Хубаво сме Субару фенове, но нека виждаме по-далеко от върха на обувките. Субару Импреза или Легаси за около 2000 лв. си е рисковано начинание. Дори да се случи на технически здрава или здрава в по-голямата си част кола, остават ламарините. Идеята всъщност е, че Субару е технически сложен и скъп автомобил - то е боксерен двигател, двойно предаване, евентуално автоматици, въздушни окачвания, специфики за масла, разход и т.н. Просто има много повече неща, които могат да създадат проблеми. В същото време частите и ремонтите не са много евтини, даже на моменти са скъпи. За първи автомобил на човек с малки или никакви доходи може да скрои гаден номер.
Преди време исках да си купувам дизелови Пасатор Б5 или Алуди А4,А6 (и сега бих но смених избора на двигател и задвижване) и тогава мои познати с такива ми обясняваха, че трябват постоянно в наличност едни 1000-1500 лв. и готовност да ги набуташ ако се наложи. С моя скромен опит при Субару, спокойно мога да кажа, че си трябва постоянна наличност на поне 700-800 лв., за да нямаш паметник на 4 колела. Досега ми отидоха поне три пъти по толкова за непредвидени разходи - то не беше маншони, кабели, свещи, акумулатор, масло на скорости и диференциал, дискове, накладки, накладки на ръчната, вискомуфа, диагностики и т.н. Сега имам изтекъл заден амортисьор и щото карам едно 5к км така, май разбих и тампона, отделно имам омаслен тампон на единия преден носач и са заминали биелетите. Ако не бяха другите неща, вече щях да съм си оправил окачването, а не да изтръпвам по напречни неравности и при спиране, щото се люлея на ляво на дясно. Само правя уточнение, че колата ми не е нов внос, карана и що годе поддържана беше, доста пари е набил и предишния собственик. Също така за една бройка да се примиря, че ще се отваря мотора - имах бълбукане в казанчето и колата не изключваше перките. След смяна на водна помпа, пиньони на разпределителните валове, ангренажен ремък, термостат, термодатчик, няколко източвания и сума ти антифриз оправих режима на охлаждане, а бълбукането се оказа запушен воден маркуч към турбото със завираща вода в него и постоянно гълтащ въздух изпарител, щото беше най-високата точка в цялата система. Отделно ядове с ГИ, щото и там беше мижи да те лажим. Не съм имал ядове с кутията, та чак почвам да се притеснявам от време на време.
В това отношение Хондата е доказано по-проста, здрава и евтина. Мой колега има ЦРВ от 1998 год. с обикновена газ и специално тази Хонда определено е дърво във всяко отношение сравнено със Форестъра, обаче я взе регистрирана и газифицирана и за година и половина е дал под 1000 лв. в това число две нови зимни гуми. Аз за 8 месеца, след смяната на амовете, ще мина 6000 лв., почти двойно на цената, за която я купих. И доста глезотии съм накупил, но не са повече от 1500 лв. сумарно, та пак сумата остава доволна. Да речем, че съм случил на кофти бройка, но също съм сигурен, че доста хора от форума могат да изреват за подобни суми.
Ако сравняваме Хонда Акорд от 93-97 год. 1.8/2.0 и някоя Импреза 1.8/2.0 не съм съгласен, че Субару-то е по-сигурно и комфортно, точно тези Ходни са брутално дълги, стабилни и масивни, пасивната сигурност също им е на ниво. Наскоро карах една такава 1.8 и като впечатление остава, че двигателя е доста добър и достатъчен, стои много мазно на пътя и се управлява по-директно от Форестъра. Сивика също е много кола за малко пари, въобще не е за подценяване.

Дано не съм погрешно разбран - бих и ще си карам с удоволствие Форко, не само защото е "вечно мой" - създава усещания за възможности, сигурност, специфичност и ексцентричност, което остава докато се кара. Въпреки това нека виждаме какво става и наоколо, не пречи и няма да навреди.

Поздрави!

askeless, всичко това е така и не е така ...
Аз лично деля водачите и респективно автомобилните собственици на две категории/крайности:

1. Манияк тип "Защо духалките ми не са идеално подредени???", "Който си е играл с климатроника да му изсъхнат ... квото там може да му изсъхне!!!!", "Като запаля ДВГ защо имам едно такова подозрително притреперване във волана след като загрее?!?", "Защо в скоростния интервал 120-130км/ч нещо ми притриса волана?", "Преди 5 дни чух едно подозрително чукане отзад вляво и от тогава се въртя в леглото докато заспивам!", "На предна дясна врата ми е издран лака под дръжката и като отключвам колата се старая да не гледам там!!!", "Това масло щом не е пълна синтетика си го завр*ете там дето слънце не огрява" и т.н. - всички шофьори, които по един или друг начин макар и малко се определеят като този тип собственици винаги ще намират къде да "наливат" и всеки автомобил "втора ръка" в края се оказва с добавена стойност Х2 и повече от първоначално платените пари.

2. Непукист тип "Абе ще я карам докато изпрегне и със спестените от обслужване пари ще взема друга", "Я, нещо подскачам при 50км/ч, сигурно е от различните гуми", "Хахахаха, тия отзад сигурно няма да могат да дишат още едно известно време заради тоя ТЕЦ, дето го карам", "Я, не знаех, че в това казанче може да бълбука толкова яко тая .... странна вода", "Тая година ще станат 3 години откакто взех дръгела, ще го поглезя като му изпера въздушния филтър, че му е ред и му се полага", "Хм, дали не е по-добре въздушния филтър да изчака още 1 година и да видя дали за тия 3 години не е време вече за доливане на масло" и т.н. - този тип хорица карат, карат, карат, карат и продължават да карат с ясното съзнание, че пари за автомобил се дават само веднъж, при покупката му и нищо друго не е в състояние да ги извади от паралелната вселена.

Та в тоя ред на мисли всеки един собственик на автомобил от втория тип ще кара всичко, което е на 4 колела без да отдава каквото и да е значение на тая непозната дума "обслужване", без да се втелясва излишно от факта, че нещо тропа от 1 година или пък че автомобила му сам завива, както и ще има за закон, че всички пари за един автомобил освен тези за покупката и горивото са недопустим и излишен разход.
Обикновено начинаещите шофьори без финансови възможности клонят повече към втория тип, съответно това и е една идеална възможност да се сблъскат с неволите на всички останали собственици, а дали и как ще реагират е строго индивидуално, за това си мисля, че каквато и марка да избере начинаещ колега-шофьор е важно как ще подходи при първия зор и да, ако целта е да вземе автомобил, който да ползва САМО за изграждане и усъвършенстване на шофьорските си умения за 1-2 години е почти без значение. Използвах "почти" защото все пак разликата между МТ и АТ е определяща за по-нататъшното му развитие като шофьор.
Ако обаче бъдещия Макинен вече е *облъчен от познати/приятели/роднини и знае, че да си непукист е толкова лошо, колкото не би искал с някой такъв да се сблъска на пътя, то тогава ще трябва да прецени добре финанси, да подходи с родителското тяло и/или съседа Данчо (механик в кварталния сервиз), да намери "нещо" със известна история и знайни повечето болежки (асконата на дядото от 5-тия етаж) и да скочи с двата крака.
Единствения коментар към начинаещия шофьор - каквото и да избереш (дай Боже евтино Скуби да намериш ), задължително с ръчна трансмисия да бъде войнишкото канче, защото това изгражда характера


*облъчен - вече има заложени знания и пристрастия от обкръжението му за марка/модел автомобил, има идея за понятието "периодично обслужване" и вече подозира, че автомобила не е каруца/лагерница