Предполагам доста от вас са имали онова чувство на съмнение преди да си купят автомобил.

"Дали правя правилния избор...ама да не би да се "набутам"... автомобилите от тази марка не се срещат често и сигурно си има причина за това...Поддръжката сигурно ще ми изяде главата и жената и щерка ми ще трябва да ядат цял месец макарони/без сирене/ само защото се е наложило да си сменя накладките...Да бе, четох доста във форума на Субару, ама...доколко може да се вярва на написаното там..., а Импрезата е само един мит...пфф..боксер...ако е толкова хубав мотор защо всички други не правят боксер ДВГ-та..."

Онова люшкане в крайностите на еуфорията, че се сдобиваш с друг автомобил и почти маниакалната нерешителност дали пък не правиш фундаментална глупост. Веднъж ми се случи да си купя автомобил и той да се окаже огромно разочарование. Предполагам сред вас също има такива и знаят колко отвратително чувство е това.

В интерес на истината бях на малка крачка да се откажа от покупката на Субару, но си припомних думите на един мой съсед с Легаси, който поразпитах преди време за неговия автомобил. Той беше много лаконичен в отговора си. Каза ми, цитирам - "Няма такава кола просто"

И така. Оказа се, че с всеки изминат километър от търговеца до вкъщи подозренията и страховете започнаха да се топят с феноменална бързина. Не усетих кога изчезна главоболието ми и подозрителното ми състояние на тотална сетивна мобилизация за странни звуци и вибрации в новозакупения автомобил. След няколко часа каране започнах да си мисля, че този автомобил сякаш съм го имал откакто се помня.

Не е нищо особено. Легаси, произведено 2000г. 125 к.с. Но звукът на боксера, особено в празния му ход, стабилността, возенето, интерактивността на автомобила, плавното константно ускорение и още куп други неща ми помогнаха да разбера, не само че не съм сгрешил в избора си, а съм направил много добър такъв.

Редовете, които прочетох в този форум за впечатленията от Легаси сега придобиха съвсем друг смисъл. И за да не си помислите, че съм тип който е слязъл от "Москвич" и се е качил на "Субару" искам да поясня, че имам сериозни лични впечатления от автомобили в този и не само в този клас. Като се започне от Лагуни и Пасати, та се стигне до флагмана на Опел - напомпана 4х4 би турбо Инсигния /чиято автоматична трансмисия сякаш бе болна от "Синдром на Даун"/. В продължение на 6 години семейният ни автомобил беше Опел Вектра Б.

Но това над 10 годишно "Легаси" е нещо различно като усещане за мен като шофьор и в тази връзка искам да благодаря за добре структурираната и много информативна тема за новодошлите в този форум.

Пожелавам на всички вас, колеги, много безаварийни километри, да си карате машинките със здраве и нека по-често вали сняг...мамка му стара...