upload images for free

Да поизтупам малко праха от тази тема.
След като си продадох Аутбека, започнах да се оглеждам за нов автомобил, който да замени вярното Суби.

Концепцията - повдигнато AWD комби с перформънс не по-зле от H6, не повече от 4-5 годишно, пробег до 70-80 000км, екстри, които да не отстъпват на тези, които имах в Аутбека (панорама, печка, теглич, кожен салон, сравнително голям багажник), внос от Германия от оторизиран за марката дилър и като бонус - гаранция.
Имах и още едно много субективно изискване - исках кола/марка, която да носи едно особено приключенско чувство, да има дух… Като собственици на Субару - ще разберете.

Бюджет - 30-35 000 евро.

Това, което отговаряше на идеите ми и което ми беше харесало още като излезе беше Volvo V60 Cross Country. Със сигурност имаше и доста по-рационален избор (VW Alltrack, Skoda Scout и тн.), но не всичко е математика в тоя живот. Иначе много ми харесва и последното поколение Аутбек (макар и вече доста да бяга от концепцията за вдигнато комби), но не мога да се примиря с 2.5 атмосферката, а турбо версията щеше да ми натежи доста като разход. Отделно имах ограничения в габаритите (особености на новото софийско строителство), а Аутбек-а дооста порасна в последните поколения.

Та така, де. Започнахме да търсим и в крайна сметка се спрях на ‘20 V60 Cross Country D4 от оторизиран дилър на Волво и Бентли в Берлин. 75 000км, един собственик, с екстрите, които исках и ми трябваха.

Сега 5-6000 км по-късно искам да споделя впечатления и да направя кратко сравнение между Волвото и Субаруто.

Двигател - За версията Cross Country 2018-2021, Volvo предлагат два двигателя (всъщност една платформа) - четирицилиндров дизел D4 190hp/400nm и четирицилиндров турбо бензин T5 250hp/350nm. Доста тъпо решение, защото имат интересни идеи при другите им модели. Аз взех дизела, макар и да се оглеждах за бензин, но просто много рядко излизаха обяви за тях. Като вървене е ок, по книжка 0-100 е 3 десети по-бавен от Аутбека. За мен плюсът е - торкът в ниските. Иначе не бих го сравнявал с 3.0 шестцилиндров боксер, просто го няма гъделът. Не че H6 е някакво чудо във вървенето, но все пак.

Скоростна кутия - Добрата стара 5EAT срещу 8-степенен автомат. Volvo залагат на 8 степенен Aisin във всичките си модели. За момента съм много впечатлен колко мазно и леко се случват нещата. Кутията е настроена за комфортно шофиране, което може и да не допадне на по-спортните натури, на мен ми допада. Големите липсващи са перата на волата - при Аутбека ми бяха много полезни при спускане по планински пътища с много завои и наклон. И голямата издънка на Волво - режимите на шофиране. Японците го бяха измислили със SI-Drive - супер лесно превключваш различните режими от копчето до скоростния лост и вълшебния бутон на волана, ако ти трябва цялата мощ. При Волвото - пък копче, пък цъкане по таблета…. тъпотии.

Перформънс - Волвото е типичното семейно комби с повишен просвет (21см), проектирано към удоволствие и комфорт. Има достатъчно мощност за нормално каране, но е далеч от спортен автомобил (както и Аутбека, между другото). Като поведение на пътя - усеща се стабилно и тежко и предразполага към спокойно и културно каране. В сравнение със Субаруто - ами усеща се по-скоро като кола на предно. Няколко пъти карам отсечката Пловдив-Чепеларе, Субито по завоите го усещаш като едно цяло блокче, като паве залепнало на пътя, при Волвото се усеща повече предното. Не съм тествал все още в зимни условия, надявам се, че все пак няма да ме подведе (макар че в момента е обуто с всесезонни Continental и съм малко скептичен към тях)

Интериор - тук шведите са се постарали. Определено се усеща премиум стил, а аз лично съм адски фен на минималистичния скандинавски дизайн. Използвани са качествени материали и комфортът е на ниво. Огромно място на втория ред седалки (особено в сравнение с B13).

Инфотейнмънт - като цяло е добре, сравнително изчистена и лесна за ползване. Тъпо решение с липсата на физически бутони за елементарни функции, но те всички бяха залитнали на там, добре, че почнаха да се осъзнават. Това, което дразни е, че при Андроид Ауто не ползваш целия екран, а само половината, има афтър маркет решение, но и се свиква. Добър плюс е апп-а, с който можеш да си пускаш печката от разстояние, палиш, отключваш/заключваш и тн.

