Айде и аз да пусна някоя снимка. Най-после ми се отвори път към места където Субару-то се чувства най-добре
Това беше на един добре изчистен път в смолянско. Малко по-късно хванах грешна отбивка и влязох 10тина км. по един неизчистен път и докато не легнах по корем не се отказах. Там обаче премеждието започна. Копане, бутане и така... 3-4 км на задна в един тунел от сняг където могат да се отворят вратите само от едната страна на колата... Яко преживяване. По едно време зад мен идва един с едно Паджеро. Казах му, че не може да се мине напред и тръгнахме и двамата на зад още около километър. На едно малко по-широко място решихме да обръщаме и тоя се окопа яко. Извадих въжето и го дръпнах от пряспата
Човека с триста зора обърна и поомачка снега. След него и аз обърнах и се върнахме без проблем.
В един момент се опитах да сложа вериги, но Субаруто не ги иска
Плюе ги и ги хвърля. Направо имах чувството че се обиди задето го подценявам така...
Ето 1-2 снимки от лесното :
