Ранно тръгване от София а по магистралата мУглааа

След тунела лека-полека нещата си идват на мястото

Маршрута минава през Пазарджик и Пещера и се насочваме към първото набелязано място за посещение

От главния път се отбива за около 3км. след това има около 30-минутно преходче, което е много приятно.



Ето я и нея

Заплатихме такса вход и момчето ми позволи да снимам при условие да е без светкавица при прилепите...куул












След то продължихме към Батак


Там снимането е забранено и заслужава да се обиколят и двата музея
Поемаме посока Доспат и минаваме покрай Беглика


Пътят Батак - Доспат е в ремонт и е останало малко за дооправяне другата част е "чук"

Еххх, Широка Поляна



И хАвтомобила разбира се

Следва яз. Дспат

През града преминаваме транзит и продължаваме към с.Ягодина


Настанихме се в една къща за гости и се разходихме малко


Вечеряхме родопски вкуснотии и се отдадохме на почивка
На следващата сутрин закусихме и се насочихме към "орлово око"
Със сравнително бързо темпо се изкачихме до горе за 50-тина минути...
Времето вече се разваляше и вятъра беше доста силен...





Малко вятър...

Не стояхме дълго заради вятъра и поехме обратно към селото...
Оправихме си багажа и тръгнахме към Ягодинската пещера



В пещерата снимането е забранено така че снимки йок
Неприятно впечатление ми направи "синята зона" около пещерата - паркиране отстрани на пътя струва 2 кинта
Поемаме към Смолян и Каньона на водопадите...
Тук се вижда площадката Орлово око

Минаваме транзит през Широка лъка защото времето напредваше

Пътят е приятен и ненатоварен


Пристигнахме в Смолян късния следобяд и нямахме много време...
Хапнахме вкусно, настанихме се и малко си починахме...
На следващата сутрин ни изненада дъждът, но не ни спря

Тръгнахме към Каньона на водопадите и след няколко километра разбит път стигнахме до багер, който разчистваше
свлачище... говорих с човека и той ми каза, че в момента няма как да стигнем до горе... Дъждът се засили и ние
решихме да го оставим за друг път
Върнахме се в Смолян, събрахме "багажа" и поехме към Асеновград
По път решихме да минем през Чудните мостове. Пътят е 16км. и е типично "Субару път"










И тук почти нямаше вятър

Следващата спирка беше Бачковския манастир



След това се насочихме към последно набелязано място от пътуването ни
(всъщност бяхме набелязали още доста места, но времето ни беше ограничено)





И така завърши пътуването ни из Великите Родопи

6+ за снимките колега.
Хубава разходка сте си спретнали.

Красива разходка.

Супер разходка

Евала разходка .

Много добро пътешествие.
Чудесни места!
Който не е ходил да си планира да ги посети.
Горещо препоръчвам, но все не ми остава време и аз да напиша някой пътепис...

Супер разходка, и ние много обичаме такива, жалко че винаги не остава време да се посетят всички места който си определяме, но така е в България има какво да се види навсякъде

Браво. Ще използвам този маршрут но на пролет

Добър маршрут и прекрасни снимки колега

С Форко ли се качихте на Орлово око?

Наистина маршрута си заслужава и го препоръчвам на всеки!
Мисля, че късната пролет ще е най-удачния сезон въпреки, че всеки сезон си има своя чар - сега бяхме сам сами!
Колега Патко, много ми се искаше да се качим с Форко, ама бай Росен ми вика:
"Няма смисъл да си трошиш колата, млади сте, разходете се."
Еми послушах го и се разходихме...
Ти качвал ли си се догоре, защото поне това което видях е че пътя непосредствено преди площадката става доста
стръмен и с големи камъни... та ми беше интересно като цяло пътят читав ли е или е ектремен
Поздрави

Там до площадката е лесната част, трудното е до билото. Като слизахме се чудех ама ние от тука ли минахме? Маршрута е супер, два пъти съм го минавал и пак ще отида, че има доста пешеходни дето не ги уважихме, от незнание или липса на време.

Аз съм се качвал, но си наехме джип от Ягодинската пещера. Когато ходихме бяхме с Мазда-та, но и с Легасито не бих опитал. Иска си много добре подготвен автомобил.
Гледката е уникална. На мен не ми достигна смелост да отида до края на площадката за разлика от дъщеря ми и жена ми.

Чак пък много подготвен автомобил,аз както и други колеги, съм се качвал дотам спокойно и то с напълно сток окачване

Ние се качвахме с Митсубиши Л200 - пикап. Отдолу имаше скари от 10 мм ламарина да пази ск. кутия, раздатка, картер.По-високо е от Форестър, а удари няколко пъти. Може би защото собственикът не го жалеше изобщо.

Именно защото не го е жалил,е имал удари.Нямах нито едно съприкосновение с камъните /ако бях имал сигурно още щях да вия от баира /,а колата беше пълна с хора,просто когато внимателно се подбира от къде да минеш почти няма проблеми..