Багажник - приличен багажник. В сравнение със Субаруто е доста по-голям. Но го сравнявах с VW Passat Alltrack от 2018, на пасатора е 100+ литра по-голям, но пък мястото за пасажерите е доста по-малко. Та няма пълно щастие. За момента ни стига, вариант ще е кутия отгоре.

В заключение смятам, че Volvo V60 Cross Country е достоен представител на все по-бутиковата ниша на повдигнатите AWD комбита и се надявам да ми служи вярно, точно както правеше и Аутбека. Надявам се да ви е било интересно и полезно.

Поздрави,
Тодор

Чудесно и обстойно написано мнение
И аз доста време избирах с какво да сменя турбо Форестъра, обаче моите критерии бяха съвършено различни. Исках голям и проходим СУВ, който задължително да е с въздушно окачване. Тези изисквания не са продиктувани от някакъв комплекс, а от реалността по пътищата ни. Основото при мен беше сигурност и комфорт. Та в полезрението ми попаднаха BMW X5 (F15), GLE (W166) и VW Touareg 7P (NF), под 200 000 км, от Германия, до 8 години.
Бюджетът ми първоначално беше 30-на хиляди евро (в интерес на истина бях се загледал в по-нови комбита, но поради горните причини реших да е висок клас СУВ, колкото и да е в стил Бай Ганьо)
Та сметнах, че за нашите пътища с дупки и кърпежи, въздушното окачване е най-подходящо. Тежките пък СУВ дават малко повече гаранция, че поредния надрусан идиот няма да ни изпотрепе ако се вреже в нас.
След четене, чудене, возене и тестване, взех решение, че ще е Туарега. Няколко неща наклониха обаче особено везните - БМВ-то е най-красиво и мощно, но няма регулиране на нивото при въздушното му окачване и няма бавни скорости и блокажи на диференциалите. Мерцедесът и той няма бавни скорости и блокажи, пък идваше най-висок и се оказа, че заедно с БМВ-то не могат да влязат в гаража ми, защото напречната греда на вратата е едва 176 см
И като капак, само Туарега се прави в Европа, по-точно в Братислава. Исках обаче такъв с офроуд пакет, който е с бавни скорости, блокажи на средния и задни диференциал и регулиране на въздушното окачване от 190 мм до 300 мм. За съжаление нямат читав бензин, а само маслояди, а 4.2 дизела не го предлагат с офроуд пакет, не знам защо.
Та взех Туарег от Хамбург, 3.0 дизел с 262 к.с., на реални 195 000 км (два пъти е проверяван - VW в Хамбург и после тук в Порше юг), с почти най-висок клас оборудване - биксенонови завиващи фарове, които на дълги хвърлят сянка около отсрещните коли, R-line интериор, 360-градусови камери, ел. надуваеми и отопляеми седалки от кожа и алкантара с памет, печка, 4-зонов климатроник, отопляеми регулируеми задни седалки, таван от алкантара, ел. багажник и ел. прибиращ се теглич, 21 инчови с летни гуми и 19 инчови със зимни гуми и т.н. (единствено няма дистроник)
И до тук с лиричните отклонения, защото Форестър и Туарег нямат абсолютно нищо общо и калкулацията за поддръжка на такъв клас автомобили е коренно различна. За това в крайна сметка взех автомобил от края на 2015 г. за по-малко пари, защото останалите отиват за поддръжка. Само да вметна някои неща, които за 6 месеца и 7000 км, съм правил - 2000 лева за дискове и накладки АТЕ (плюс спирачна течност и труд), 1700 лева 19-ки зимни гуми Бриджстоун, 2500 лева акумулатор, масла за мотор, скоростна кутия, раздатка и диференциали (заедно с филтрите), 500 лева ремонт на климатроник (пътищата за задните 2 зони бяха проблемни), 400 лева дифтунги и т.н. Това аз много добре си го бях сметнал и знам, че сега за вериги ще дам още 5-6000 лева за смяната им. И като ударя чертата пак няма да мина 25 000 евро, а колата е просто уникална.
Автомобилът е с 8-степенен автомат, също на Айсин, но е този, който издържа на 800 Nm. Превключването е изключително неусетно и мазно.
Разходът в София варира от 12 до 20/100, на магистрала с 140 км/ч е около 8, а в идеални условия съм стигал и 6/100. За 2,5 тона слон, няма какво да се желае повече като разход.
Пътното поведение е като за истински джип и е като залепена за пътя, но динамиката е задоволителна и не може да се мери със старата ми оса Форко
Возията и цялостното усещане в колата обаче е нещото, което прави тази машина страхотна за мен.
Да, сравнението може да е неуместно между двата автмобила, но за мен това беше алтернативата и когато човек си направи добре сметката, съвсем спокойно може да притежава такива съвършено различни автомобили, като ги харесва едновременно