Здравейте, колеги!От седмица съм собственик на Subaru Impreza 2.0 комби и от вълнение или поради това, че не слизам от нея
, пиша със закъснение.Колата е изключителна, просто нямам думи, но вие това много добре го знаете, все пак става дума за Subaru
.
Та историята ми е следната:
Имах Honda Civic, но я подарих на приятел, тъй като започна да се брактисва често, а на мен не ми се занимаваше вече.След това 2 години правоуправлявах Mercedes 200D`79 (3 дена е по-малък от мен)
, класика в жанра, няма такава возия, за да се стигне до повратния момент.Тази зима заминаваме с жена ми и още 2 нейни приятелки на Семково.До горе, никакъв проблем.Точно виждаме хотела и Мерцедеса каза:"Е тези 3 завоя до горе, няма да ги кача".Започна се едно бутане (а той изобщо не тежи), едни засилки, едно чудо, но уви.Наши приятели вече бяха се настанили и аз им звъня за помощ.Пристигат те след 5 минути с Legacy 2.5`01.Като ме закачи, ме изкара до горе без да давам газ и той при това беше с летни гуми.От тук нататък няма да ви казвам как съм се убедил, че Subaru e моята кола
.Като се започна едно ровене в нета и се стигна до този форум от който изчетох всичко с цената на няколко безсънни нощи
....И така до заветния момент в който шефа ми ми каза, че ще ми купува кола и да си я избера.Много перипетии имаше, особено във Враца, където един "продавач" ми предлагаше една Impreza, която беше набутана в гараж на който му падаше мазилката върху колата и не си беше направил елементарното усилие да и налее поне малко бензин, докато я икарам от гаража и той свърши.Мой приятел, който разбира повече от мен от Subaru, и през цялото време беше с мен, най-накрая не издържа и ми продаде своето.Накратко това е цялата история.
P.S.Не преставам да си намирам поводи да изляза от къщи или от работа за да я покарам
Поздрави!
