Здравейте.Реших да споделя своето решение на проблема с увисналата задница на форестър 2.При закопуването на колата задницата беше с 1 сантиметър по-ниска от предницата,направих си метални фланци с дистанционна втулка от тръба ф-108(най подходящия размер)по модела показван на много места.След една година задните амове съвсем се предадоха и с подложки от 30мм растоянието от центъра на главината до калника беше 430мм.Реших да се заема с проблема по сериозно .Закупих си пружини КАЯБА за нормални амортисьори ,кат.номер е RC 6431-цената при МИМО13 е около 80лв бр.За тези ,които незнаят самонапомпващите се амортисьори на ТОКИКО са напълно разглобяеми,освен самият компенсиращ цилиндър отстрани.Системата им е много интересна с още едно буталце ф8 ,което влиза в самият стержен на амортисьора(той е кух) и със система от клапанчета работи като своеобразна помпа само, когато колата се натовари при всеки ход надолу.Моята работа беше да почистя всички детайли, преработих компенсиращия цилиндър, като му сложих винтил, за да може да се помпи(той представлява цилиндър с бутало,което разделя маслото от газта).Амортисьора събира 400мл масло,от тях 50 в комп.цил.,а 350 в работния цилиндър.Реших да сложа малко по-плътно масло с оглед на километрите МОТУЛ форк оил W20.След зглобяване и преди да монтирам комп.цил.напомпих амортисьора през отвора,който ги свързва и след монтажа се напомпва и самия комп.цил. Резултат :1-растояние от глав.до калника 470мм(с 30мм подложни фланци),2- работещи идеално самонивалиращи амортисьори ,3-стегната и стабилна задница в завоите.Съжалявам ,ако не съм писал на правилното място, но реших че може някой да се заинтересува от по достъпен и работищ вариант.А относно личното време и труд ,когато е за любимия автомобил това е удоволствие.Поздрави на всички и ще се видим на Узана.

Здравейте колеги.След доста обаждания за въпросните амортисьори реших да разглобя един и да пусна малко снимки с обяснение какво съм направил.Скоро видях колега от Добрич мисля ,да пита дали някой проявява интерес за старите му амове,от които единия е изпуснал съвсем и след като му обясних за своята идея се съгласи и ми ги прати за символична цена.Ето и какво се случи с тях.
1.След измиване развивам капачката с тръбен ключ,защото нямам толкова голям гаячен.При самото развиване може да изпусне и

звестно количесто газ от специалните прорези на резбата.
2.Разглобявам останалите части от работния цилиндърЗа изваждането на последния елемент се изисква надуване с компресор през щуцера на компенсиращия цилиндър,като за безопасност трябва да се обърне надолу и да се подложи нещо меко,понеже изхвърча като куршум.
3.След това пристъпвам към изваждането на компенсиращия цилиндър.Почти винаге се къса болта,който го държи отдолу и затова се налага да се разпробива.Цилиндърът се отделя с помоща на голяма отверка и леко разклащане.
4.Основната работа е по този цилиндър.Буталото,което се намира в него,заради вътрешното налягане се намира в долния край.Отбелязвам с шублера местата, където ще режа.Заради винтила се налага да се скъси с 10мм.

5.Изваждам буталото,отрязвам 6мм.ровата резба отдъно и разпробивам капачката с 8мм.
Използвам винтили от този тип като вместо конусната гумичка слагам О-пръстен 8х2мм.
Почиствам всички детаили,вкарвам буталото леко смазано с масло и го избутвам до дъното.Хващам винтила с няколко витки само ,за да не повредя О-пръстена при заварянето и му изваждам игличката също.Напасвам двете части плътно,за да не влизат пръски вътре и започвам да заварявам,като го правя на интервали с последващо охлаждане.
След завършване на заварката затягам винтила,слагам му игличката и го надувам за проверка.
6.Следващата операция е сглобяването.Почиствам добре щуцера между двата цилиндъра и му слагам нов О-пръстен 5х2мм.Всички детайли се почистват до блясък.Първо се слага цилиндъра в дъното,като се внимава за малкия О-пръстен,който се намира вътре в него.Под самия О-пръстен има малка шайбичка от тефлон подобно на големия отвън.След като се сложат напомпващия елемент(трябва да се усети щракване като влиза в О-пръстенчето в дъното)и вътрешния цилиндър може да се налее маслото.
Общото количество масло, което слагам е 400мл(събирал съм от работещ амортисьор за мярка)като 70-80мл слагам в компенсиращият цилиндър със спринцовка ,като при извадена игла от винтила налягането избутва буталото нагоре.Останалата част я наливам в работния цилиндър.Слагам стержена с металния елемент,който го фиксира.Преди да сложа капачката скъсявам пружинката на семеринга с 2-3 мм и я стягам.
7.Надуването с въздух(по-добре с азот)става през щуцера на компенсиращия цилиндър .Аз го надувам с 8-9 бара .Трябва да се има в предвит,че клапана на напомпващият елемент пропуска по-малко в обратна посока и за това има няколко секунди да се сложи компенсиращия цилиндър на мястото му преди да протече масло.След окончателното сглобяване се напомпва и от винтила до желаната твърдост на амортисьора.Аз използвам ръчна помпа за велосипеди.

Много добре се е получило.Поздравления за усилията ,които полагаш.Ще чакаме развитието на автомобила.