Искам да споделя с Вас част от тазгодишната ни отпуска с този пътепис. Идеята ми е да покажа че в България има страхотни места с дива природа, тишина, спокойствие и чист въздух. Места който трябва да се популяризират пред младите, да видят че забавленията не са само пред компютъра и в кафенето. Точно две от спътниците – студентки на 20-21г. ме провокират да споделя това. Ако не обичате планината и туристическите преходи това не е за Вас. Маршрута ни беше Перперикон-Златоград-Смолян-Ягодина-Наречен-Пловдив. Мислехме да стигнем до Цигов чарк но заради част от компанията сменихме маршрута.
Вечерта преди да тръгнем пристигнаха гостите от Кипър. На другия ден попълнихме местата с една студентка от Шумен. Резервоара до горе и в посока Перперикон. Избрахме да пресечем Стара планина по пътя Велики Преслав-преди Върбица в дясно за с. Величка и от там през Филаретово излязохме на прохода Омуртаг –Котел. Причината е че Рижкия е в ремонт, а Върбишкия е официално затворен мисля от 2008г. От там през петолъчката към Хасковска област. Първата спирка беше Тракийската гробница до с. Александрово от IV век пр. Хр. Открита от Георги Китов. Една от най големите у нас. В близост до нея през 2009г. е изграден музей на тракийското изкуство в Източни Родопи с дарение от 3 милиона долара от Япония. Има макет в музея.

По пътя следва църквата – джамия в Узунджово. Въпреки че е църква има доста останали ориенталски орнаменти.
Към Перперикон спряхме до скалните образувания гъбите покрай Бели пласт.

Около 19 часа пристигнахме на Перперикон. Преценихме времето да не е уикенда и да е вечер по хладно, че има голямо изкачване. По това време не събират такси но сергиите работят и хората на драго сърце обясняват с идеята да си купите нещо от тях. Вече има и диск ДВД за Перперикон, много добре направен. По това време крепостта я обикаля един досадник и започва да обяснява кое какво е и после си проси пари и цигари. Иначе панорамата е много добра и човек се чуди как са ги дялали тези камъни и как са строили на това място.



Вечерта се надявахме да спим на Студен кладенец. Преди две години отседнахме на едни бунгала при бати Пешо, но банята и тоалетната са външни и жените се разбунтуваха. Бунгалата са от едно време с големи стай и легла по персон и половина, хладилник в стаите. Отпред верандичка с маса и столчета, окосена тревичка, язовира беше залял оградата почти до средата. Чист студен въздух, някаква видра пляскаше покрай оградата, а на сутринта ни събудиха катерици.

Това беше преди две години а сега тръгнахме да търсим друго място в Кърджали, но оказа се че не знаем подходящия език. Бързо ни оглеждаха и или няма места или цената започваше от 60 лв за двойка.
И тук се появи „дребен” проблем с колата . Настанихме се и отидохме до денонощен магазин. Там щракнах централното от шофьорската врата, затворих и замига ключето на таблото. Добре, ама после като отключих с дистанционното, ключето си мига и като се разсвири клаксона и не спира за 30 секунди, и това в 11 часа през нощта. По едно време ни наобиколиха пийнали младежи говорещи си на турски и „разкарай я тази кола от тука бре”...абе кофти тръпка. Звънках тук там, че и на пътна помощ, ама нямали хора в Кърджали и трябвало да пратят от Хасково, ама да си платя, баси каското. Както и да е звъннах на Moskow, събудих го по никое време (за което си трябва компенсация) и ми просветна. Алармаджиите са откачили само централното от оригиналната система и са сложили други машинки във вратите към алармата, но и двете системи си действат. Е разбрах го по трудния начин. Лошото е че падна акумулатора и колата си загуби настройките за ниските обороти и газ на ръчен режим на ниска предавка. На другия ден благодарение на инструкциите на Миро от Субару Варна – простичко като за американец, колата беше настроена и към следващата дестинация – Дяволския мост около Ардино. Мислех че ще е някое малко мостче като в Копривщица, ама не – 12 метра до водата и 56 метра дълъг. Строен върху останките на стар римски мост от уста Димитър и не е мръднал (де и сегашните да са такива!). Страхотно място! Имаше лагеруващи на палатка. Има изграден навес с огромна маса и барбекю. Рибарите казаха че има всичко без пъстърва в реката.





След похапване продължихме към Златоград.