Става дума за вътрешни размери в багажника. Ако е фабрично 6+1 пространството никой не го гледа, но... ако трябва да се променя броя на местата си има строги правила, които следва да се спазват. Когато има минимални изисквания за размери, които даден модел не покрива не остава никакъв шанс колата да бъде призната за такава, която може да се прехомологизира. Което пък спъва всичко след това.

6+1 вървяха до декември 2006г. и тогава минаваха относително лесно подобни еквилибристики. Затова стария модел на Фори и ОБК си минаваха по тая линия.

После навлезе модата на регистрация а леки автомобили като 1+1 товарни, но риска да возиш хора на задната седалка без да имат застраховка е много по-тежък за носене от дежурния рушвет за катаджиите, дето при всяко минаване ще те друсат по 20-50лв.

На тоя етап в играта се включиха и производителите - първо Хюндай и КИА, след тях почти всички производители на масови автомобили. При определени условия един лек автомобил може да се регистрира като товарен със т.нар. сертификат N1 ( 3+1 места - издаван от производителя). Най-общо казано за да се случи това има изисквания въпросният модел да има товароносимост по-голяма от общото максимално тегло на пътниците в него.

Добре, обаче държавата не обича да е прецакана и това кранче май го секнаха преди 2-3 месеца с новия ЗДДС. Ако не се лъжа и прехомологация 6+1 вече не върви.

На финала - от 6-7 години вносителите на нови автомобили се борят да бъде признато поне частично ДДС на всички фирмени автомобили, както е във всички други страни в ЕС. НА 2 пъти закона мина на първо четене... и дотам. Не се очаква промяна в обозримо бъдеще. Най-вероятно е въпрос на лобизъм.

P.S. Така е, когато всички други произвеждат или автомобили и голяма част от техните агрегати, а на нас ни се препоръчва да... садим компири...

Случката с ДДС през последните 7-8 години всъщност е едно постоянно надлъгване межу вносители и държава.
По средата стои купувача, който се чуди каква кола да си вземе и в повечето случаи си взима не такава каквато иска и му трябва, а такава на която се връща ДДС-то. Това съгласете все пак е леко глупаво. Не много рядко, даже се купува накрая сравнително скъп автомобил, главно заради психологическия елемент, че си на далавера, защото е без ДДС.Примерно джип.
В началото без ДДС минаваха повечето Сув-чета, големите такива, много комбита и т.н. Регистрираха се и Ламборджинита като 1+1 (то си е така де ) и им се връщаше ДДС-то.
Сега позатегнаха нещата, но още има врътки. Примерно ВАГ групата си издействаха N1 и сега Тигуани, Пасати, Кю5-ци и какво ли още не са без ДДС. Опцията 1+1 за нормален автомобил не искам да коментирам, това за мен е ебсолютно престъпление с цената на някакво ДДС. Какво правим при преминаване на граница или да не се случва, катастрофа с жертви отзад-дали няма да се съжалява доста за спестените 20%.
В крайна сметка , когато една фирма или частно лице(през фирма) тръгва да купува нова кола, то очевидно не става въпрос за крайна пристиснатост във финансово отношение. Ако говорим за чисто фирмен автомобил съм съгласен, че трябва да се вземе най-добрия компромис между цена, приложимост за дадения случай и качество.
Ако пък се купува през фирма кола за лично ползване все пак е добре да сравнят цените на всички алтернативи с еднакво оборудване и тогава да се мисли. Това , че на някоя кола и пада ДДС-то не значи винаги, че е по-изгодна от подобна, но с ДДС , защото началните цени са различни, екстрите и серийното оборудване също...
Не е добре да сме коне с капаци-няма ДДС, значи това е, хубаво е да се помисли и какво искате да карате все пак.Това прилича малко и на дилемата дизел или бензин.
Българинът винаги е обичал да е на далвера. Да вземе нещо , ама по-евтино, да не би да се прецака. То затова най-много купваха Шевролет Каптива , а сега ревът. Навремето се избиха за Деу-та, сега Корейско-Китайски Шевита, Дачии Дъстър ... - това са за мен тестовете за лузърство-имаш относително количество пари и ги наливаш в посредстен продукт заради началната ценова далавера.После караш скучен кошник, който след 3 години струва в пъти по-малко от кола, която е струвала с 20% повече е началото.
Мога да ви дам един пример-преди 3-4 години, купувахме служебна кола-решихме да бъде Авенсис комби дизел за 50000 лева, на който му падаше ДДС-то тогава-значи излизаше грубо 41-42000.В същото време в Субару продаваха последни останали бройки от предишния Форестър-базово оборудване(напълно достатъчно всъщност) за 36000 лева с ДДС (без възможност за връщането му)
Сега Авенсиса е на 140000 км (много добър и здрав автомобил иначе) и на пазара върви за макс. 14-15000 лв. Форестъра спокойно ще се го вземат за 20000 лв. при положение , че е бил по-евтин в началото. Да не говорим за общата му приложимост, която е насравнима с Авенисиса.Отбележете все пак, че ви давам пример с 2 добри автомобила, а не за измислени марки.
Който иска Субару, трябва да намери начин да си вземе Субару. Всички ние сме пример за това.