Неделя, времето е хубаво а денят дълъг. Наближава 18 часа. С приятели решихме да отидем на бира с цаца.
Вместо да я пием на Варненския плаж, решихме да разнообразим и да отидем до Кранево. За да е още по-интересно си направихме нетрадиционен маршрут. От главния път се отклонихме към Осеново, а от там нататък до Кранево ни очакваше черен път.
Хванахме един от няколкото възможни. Не след дълго стигнахме до дере, в което течеше малка рекичка, която този път обаче се оказа по-пълноводна от обичайното.



Точно където се пресичаха пътят и реката, тя излизаше от коритото си и потичаше по самия път. Какво щастие за търсачи на офроуд изживявания



Решихме да пробваме. Тръгнахме смело, но съвсем скоро куража ни се изпари. Перспективата не изглеждаше добра, а и бяхме с две жени и 10 месечния ми син



Върнахме се и хванахме друго „черно” разклонение. Почти стигнахме Кранево и отново се сблъскахме с реката. Този път трябваше да прекосим нещо между малък вир и голяма локва. Подходихме смело и с доста висока скорост преминахме без проблем. Без да преувеличавам, от високата скорост вдиганхме такава вълна че си измихме предното стъкло. Жалко, че не снимахме си казахме всички. Решихме да обърнем и да преминем отново, разбира се за да бъде заснето.



Търсейки къде да направим обратната маневра видяхме регистрационен номер от автомобил, сложен на видно място. Доста се посмяхме. Някой си бе загубил номера и местните го бяха оставили така, че да се вижда, току виж собственика реши да мине по маршрута, по който го бе изгубил. Обърнахме и потеглихме обратно към реката. Решихме да минем с по-ниска скорост за да не глътне Субито вода. Жените слязоха да снимат.

Ей го и резултата:



Гледайки гордо записа от постижението си забелязахме, че някаква пластмаса е виснала отдолу. Но не само това: изненада!!! И ние си бяхме затрили регистрационния номер.



Явно бяхме го изгубили във вирчето. Свалихме панталони и обувки, и нагазихме да търсим.



Пуста му и кал, нищо не се вижда.



Под вещите напътствия на местния овчар започнахме подводно търсене. Колоритният чобан, гледал този филм не веднъж и дваж, го изгледа и този път с голяма доза кеф и сеирджийски подмятания по наш адрес.



Ура !!! След около 10 минути издирвателна дейност открихме загубената вещ.



Монтирахме номера (с монета, сега чак разбрах, че нямам отверка в колата), измихме се на близката чешма и продължихме.



Разбира се, двамата мъже (и половина) бяхме наказани да се возим отзад, а жените поеха управлението.



Завършихме вечерта с рибена чорба, миди, цаца и бира…. Разбира се и заредени с доста емоции и желание за нови „подвизи”.

Зарекохме се, един ден пак ще се върнем и сме твърдо решени да прекосим първото препятствие, за което този път не ни достигна кураж, а и може би тайно се бяхме уплашили от патардиятя която щяха да ни вдигнат жените, ако бяхме останали в калното дере.

* със специалното участие на Радост, Лили, Адриан, Теодор (малкия човек), моя милост и Subaru Outback H6