащата на дядоми и тръгнахме на обратно.
Сега започвам да качвам и малко снимки.
На картата се намира някаде тук:
Това е тясното пътче виещо се нагоре:
Ето тук слязохме от асфалта
Ето тук започна наи кофти участък около 1км.
Това е входа на селото
Тази порутена сграда е училището в което е учил дядоми.
Наи запазената афтентична сграда е тази казана за варене на ракия
Това е телевизионната кула
Ето това са останките от къщата която търсехме и си взехме един камък за спомен
Това е кладенеца от далечните години когато дядоми и предците му са пиели вода а днес малкото останали продължават да използват водата му за питеина.
В прочем на времето е имало 2-а кладенеца, но другия беше затрупан с дървета, незнам дали е пресъхнал или се срутил.....
Суби се справи велеколептно и дори в поголяма част не се налагаше да се напрягаме и изтръпваме дали ще минеме или не. Ниакде не опряхме или бутахме.
Гот би било зимата, но трябва голям ескорт от поне няколко проходими машини, ако има и лебетка би било още по добре, на входа на селото се минава през едно деренце и наобратно ако е кално или има сняг ще е приключение.
