Разходка по маршрута на WRC България със Субару - ден 2.
Денят беше прекрасен за разходка. Птичките пееха,тревата бше синя, какво да ви кажа - прекрасен юлски ден.
Още от преди това имахме уговорка с приятели да посетим Световния рали шампионат и да се насладим отблизо на коли и известни личности каращи ги. Та станахме раничко сравнително, към 9, и се подготвихме да ходим натам след като се уверихме, че разполагаме с винетен стикер и достатъчно гориво, защото колата гълта като смок. Аз карам Субару Форестър 2.5 ХТ, мисля че в този форум няма нужда да обяснявам за възможностите на тази кола, включително и за възможностите и да гълта бензин. Другите хора бяха със Сеат Леон Купра - по-лека и с малко повече коне, ако не ме лъже паметта. Пътуването беше доста приятно, магистрала - най-лява лента, мерцедеси, аудита отбиват встрани, знаете как е когато човек отива към рали. Когато стигнахме отбивката от магистралата към същинското рали, спряхме да изчакаме Сеата и се насладихме на чудесната Българска природа и захвърлените боклуци в тревата около шосето. Докато чакахме се появиха още познати и стана още по-весело. След спирката обаче се появиха неразбирателства относно маршрута и отсечките които искахме да посетим. Аз твърдо бях решил, че ще следвам джипиес-а до определени координати, на които ме чакаха приятели на палатка със скара бира и др.
Стана така, че се разделихме, аз карах по джипиес-а, другите си караха по главния път. Представете си учудването ни, когато изведнъж около нас на шосето се появиха лентите, които очертават трасето за ралито. Шок и потрес. Явно джипиес-а беше подбрал много интересен маршрут. Вярно, че на Субару мястото му е там - на рали отсечката, ама все пак е Форестър не върви да се включваме в ралито. Покарахме малко решихме да отбием по някакъв черен път. Ето едно от предимствата на Форестъра, караш си с 240 по магистрала, след това скачаш на черния път и отново си си у дома. Отказахме се след 10 километра криволичене в някаква гора... Таа се върнахме на главния път. Представете си отново шока, излизаш на главния път и те засича Себастиян Льоб... Много нахално от негова страна. А ние тук в България винаги спазваме Закона за движение по пътищата, винаги даваме предимство не засичаме. Невъзпитани чужденци. След като минаха още двама трима от състезателите, реших и аз барабар Петко с мъжете да тръгна. С риск да излезе, че се хваля не изоставах много от състезателите. Движението не беше спряно, имаше си всякакви коли по пътя. Личеше си неопитността на професионалните състезатели по български пътища. Никой не може да те подготви психически за летяща G класа в насрещното движение на завой или излизането на лада от път без предимство директно на залетял се с 200 автомобилен състезател.
Нататък нямаше кой знае какви неща освен ралито, хеликоптера който кацна на 10 метра от нас, полицията която беше отбила движението и се наложи да минаваме през поля и паланки и такива глупости. Обядвахме късно, късно за 5 лв., петима души барабар с безалкохолните в някакво село, на което за съжаление не помня името и се прибрахме по живо по здраво в София по залез слънце.
, не беше лесно.
